„Алфа рисърч“ отчита с 5% срив в доверието към Радев, липсва лидерско визионерство
Може да се попадне в хипотезата на ниска изборна интензивност. 44% от българите декларират, че не могат да преценяват дали може да се сформира държавно управление, сочи проучване на „ Алфа рисърч “.
ГЕРБ и Политическа партия са с много сходни резултати при започване на компанията, като партията на Бойко Борисов има лека преднина, което може да се промени по-натам. Това изясни социологът Боряна Димитрова при коментар на данните на последното изследване на „ Алфа рисърч “ пред bTV.
Изследването е извършено в интервала 27 август - 2 септември измежду 1117 пълнолетни от цялата страна. Реализира се със лични средства на организацията, а информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете.
Димитрова изясни, че е доста значимо кой ще сформира кабинет след изборите.
Проучването регистрира спад в доверието, както към „ старите “ политици, по този начин към новите лица.
От наклонността на спад е обиден и президентът Румен Радев. В съпоставяне с юни позитивните оценки за активността му понижават с 5 процентни пункта, а негативните се усилват с 3. Така, все още, ножицата сред позитивни и негативни оценки (38%:33%) мощно се затваря.
„ Срив на доверие към всички има след тази една година на акция на всекиго против всекиго.
С оглед освен на актуалните избори, само че и на капацитета за решение на рецесии след тях, следената сериозна ерозия на доверие към политическите водачи и водачество, е извънредно рисков фактор. Най-малкото, тъй като при очертаващия се фрагментиран парламент и съдружни формати, ще бъде все по-трудно да се реализират дълготрайни политики, изискващи лидерско визионерство и необятна социална поддръжка.
Ето по какъв начин се подреждат водачите в партиите по отношение на доверието към тях.
Бойко Борисов е на челна позиция с 21,6 % доверие. След него интервюираните имат най-голямо доверие на Стефан Янев - 18,5 на 100. Кирил Петков е на трета позиция с 18,4 на 100.
Следват Асен Василев, Христо Иванов и Корнелия Нинова. Техните проценти надлежно са 17,8%, 17,6% и 15,9%.
Доверието към Костадин Костадинов е 13%, към Слави Трифонов - 10,8 на 100.
В Народното събрание сигурно влизат 6 партии и две са на ръба. „ Български напредък “ и „ ИТН “. Останалите към този момент ще зависи от акцията “, разясни Димитрова.
23,4 на 100 измежду твърдо решилите, че ще гласоподават, ще пуснат своя избор за ГЕРБ.
" Продължаваме промяната " са втори - със 17,5 на 100. Движение за права и свободи е с 10,9%, а Българска социалистическа партия с 9,8 на 100.
" Възраждане " е на пета позиция с резултат 9,5%. „ Демократична България “ събира 7,5 на 100 поддръжка.
" Български напредък " е седма по резултат с 4,2%. " ИТН " събира 3,9% поддръжка, съгласно проучването.
Под бариерата с изключение на Има Такъв Народ остава и " Изправи се, България " с 2% поддръжка.
Българското общество е поляризирано по редица тематики, а в актуалните избори и по основната – „ към коя партия е най-вероятно да се образува управническа опция? “
26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се образува ръководство към ГЕРБ, 24.2% - към Продължаваме промяната. Едва 5% считат, че е допустима коалиция сред тях. Най-голяма част, 44% не могат да преценяват. Тези хора са най-склонни да не гласоподават и в случай че никой не ги убеди, че може да образува работещо държавно управление, най-вероятно няма и да отидат до урните.
Избирателната интензивност: На старта на акцията, изборната интензивност се обрисува към 48% от имащите право на глас и живеещи в България гласоподаватели. Това значи, че до урните могат да отидат към 2млн.600 хиляди, което е съпоставимо с интензивността на последните парламентарни избори през ноември 2021г. На този стадий обаче е още доста рано да се каже, дали акцията ще увеличи интензивността, или противоположното, негативизмът и неналичието на ясни вероятности ще отблъсне част от гласоподавателите, което би довело до рисково ниски равнища, с възможност за мощно доближаване на вота за обособените партии.
ГЕРБ и Политическа партия са с много сходни резултати при започване на компанията, като партията на Бойко Борисов има лека преднина, което може да се промени по-натам. Това изясни социологът Боряна Димитрова при коментар на данните на последното изследване на „ Алфа рисърч “ пред bTV.
Изследването е извършено в интервала 27 август - 2 септември измежду 1117 пълнолетни от цялата страна. Реализира се със лични средства на организацията, а информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете.
Димитрова изясни, че е доста значимо кой ще сформира кабинет след изборите.
Проучването регистрира спад в доверието, както към „ старите “ политици, по този начин към новите лица.
От наклонността на спад е обиден и президентът Румен Радев. В съпоставяне с юни позитивните оценки за активността му понижават с 5 процентни пункта, а негативните се усилват с 3. Така, все още, ножицата сред позитивни и негативни оценки (38%:33%) мощно се затваря.
„ Срив на доверие към всички има след тази една година на акция на всекиго против всекиго.
С оглед освен на актуалните избори, само че и на капацитета за решение на рецесии след тях, следената сериозна ерозия на доверие към политическите водачи и водачество, е извънредно рисков фактор. Най-малкото, тъй като при очертаващия се фрагментиран парламент и съдружни формати, ще бъде все по-трудно да се реализират дълготрайни политики, изискващи лидерско визионерство и необятна социална поддръжка.
Ето по какъв начин се подреждат водачите в партиите по отношение на доверието към тях.
Бойко Борисов е на челна позиция с 21,6 % доверие. След него интервюираните имат най-голямо доверие на Стефан Янев - 18,5 на 100. Кирил Петков е на трета позиция с 18,4 на 100.
Следват Асен Василев, Христо Иванов и Корнелия Нинова. Техните проценти надлежно са 17,8%, 17,6% и 15,9%.
Доверието към Костадин Костадинов е 13%, към Слави Трифонов - 10,8 на 100.
В Народното събрание сигурно влизат 6 партии и две са на ръба. „ Български напредък “ и „ ИТН “. Останалите към този момент ще зависи от акцията “, разясни Димитрова.
23,4 на 100 измежду твърдо решилите, че ще гласоподават, ще пуснат своя избор за ГЕРБ.
" Продължаваме промяната " са втори - със 17,5 на 100. Движение за права и свободи е с 10,9%, а Българска социалистическа партия с 9,8 на 100.
" Възраждане " е на пета позиция с резултат 9,5%. „ Демократична България “ събира 7,5 на 100 поддръжка.
" Български напредък " е седма по резултат с 4,2%. " ИТН " събира 3,9% поддръжка, съгласно проучването.
Под бариерата с изключение на Има Такъв Народ остава и " Изправи се, България " с 2% поддръжка.
Българското общество е поляризирано по редица тематики, а в актуалните избори и по основната – „ към коя партия е най-вероятно да се образува управническа опция? “
26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се образува ръководство към ГЕРБ, 24.2% - към Продължаваме промяната. Едва 5% считат, че е допустима коалиция сред тях. Най-голяма част, 44% не могат да преценяват. Тези хора са най-склонни да не гласоподават и в случай че никой не ги убеди, че може да образува работещо държавно управление, най-вероятно няма и да отидат до урните.
Избирателната интензивност: На старта на акцията, изборната интензивност се обрисува към 48% от имащите право на глас и живеещи в България гласоподаватели. Това значи, че до урните могат да отидат към 2млн.600 хиляди, което е съпоставимо с интензивността на последните парламентарни избори през ноември 2021г. На този стадий обаче е още доста рано да се каже, дали акцията ще увеличи интензивността, или противоположното, негативизмът и неналичието на ясни вероятности ще отблъсне част от гласоподавателите, което би довело до рисково ниски равнища, с възможност за мощно доближаване на вота за обособените партии.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ