Шефът на НСИ: Българската икономика е по-силна от всякога
" Може да се каже, че стопанската система на страната сега е най-силна. И чувството у някои хора, по-често възрастни и носталгично настроени по предишното, че по време на тоталитаризма е " било по-добре ", е лъжливо и просто не е правилно. Чисто психически това е просто носталгия към времето когато са били млади ". Това споделя в изявление за Българска телеграфна агенция шефът на Националния статистически институт доцент доктор Атанас Атанасов.
Той споделя, че действителният Брутният вътрешен продукт с изчистена инфлация през последната година в България е двойно по-голям от междинния действителен Брутният вътрешен продукт през 90-те години на предишния век.
Атанасов припомня, че по време на тоталитарната страна за инфлацията не се е говорило доста, макар че държавно контролираните цени са били повишавани.
" Специално за главните макроикономическите данни динамичният ред стартира от 90-те години, когато в страната е въведена Системата на националните сметки. Преди това по време на социализма за инфлация не се е говорило доста и тя не се е измервала. Въпреки че държавно следените цени са се повишавали и статистиката ги е следяла ", споделя той.
Атанасов изяснява, че приходите в България порастват с по-висок ритъм от средноевропейските.
" Последните данни на Евростат, които излязоха предходната седмица за фактическото самостоятелно ползване, демонстрират, че България се оттласква от последното място в Европейски Съюз и към този момент задминахме Унгария и се изравняваме с Естония. Ние към този момент сме на 74 % от средноевропейското ползване ", припомня той.
Шефът на Национален статистически институт дава за образец делът на разноските за храна на семействата в България.
" Това е доста добър индикатор за покупателната ни дарба, защото разноските за храна са най-необходимите и неизбежни. И колкото този дял заема по-малко от общите ни разноски, толкоз повече пари ни остават за други неща – жилище, превоз, развлечения, екскурзии и друго ", споделя той.
През 60-те години делът на разноските за храна са били към 43 на 100 от общите разноски, през 70-те години има леко понижение и става към 40 на 100, през 1980 година още веднъж се подвига до 42.6 на 100, по-късно има понижаване и през 1990 година общите разноски за храна са 36 на 100 от всички разноски. След това още веднъж този дял стартира да се покачва – 43.3 на 100 през 1992 година, 46 на 100 през 1995 година и доближава 54,3 на 100 при хиперинфлацията през 1997 година
С въвеждането на валутния ръб, още веднъж стартира понижение – 47,8 на 100 през 1998 година, 44 на 100 през 2000 година, през 2007 година с влизането ни в Европейски Съюз стига 37,5 на 100. От този миг делът на разноските за храна непрестанно понижава и през 2020 година става 30 на 100, а през предходната година този % е рекордно невисок – 28.7 на 100.
" В момента този индикатор е на най-ниското си равнище и това значи, че хората могат да отделят средства за други разноски, да вземем за пример за екскурзии и пътешестване. Доказателство за това е, че българските жители могат да си разрешат от ден на ден да пътуват, в това число и в чужбина – тъкмо това демонстрират и нашите данни за пътувания на български жители в чужбина, които ние публикуваме всеки месец ", споделя Атанасов.
Председателят на Национален статистически институт съобщи, че сега стопанската система на страната е най-силна. Само за съпоставяне, действителният Брутният вътрешен продукт (т.е. с изчистена инфлация) през последната година е двойно по-голям от междинния действителен годишен Брутният вътрешен продукт през 90-те години, сподели доцент доктор Атанас Атанасов. Според него чувството у някои хора, по-често възрастни и носталгично настроени по предишното, че по време на тоталитаризма е " било по-добре ", е лъжливо и просто не е правилно.
Национален статистически институт има подготвеност на първо число всеки месец след влизането в еврозоната от януари 2026 година да оповестява флаш инфлацията. Това епървата предварителна оценка за равнището на инфлацията.
" Това в действителност са единствено оценки, само че те ще бъдат доста близки до окончателните данни за инфлацията. След влизането на страната еврозоната при изчисляването на инфлацията ще се употребяват същите потребителски кошници и методология ", споделя Атанасов.
По тематиката за изчисляването на районна инфлация ръководителят на Национален статистически институт изрази вяра до края на годината да бъдат подписани съглашения с задоволително доста от огромните търговски вериги.
" Едва когато имаме нужния най-малко данни, с цел да получим инфлация на някакво районно равнище, ние ще можем да произведем данни за всички райони ", добави той.
Той споделя, че действителният Брутният вътрешен продукт с изчистена инфлация през последната година в България е двойно по-голям от междинния действителен Брутният вътрешен продукт през 90-те години на предишния век.
Атанасов припомня, че по време на тоталитарната страна за инфлацията не се е говорило доста, макар че държавно контролираните цени са били повишавани.
" Специално за главните макроикономическите данни динамичният ред стартира от 90-те години, когато в страната е въведена Системата на националните сметки. Преди това по време на социализма за инфлация не се е говорило доста и тя не се е измервала. Въпреки че държавно следените цени са се повишавали и статистиката ги е следяла ", споделя той.
Атанасов изяснява, че приходите в България порастват с по-висок ритъм от средноевропейските.
" Последните данни на Евростат, които излязоха предходната седмица за фактическото самостоятелно ползване, демонстрират, че България се оттласква от последното място в Европейски Съюз и към този момент задминахме Унгария и се изравняваме с Естония. Ние към този момент сме на 74 % от средноевропейското ползване ", припомня той.
Шефът на Национален статистически институт дава за образец делът на разноските за храна на семействата в България.
" Това е доста добър индикатор за покупателната ни дарба, защото разноските за храна са най-необходимите и неизбежни. И колкото този дял заема по-малко от общите ни разноски, толкоз повече пари ни остават за други неща – жилище, превоз, развлечения, екскурзии и друго ", споделя той.
През 60-те години делът на разноските за храна са били към 43 на 100 от общите разноски, през 70-те години има леко понижение и става към 40 на 100, през 1980 година още веднъж се подвига до 42.6 на 100, по-късно има понижаване и през 1990 година общите разноски за храна са 36 на 100 от всички разноски. След това още веднъж този дял стартира да се покачва – 43.3 на 100 през 1992 година, 46 на 100 през 1995 година и доближава 54,3 на 100 при хиперинфлацията през 1997 година
С въвеждането на валутния ръб, още веднъж стартира понижение – 47,8 на 100 през 1998 година, 44 на 100 през 2000 година, през 2007 година с влизането ни в Европейски Съюз стига 37,5 на 100. От този миг делът на разноските за храна непрестанно понижава и през 2020 година става 30 на 100, а през предходната година този % е рекордно невисок – 28.7 на 100.
" В момента този индикатор е на най-ниското си равнище и това значи, че хората могат да отделят средства за други разноски, да вземем за пример за екскурзии и пътешестване. Доказателство за това е, че българските жители могат да си разрешат от ден на ден да пътуват, в това число и в чужбина – тъкмо това демонстрират и нашите данни за пътувания на български жители в чужбина, които ние публикуваме всеки месец ", споделя Атанасов.
Председателят на Национален статистически институт съобщи, че сега стопанската система на страната е най-силна. Само за съпоставяне, действителният Брутният вътрешен продукт (т.е. с изчистена инфлация) през последната година е двойно по-голям от междинния действителен годишен Брутният вътрешен продукт през 90-те години, сподели доцент доктор Атанас Атанасов. Според него чувството у някои хора, по-често възрастни и носталгично настроени по предишното, че по време на тоталитаризма е " било по-добре ", е лъжливо и просто не е правилно.
Национален статистически институт има подготвеност на първо число всеки месец след влизането в еврозоната от януари 2026 година да оповестява флаш инфлацията. Това епървата предварителна оценка за равнището на инфлацията.
" Това в действителност са единствено оценки, само че те ще бъдат доста близки до окончателните данни за инфлацията. След влизането на страната еврозоната при изчисляването на инфлацията ще се употребяват същите потребителски кошници и методология ", споделя Атанасов.
По тематиката за изчисляването на районна инфлация ръководителят на Национален статистически институт изрази вяра до края на годината да бъдат подписани съглашения с задоволително доста от огромните търговски вериги.
" Едва когато имаме нужния най-малко данни, с цел да получим инфлация на някакво районно равнище, ние ще можем да произведем данни за всички райони ", добави той.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ