,fit(968:545)&11:07:12)
В памет на италианския пионер в тениса и първата суперзвезда
Може да се каже, че без Никола Пиетранджели, който умря през вчерашния ден на 92-годишна възраст, тенисът евентуално нямаше да стане толкоз известен в Италия.
С визия на кино звезда Пиетранджели общуваше със светския хайлайф, като измежду познатите му бяха Марчело Мастрояни, Бриджит Бардо и Клаудия Кардинале. На корта неговите изключителна техника, придвижване и превъзходен бекхенд го трансфораха в един от водещите експерти на клей през края на 50-те и 60-те години.
 )
В седем финала на „ Ролан Гарос “ Пиетранджели завоюва четири трофеи – най-много сингъл купата (срещу Вермаак) и купата на двойки (с Орландо Сирола) през 1959 година Година по-късно, при успеха му над чилиеца Луис Аяла с 3-6, 6-3, 6-4, 4-6, 6-3, чорапите му бяха пропити с кръв. Той загуби и два изтощителни финала от Мануел Сантана – през 1961 и 1964 година – и завоюва смесената конкуренция през 1958 година дружно с Шърли Блумър.
Феновете в Рим също се възхищаваха от купите му през 1957 и 1961 година, две от общо 52 трофея в кариерата му. Но точно в Купа „ Дейвис “ Пиетранджели издигна играта си на още по-високо равнище. В рекордните 164 срещи сред 1954 и 1972 година той реализира 120 победи, а Италия два пъти игра предизвикателния край против Австралия – през 1960 и 1961 година (и двата на трева). След края на дейната си кариера, като капитан, той води Корадо Баратцути, Паоло Бертолучи, Адриано Паната и Тонино Зугарели до първата в историята купа на Италия в Купа „ Дейвис “ – 4:1 против Чили в Сантяго през 1976 година
Пиетранджели е роден в Тунис, а по време на съюзническата окупация на страната (1942–43) неговият татко Джулио, дилетант тенисист, е бил пратен в затворнически лагер. Никола стартира да играе тенис в лагера, преди фамилията да се реалокира в Рим. По-късно той става част от младежкия тим на футболния Лацио.
До 19-годишна възраст Пиетранджели не се посвещава изцяло на тениса. Дебютира на Италианския шампионат през 1952 година (днешния „ Internazionali BNL d’Italia “ – Мастърс в Рим) и взе участие 19 пъти на „ Уимбълдън “, като доближава полуфинал през 1960 година (загуба от Род Лейвър) – една от двете години, в които е класиран като №3 в света.
Той е въведен в Международната тенис зала на славата през 1986 година, а 20 години по-късно вторият по величина корт във Форо Италико получава неговото име. Именно на стадион „ Пиетранджели “ с 3000 места той написа в автобиографията си Se piove rimandiamo („ Ако вали, отлагаме “), че желае да бъде извършено погребението му.
Пиетранджели имаше трима сина – Марко, Джорджо (който умря на 59 години на 4 юли 2025 г.) и Филипо – от 15-годишния му брак със Сузана Артеро, както и дългогодишна връзка с италианската телевизионна водеща Личия Коло. Здравето му се утежняваше след фрактура на тазобедрената става през декември 2024 г.
С визия на кино звезда Пиетранджели общуваше със светския хайлайф, като измежду познатите му бяха Марчело Мастрояни, Бриджит Бардо и Клаудия Кардинале. На корта неговите изключителна техника, придвижване и превъзходен бекхенд го трансфораха в един от водещите експерти на клей през края на 50-те и 60-те години.
В седем финала на „ Ролан Гарос “ Пиетранджели завоюва четири трофеи – най-много сингъл купата (срещу Вермаак) и купата на двойки (с Орландо Сирола) през 1959 година Година по-късно, при успеха му над чилиеца Луис Аяла с 3-6, 6-3, 6-4, 4-6, 6-3, чорапите му бяха пропити с кръв. Той загуби и два изтощителни финала от Мануел Сантана – през 1961 и 1964 година – и завоюва смесената конкуренция през 1958 година дружно с Шърли Блумър.
Феновете в Рим също се възхищаваха от купите му през 1957 и 1961 година, две от общо 52 трофея в кариерата му. Но точно в Купа „ Дейвис “ Пиетранджели издигна играта си на още по-високо равнище. В рекордните 164 срещи сред 1954 и 1972 година той реализира 120 победи, а Италия два пъти игра предизвикателния край против Австралия – през 1960 и 1961 година (и двата на трева). След края на дейната си кариера, като капитан, той води Корадо Баратцути, Паоло Бертолучи, Адриано Паната и Тонино Зугарели до първата в историята купа на Италия в Купа „ Дейвис “ – 4:1 против Чили в Сантяго през 1976 година
Пиетранджели е роден в Тунис, а по време на съюзническата окупация на страната (1942–43) неговият татко Джулио, дилетант тенисист, е бил пратен в затворнически лагер. Никола стартира да играе тенис в лагера, преди фамилията да се реалокира в Рим. По-късно той става част от младежкия тим на футболния Лацио.
До 19-годишна възраст Пиетранджели не се посвещава изцяло на тениса. Дебютира на Италианския шампионат през 1952 година (днешния „ Internazionali BNL d’Italia “ – Мастърс в Рим) и взе участие 19 пъти на „ Уимбълдън “, като доближава полуфинал през 1960 година (загуба от Род Лейвър) – една от двете години, в които е класиран като №3 в света.
Той е въведен в Международната тенис зала на славата през 1986 година, а 20 години по-късно вторият по величина корт във Форо Италико получава неговото име. Именно на стадион „ Пиетранджели “ с 3000 места той написа в автобиографията си Se piove rimandiamo („ Ако вали, отлагаме “), че желае да бъде извършено погребението му.
Пиетранджели имаше трима сина – Марко, Джорджо (който умря на 59 години на 4 юли 2025 г.) и Филипо – от 15-годишния му брак със Сузана Артеро, както и дългогодишна връзка с италианската телевизионна водеща Личия Коло. Здравето му се утежняваше след фрактура на тазобедрената става през декември 2024 г.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ