Паша Христова загива влюбена и бременна
Може да не знаете коя е Паша Христова, само че наложително сте я чували по какъв начин пее „ Една българска роза “, определена за ария на столетието през 2000 година. Който я е слушал онлайн, помни гласа й, отпушен като буря, която завладява залата с искрящата си непорочност и плътна мощ. За шестте си години като професионална певица момичето от Княжево съумява да завоюва „ Златният Орфей “, да запише над 40 песни за националното радио и за плочи в „ Балкантон “, които още звучат, и да остави белег в душите освен със завладяващия си гений, а и със загатна за сърцераздирателната си орис. Паша е изпепелена в самолетна злополука на 25 години.
Загива, стиснала за ръката огромната си обич – пианиста Николай Арабаджиев-Фучо, началник на оркестър „ София “. Двамата са седнали на втория ред след пилотската кабина. В пожара умират пасажерите в предната половина на машината.
Фаталната дата е 21 декември 1971 година Часът е 23,40. На борда на самолета Ил-18 царува раздвижване. Българска културна делегация в състав оркестър „ София “, национални реализатори, фолклорен танцов състав при читалище „ Аура “ се готви да излети за Алжир. Паша Христова и Николай Арабаджиев са щастливи, че могат да бъдат дружно, без да ги гложди непрекъснато виновността за неразрешената им обич. И двамата имат фамилии и деца. Но възприятията са по-силни от дълга и съвестта. Те се допълват взаимно, гледат в една посока и изливат любовта си в музиката
„ Това, че се събра с Фучо – Николай Арабаджиев, беше най-хубавото, което можеше да се случи на Паша. Може да звучи незаслужено във връзка с предходното й семейство, само че по този начин беше. Той също беше необикновен музикант. А и мисля, че у него тя откри своята половинка. Точно в оня миг те се откриха и си отидоха дружно “, споделя в изявление певицата Мими Иванова, също солистка на оркестъра.
По времето, когато се случва злополуката, почтената до болежка Парашкева Христова Стефанова (както е кръщелното име на певицата) се е изнесла на квартира на ул. „ Янтра “ №3, тъй като моралът не й разрешава да лъже брачна половинка си Васил, от който има двегодишен наследник Милен. Тя се раздира освен от скрупули за зарязаната си половинка, ами и от съвестта, че скапва още едно семейство – това на Фучо. „ Беше влюбена, само че и това беше тъга, тъй като индивидът до нея също не беше самичък. И тази тъга я накара да се затвори още повече в себе си. Спираше, разменяше по две-три думи единствено и се разминаваше с хората, като че ли се опасяваше да не я заговорят. По едно време в радиото даже се питахме дали не е болна. Борето Гуджунов ми е казвал – с него сме випускници от ВИТИЗ, той пръв ми заяви за злополуката, че тя е била толкоз притихнала, като че ли е желала да си отиде безшумно и добродушно с огромната си обич “, споделя актрисата Латинка Петрова в книгата на Иван Георгиев „ Една българска роза – 40 години след злополуката “.
Във съдбовната нощ самолетът, в който са Паша и Николай, не съумява да се издигне, лявото му крило заорава, машината излиза от пистата и избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда умират 30, в това число и шестчленният екипаж с пълководец Борис Луканов. Вината не е у водача, той е толкоз добър, че неведнъж вози Тодор Живков. Част от пасажерите в задната част на Ил-18 съумяват да се спасят – с пострадвания и изгаряния, скачайки от огнения пъкъл.
Поради мудна реакция и недомислица пожарната и Бърза помощ са държани отвън пистата и идват пагубно късно.
Паша Христова като че ли предчувства и преди пътуването споделя, че не й се потегля в навечерието на Коледа. Предпочитала да бъде с двегодишния си наследник край елхата.
И в същото време тайничко се радвала на глътката независимост с обичания човек. По това време сякаш по иронична мимика на съдбата три огромни български певици имат връзка с музиканти, които ще допринесат доста за развиването на гения им. Лили Иванова живее със Здравко Радоев, Йорданка Христова – с Кристиан Платов, а Паша се залюбва с шефа на оркестър „ София “. Чувствата им са като цунами, което опустошава всичко след себе си, тъй като с изключение на любовници са съидейници, обзети от омаята на хубавата музика. Тя в действителност му дължи доста за професионалното си израстване – Николай Арабаджиев освен прави аранжименти, при които певицата да изпъкне с неповторимия си глас, ами я води при майка си – един от най-хубавите вокални педагози, с цел да шлифова естествения й гений.
Той самият е прочут композитор, диригент и един от най-талантливите аранжори, които трансформират звученето на българската известна музика. Под негово управление оркестър „ София ” става един от най-хубавите сформира, чудесно признати в България и в чужбина. Арабаджиев написа за Паша Христова песента „ Остани “, която им донася „ Златния Орфей “, и парчето „ Ах, този дивен свят “, отличено с Голямата премия на фестивала в Сопот.
Една от градските митове споделя, че Паша не посмяла да скочи от самолета, тъй като носела в утробата си детето на Николай и не желала да навреди на бебето. Че Христова е била бременна, твърди и близката й другарка Марта Баръмова, базирайки се на майката на певицата. Историята за скока от самолета е поетична, само че недостоверна. Просто седналите по-напред в самолета не са имали време да се избавят с бяг. Огненото кълбо ги гълтам. Телата им са толкоз обгорели, че едвам ги разпознават по бижутата.
Оцелялата танцьорка от фолклорния състав на читалище „ Аура “ Елена Донкова споделя, че Паша, като че предчувствайки нещастието, пристигнала на летището в черно манто и черна рокля „ Тогава беше ужасно елегантна. Сякаш знаеше, че отива някъде. “
Настроението на обреченост витае над тази любовна история, повлияно от трагичния й край. Както и безконечният въпрос „ в случай че “. Ако Паша беше останала елементарна чертожничка в „ Балканкар “, щеше ли да остане жива, пеейки единствено в прояви на художествената самоинициатива? Ако бе избрала да се върне при мъжа си – конструктор в същото дружество, с който се намират „ по профсъюзна линия “, и да бъде на Нова година със сина си, нямаше ли да избегне злополуката? Ако съвестта бе победила над любовта, нямаше ли да бъде оживяла, само че нещастна?
За своите шест години на сцената Паша има достижения, за които доста професионални певици могат единствено да мечтаят. Какво остава за родената на 16 юли 1946-а в покрайнините на София госпожица, която израства в бедняшка комунална квартира. Влечението й към музиката е толкоз огромно, че тя скача от прозореца и бяга от у дома, когато татко й – прочут в Княжево фотограф, й не разрешава да става „ кръчмарска певица “. В Школата за естрадни артисти тя е минимум ярката досега, в който застане зад микрофона. Тогава като че ли хубостта й, скрита някъде надълбоко, разцъфва, а спотаяваните усеща избликват с песента. Близки до певицата настояват, че никога не е влагала толкоз сърце в осъществяванията си, колкото през последните месеци от живота си. Тогава като че ли раздавала от любовта си към Фучо на публиката – по този начин мощни били възприятията й.
Синът на певицата цялостен живот търси истината за кончината на майката, която не помни, само че и той си отива от живота през декември 2014 година Милен Иванов няма нищо общо със сцената – работи като автобояджия и живее със фамилията си в апартаментчето, което татко му купува с парите от „ кръвнината “ за Паша – 18 000 лв.. Докато угасва от рак, синът не има вяра, че дамата, която го е родила, е жертва на трагична случайност.
Версии за самолетната злополука
Милен Иванов, синът на Паша Христова, твърди, че „ истината за злополуката не се търси толкоз години, тъй като очевидците и оживелите се опасяваха да не свършат в канавката “. Няколко забавни обстоятелството му дават съображение за сходно умозаключение. Първият е, че той има истинския чуждестранен паспорт на майка си, без който тя не би могла да излети за Алжир. А в случай че го е направила, документът би трябвало да е на пепел. Той обаче си е напълно здрав без никаква виза или щемпел в него. А паспортът й бил необходим, тъй като певицата имала подписан 6-месечен контракт за Германска демократична република дружно с Борис Гуджунов.
Синът на певицата е заинтригуван и от смъртния акт на майка си с дата… 23 февруари 1972 година – тъкмо два месеца след злополуката. Как са издали позволение за погребението й без смъртен акт, е третата мистерия. В документа е написано: „ Починала в резултат на фрактура и на изгаряния трета-четвърта степен. “ Четвърта версия на Милен е, че певицата е била още жива, когато са я закарали в болничното заведение, само че там очевидно не са желали да я спасят.
Естрадната легенда Борис Гуджунов, оживял дружно с Янка Рупкина и Мария Нейкова, е уверен, че злополуката е била планувана, колкото и неуместно да звучи. Той го твръди пред Иван Георгиев, създател на книгата „ Една българска роза – 40 години след злополуката “: „ Това го разбрах чак след 6 години от един мой другар, чийто татко работеше в Министерство на вътрешните работи. Истината е, че е трябвало да почине вторият водач. А с цел да не се усъмни никой, си отиват 30 души. Оказва се, че е имало страхотни далавери. Толкова са били назрели към този момент нещата с черните полети, с пари и обири в Мека и Африка, че този водач е изискал среща с Тодор Живков, с цел да опише по какъв начин стоят нещата “, разкрива Гуджунов. До през днешния ден няма нито писмено, нито свидетелско удостоверение на думите му.
Друг естраден деец – Христо Кидиков, има още по-невероятна позиция: „ Все още нищо не е потвърдено и може би в никакъв случай няма да се разкрие. Димитър Симеонов ми е разказвал, схванал го от свои източници, че в този аероплан е трябвало да пътуват хора от Политбюро отпред с Тодор Живков (не е ясно за какво – б.р.). Разговарял съм и с останалите четирима живи от злополуката. Месец преди този момент самолетът е излязъл от доста подробен ремонт, а след това внезапно се оказва, че въжетата на елероните са разместени и това е предизвикало злополуката. Странното обаче е, че нито един от хората, които са правили ремонта, не беше осъден. “
Макар и двамата естрадни артисти да застават зад думите си, те звучат неправдоподобно и евентуално истината за злополуката в никакъв случай няма да бъде разкрита..
Любимата й ария била „ Янтра “
Режисьорът Олег Ковачев, който в продължение на три години снима филм за Паша Христова, твърди, че обичаната й ария била „ Янтра “, а не „ Една българска роза “, която е „ поръчкова мелодия “. В изявление пред „ Блиц “ Ковачев си спомня какво му е разказвал синът на певицата: „ Споделяше, че му е доста необичайно по какъв начин в текстовете на нейните песни има някаква символика. Моят филм приключва с песента „ Остани “. Тя е писана за Паша от Николай Арабаджиев и съдържа бездънен подтекст. В нея се пее „ Остани си там, надалеч, в сънищата и в мечтите… остани си при звездите… “. Милен доста се вълнуваше от тази ария, от текста. Казваше: „ Какво нещо е само… тъкмо този текст все едно че е написан за нея. “
Инфо: