Голдън бридж - най-сниманият в Instagram
Може да не сте чували за виетнамския курорт Дананг, даже да не знаете, че съществува Южнокитайско море. Но сигурно сте лайквали в обществените мрежи моста, придържан от човешки ръце, който не води на никое място. Е, това няма по какъв начин да го предположите, в случай че не сте посетили персонално Ба На хилс и планината над упоменатия към този момент Дананг.
Голдън бридж, както е формалното название на оборудването, е дълъг едвам 150 метра, въпреки на фотосите да наподобява по-импозантен.
Наистина е оцветен в златистожълто, а големите ръце, които го придържат вместо колони, имат антично патиниран тип.
Нищо, че структурата е открита доскоро повече от година като частица от програмата за привличане на туристи във Виетнам, глътнала 2 милиарда $.
Голдън бридж към този момент си е изкарал всеки цент - като се има поради, че това е най-сниманата и оповестена в Инстаграм забележителност преди по-малко от година - през юни 2018.
Освен че шества из обществените мрежи, мостът е обичано място за сватбени фотосесии на двойки от целия свят. Естествено, и аз се щракнах! Под звуците на Шарл Азнавур. Защото е част от... френско селце.
Правилно прочетохте - замъците на Лоара посред виетнамски хълм. До тях се стига за 17 минути с открита през 2013 година въжена кабинкова линия, която държи няколко върха на Гинес: за най-дълго непрестанно трасе (близо 5 км), за най-тежка макара с кабел и най-голяма разлика в денивелацията
Гледката е наслада за обектива на екскурзианта - надолу към тюркоазеното око на морето, с ресници от златен пясък, настрана - към полудялата тропическа зеленина, а нагоре... към спирка “Марсилия”.
Малко трудничко е да се изясни какво в действителност е “Сън уърлд” на Ба На хилс - тематичен парк, вид на Дисниленд с европейски напеви или еклектика за прочувствени далтонисти.
Жарден д’Амур - градина в жанр Версай, антична винарска маза, крепости като по поречието на Лоара, типично френски площад с готическа катедрала, 27-метрова скулптура на Буда, азиатски храмове и увеселителен лунапарк.
С една дума, стилистичен тюрлюгювеч
Ако се питате какво прави френски дворец във виетнамски парк, отговорът е елементарен - поради азиатските посетители е. Повечето нямат пари да отидат до Европа и по тази причина водят Европа при тях. По същата причина в Патая в Тайланд са претворили пейзажи, лозови масиви и вили от Тоскана.
Колкото и неуместно да звучи, френската нишка тук е на вярното място. Колонизаторите на Индокитай разкрили естествените прелести на Ба На хилс в края на 19 век и построили в прохладата на дърветата типичен вили с басейни, оформили градини, издигнали винарна.
Повечето здания били разрушени през Втората международна война.
Оцеляла само избата, съградена от френски проектант през 1923 година
Във френското селце се организира най-големият във Виетнам фестивал на цветята. Повечето китки оформят великански фигури на свине - в чест на Годината на жълтата свиня. Но най-ухажваната от туристите забележителност на Ба На хилс е мостът. Нищо че си имат и скулптура на Буда.
Ако се питате какво съставлява виетнамският курортен град Дананг ще ви отговоря с едно изречение - всичко това, което нашето крайбрежие, уви, към този момент не е:
32 км съвсем пусти плажове с необятна до 20 метра пясъчна линия, без никакво строителство, заобиколени от планини с бухнала тропическа растителност.
Ресторантите се гушат под палмите, там, където свършва плажът, а “хотел на първа линия” значи сграда отвъд шосето.
През 2005 година списание Forbes дефинира плажовете на Дананг като едни от най-красивите в света.
И в действителност те са основната причина тук да се стичат туристи. Засега най-вече корейци и японци, само че от ден на ден европейци осъзнават за какво по време на войната с Виетнам тук са изпращали в отпуск американските бойци от близката военна база.
Да се потопят в лековитите минерални извори, да усетят за малко усета на парадайса, преди да ги върнат в пламтящия пъкъл.
Те оферират шезлонги и чадъри, водни спортове и закътани кафенета, само че изключително в работни дни човек може да се почувства като Робинзон на необитаем остров.
Местните считат бялата кожа за извънредно достолепие и по тази причина избират да тичат сутринта преди изгрев по пясъка или да поседнат на крайбрежната алея с другари след залез слънце.
Курортната част е отделена от типично градската от река Хан, която е необятна неколкостотин метра. На Запад са кадаифът от улици с плача на мотопедите, магазините и локалното население. На изток от реката е кротката туристическа зона със зелени оазиси, първокласни хотели и не изключително интензивно придвижване.
В някои часове от деня картината там е съвсем призрачна - нови пътища, спретнати тротоари, високи здания, необятни кръстовища и... пустош.
Сякаш някой е изтрил с гума хората от пасторалната картина
Само на плажовете царува някакъв живот. Точно място за цялостна отмора. Е, за феновете на забележителностите и разнообразието в близост има задоволително места, където да “излеят нервите си от лежането по плажа”.
Само младите фенове на нощния живот ще се наложи да пресекат Dragon bridge, който е нощна атракция, с цел да стигнат до клубовете, най-вече с караоке - обичаното занятие на виетнамските им връстници.
Магдалена ГИГОВА
/вестник "Над 55 "/
Голдън бридж, както е формалното название на оборудването, е дълъг едвам 150 метра, въпреки на фотосите да наподобява по-импозантен.
Наистина е оцветен в златистожълто, а големите ръце, които го придържат вместо колони, имат антично патиниран тип.
Нищо, че структурата е открита доскоро повече от година като частица от програмата за привличане на туристи във Виетнам, глътнала 2 милиарда $.
Голдън бридж към този момент си е изкарал всеки цент - като се има поради, че това е най-сниманата и оповестена в Инстаграм забележителност преди по-малко от година - през юни 2018.
Освен че шества из обществените мрежи, мостът е обичано място за сватбени фотосесии на двойки от целия свят. Естествено, и аз се щракнах! Под звуците на Шарл Азнавур. Защото е част от... френско селце.
Правилно прочетохте - замъците на Лоара посред виетнамски хълм. До тях се стига за 17 минути с открита през 2013 година въжена кабинкова линия, която държи няколко върха на Гинес: за най-дълго непрестанно трасе (близо 5 км), за най-тежка макара с кабел и най-голяма разлика в денивелацията
Гледката е наслада за обектива на екскурзианта - надолу към тюркоазеното око на морето, с ресници от златен пясък, настрана - към полудялата тропическа зеленина, а нагоре... към спирка “Марсилия”.
Малко трудничко е да се изясни какво в действителност е “Сън уърлд” на Ба На хилс - тематичен парк, вид на Дисниленд с европейски напеви или еклектика за прочувствени далтонисти.
Жарден д’Амур - градина в жанр Версай, антична винарска маза, крепости като по поречието на Лоара, типично френски площад с готическа катедрала, 27-метрова скулптура на Буда, азиатски храмове и увеселителен лунапарк.
С една дума, стилистичен тюрлюгювеч
Ако се питате какво прави френски дворец във виетнамски парк, отговорът е елементарен - поради азиатските посетители е. Повечето нямат пари да отидат до Европа и по тази причина водят Европа при тях. По същата причина в Патая в Тайланд са претворили пейзажи, лозови масиви и вили от Тоскана.
Колкото и неуместно да звучи, френската нишка тук е на вярното място. Колонизаторите на Индокитай разкрили естествените прелести на Ба На хилс в края на 19 век и построили в прохладата на дърветата типичен вили с басейни, оформили градини, издигнали винарна.
Повечето здания били разрушени през Втората международна война.
Оцеляла само избата, съградена от френски проектант през 1923 година
Във френското селце се организира най-големият във Виетнам фестивал на цветята. Повечето китки оформят великански фигури на свине - в чест на Годината на жълтата свиня. Но най-ухажваната от туристите забележителност на Ба На хилс е мостът. Нищо че си имат и скулптура на Буда.
Ако се питате какво съставлява виетнамският курортен град Дананг ще ви отговоря с едно изречение - всичко това, което нашето крайбрежие, уви, към този момент не е:
32 км съвсем пусти плажове с необятна до 20 метра пясъчна линия, без никакво строителство, заобиколени от планини с бухнала тропическа растителност.
Ресторантите се гушат под палмите, там, където свършва плажът, а “хотел на първа линия” значи сграда отвъд шосето.
През 2005 година списание Forbes дефинира плажовете на Дананг като едни от най-красивите в света.
И в действителност те са основната причина тук да се стичат туристи. Засега най-вече корейци и японци, само че от ден на ден европейци осъзнават за какво по време на войната с Виетнам тук са изпращали в отпуск американските бойци от близката военна база.
Да се потопят в лековитите минерални извори, да усетят за малко усета на парадайса, преди да ги върнат в пламтящия пъкъл.
Те оферират шезлонги и чадъри, водни спортове и закътани кафенета, само че изключително в работни дни човек може да се почувства като Робинзон на необитаем остров.
Местните считат бялата кожа за извънредно достолепие и по тази причина избират да тичат сутринта преди изгрев по пясъка или да поседнат на крайбрежната алея с другари след залез слънце.
Курортната част е отделена от типично градската от река Хан, която е необятна неколкостотин метра. На Запад са кадаифът от улици с плача на мотопедите, магазините и локалното население. На изток от реката е кротката туристическа зона със зелени оазиси, първокласни хотели и не изключително интензивно придвижване.
В някои часове от деня картината там е съвсем призрачна - нови пътища, спретнати тротоари, високи здания, необятни кръстовища и... пустош.
Сякаш някой е изтрил с гума хората от пасторалната картина
Само на плажовете царува някакъв живот. Точно място за цялостна отмора. Е, за феновете на забележителностите и разнообразието в близост има задоволително места, където да “излеят нервите си от лежането по плажа”.
Само младите фенове на нощния живот ще се наложи да пресекат Dragon bridge, който е нощна атракция, с цел да стигнат до клубовете, най-вече с караоке - обичаното занятие на виетнамските им връстници.
Магдалена ГИГОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ