Астрономи откриха гигантска, празна кухина, дебнеща в космоса
Може да не ни се коства по този начин, само че пространството сред звездите не е изцяло празно. В тъмнината се носят плътни и не толкоз плътни облаци газ и прахуляк.
Космически регион на разстояние към 700 светлинни години е очарователно изключение. Там, измежду съзвездията Персей и Телец, астрономите са разкрили огромна сферична празнина с диаметър над 500 светлинни години. Около периметъра му има молекулярни облаци Персей и Телец – плътни облаци от леден газ и прахуляк, където се образуват звезди.
Нарича се „ Черупка Пер-Тау “ и наподобява е артикул на най-малко една гигантска детонация на свръхнова преди милиони години. Вероятно това събитие компресира и задейства образуването на звезди в двата молекулярни облака.
„ Стотици звезди се образуват или съществуват към този момент на повърхността на този великански балон “, споделя теоретичният астрофизик Шмуел Биали от Харвард-Смитсоновския център за астрофизика (CfA).
„ Имаме две теории – или една свръхнова е излязла в основата на този балон и е изтласкала газ на открито, образувайки това, което в този момент назоваваме “ суперчерупка Персей-Телец „, или поредност от свръхнови, зародили в продължение на милиони години, са я основали с течение на времето. “
Картографирането на нещата в космоса е сложна работа. В две измерения това е много просто, само че третото измерение – дълбочината – лишава малко повече време. Имаме няколко метода да го създадем, само че има пропуски в нашите познания и остават доста несигурности.
За да изследват молекулярните облаци на Персей и Телец, откривателите са употребявали данни от Гая, сателитната обсерватория на Европейската галактическа организация, която работи от 2013 година, с цел да картографира галактиката Млечен път в три измерения с допустимо най-вече елементи и точност. Това е един от най-мощните принадлежности, които имаме, с цел да ни помогне да разберем архитектурата – и затова историята – на нашата родна вселена.
Тези данни бяха оценени благодарение на програмен продукт за визуализация, който разрешава на учените да основават интерактивни 3D визуализации. От това астрономите съумяха да конструират 3D карти на газа в тези и други молекулярни облаци, които се разгласяват в обособен документ.
„ Успяваме да следим тези облаци от десетилетия, само че в никакъв случай до момента не сме знаели същинската им форма, дълбочина или дебелина. Също по този начин не бяхме сигурни какъв брой надалеч са облаците “, споделя астрономът Катрин Зукър, също от Харвард-Смитсониан CfA. „ Сега знаем къде се намират единствено с 1 % неустановеност, което ни разрешава да отличим тази гигантска празнина сред тях. “
Според разбора на екипа на Биали, съвсем сферичната празнина евентуално е резултат от мощна детонация на свръхнова, изпращаща ударна вълна във всички направления в междузвездното пространство. Тъй като тази ударна вълна се уголемява, тя изтласква и компресира материала в междузвездната среда, като го измества, с цел да сътвори сферична обвивка.
Това също разкрива по какъв начин молекулярните облаци могат да бъдат задействани в образуването на звезди, споделят учените. „ Има доста разнообразни теории за това по какъв начин газът се пренарежда, с цел да образува звезди “, споделя Зукър.
„ Астрономите са тествали тези теоретични хрумвания, употребявайки симулации и преди, само че това е първият път, когато можем да използваме действителни, а не симулирани 3D облици, с цел да съпоставим теорията с наблюдението и да оценим кои теории работят най-добре. “
Смята се, че образуването на звезди се случва, когато по-плътна област в молекулярен облак се срути, въртейки се, под личната си гравитация. Когато ударната вълна от свръхнова се разшири в пространството към нея, тя може да опустоши газа в междузвездната среда, с цел да образува молекулярни облаци с плътни области, които по-късно стартират да образуват звезди.
Това е, което екипът счита, че се е случило с черупката Per-Tau. Между 6 и 22 милиона години, съгласно тяхната реорганизация, голям брой събития на свръхнови са издълбали празнина в междузвездната среда. Това основава както черупката, по този начин и молекулярните облаци Персей и Телец. В момента балонът към този момент не наподобява да се уголемява – в този момент той служи като монумент на галактическия цикъл на живота.
„ Това демонстрира, че когато една звезда почине, нейната свръхнова генерира верига от събития, които в последна сметка могат да доведат до раждането на нови звезди “, споделя Биали.
Интерактивен 3D модел на черупката Per-Tau може да бъде изследван на уеб страницата на Харвард. Докладът на екипа е оповестен в The Astrophysical Journal Letters.
