Достигна ли Европа пика на популизма?
Може да наподобява перверзно по-малко от седмица откакто крайнодясната "Алтернатива за Германия " реализира рекорден резултат на изборите в две провинции, даже да се намекне, че антиевропейският популизъм е достигнал пика си в Европа.
И въпреки всичко поредност от събития и вотове в Италия, Англия, Франция, Испания, Австрия, Словакия и Чехия подсказва, че вълната може би се обръща против антисистемните националистически придвижвания, хвърлили в ужас политиката на континента, и варварите ще си останат пред портите, виещи от изтощение, написа Пол Тейлър от "Политико ".
Това не значи, че обществените и стопански беди, които накараха доста гласоподаватели от работен, селски и по-бедни среди да гласоподават против обичайните политически партии, парламентарната система и Европейския съюз, са си отишли. Но наподобява, че съвсем на никое място популистите не могат да си обезпечат болшинство за радикалния си и антиевропейски курс.
Най-видният случай е Италия
Бившият вътрешен министър Матео Салвини, чиято крайнодясна партия "Лигата " мъчно си споделяше властта с антисистемното Движение "Пет звезди " в първото популистко държавно управление в Западна Европа, реши, че е пристигнал моментът за завой в крайнодясна посока, и в средата на август разтури обединението, очаквайки предварителни избори.
Докато Ил Капитано обикаляше плажовете, гол до кръста си правеше селфита със свои последователи и бълваше огън и жупел против Рим, опитът му да заздрави властта си се провали. Неговите някогашни съдружни сътрудници стиснаха зъби и избраха да образуват държавно управление със систематичната, лявоцентристка Демократическа партия. Италия отстъпи от ръба, най-малко към този момент, и се насочва към по умерена и проевропейска икономическа и миграционна политика.
Неуспехът на Салвини разколеба публичната поддръжка за партията му и хвърли подозрение върху качествата му на лидер. Италианското колело на шанса обаче се върти бързо и кандидат-диктаторът и стопанин на обществените медии може скоро да се завърне, в случай че стопанската система не се съживи и новата коалиция се препъне.
Пример №2 е Англия. Опитът на Борис Джонсън да бъде по-голям популист от популистите, като се зарече да извади Англия от Европейски Съюз непременно на 31 октомври, даже и това да значи злополука без съглашение, претърпя ефектно проваляне в Народното събрание.
Новият министър председател, който като водач на акцията за излизане от Европейски Съюз на референдума през 2016-а обещаваше страната му "да си върне контрола ",
изгуби контрола над Брексит още в първия избор
в Камарата на общините след идването му на власт - най-малко към този момент.
Предвид безредното положение на английската политика, умората на обществото от безкрайните борби към Брексит и непривлекателната крайнолява опция, предлагана от водача на лейбъристите Джереми Корбин, Джонсън към момента може да почисти от несъгласни и да препозиционира Консервативната партия като същинска партия на Брексит и да завоюва възможни парламентарни избори. Но това наподобява по-малко евентуално, откакто огромната му маневра да спре работата на Народното събрание, с цел да наложи Брексит без договорка, се провали.
Междувременно Найджъл Фараж, чиято Партия на Брексит размаза консерваторите и би лейбъристите на евроизборите през май, може още веднъж да изпита разочарованието от това да дефинира дневния ред на консерваторите, само че да не реализира пробив в английския парламент.
Пример №3 е Франция, където президентът Еманюел Макрон преди шест месеца изглеждаше съществено загазил поради изпълнените с принуждение демонстрации на антисистемното придвижване на Жълтите жилетки всяка събота и неделя и покачването на известността на крайнодесния "Национален общ брой " на Марин Льо Пен.
Сега Макрон отначало е яхнал коня,
множеството Жълти жилетки са си отишли вкъщи - най-малко към този момент - а Льо Пен се размина с историческата победа в евроизборите. При намаляваща безработица и постоянна стопанска система популизмът май доближи тавана си и във Франция.
Австрийската коалиция сред консерваторите и крайнодясната Партия на свободата се разруши на тресчици през май, когато водачът на антиимиграционното придвижване изгря във видео, в което предлага контракти на хипотетична съветска бизнесдама против нелегално финансиране. Изхвърлена от държавното управление, Партията на свободата към момента има към 20% поддръжка, само че наподобява малко евентуално да се върне във властта след плануваните за 29 септември предварителни парламентарни избори.
В Испания също популистите от крайната левица и крайната десница губят позиции, до момента в който известността на държавното управление на малцинството на премиера социалист Педро Санчес пораства.
В Германия макар възхода си в Бранденбург и Саксония "Алтернатива за Германия " остана в съпротива, а систематичните партии наподобяват решени да не я позволяват до властта нито на локално, нито на национално равнище.
В интерес на истината ръководещите десни националисти означиха внушителни победи на евроизборите в Полша и Унгария и не престават да се опълчват на европейските рецензии за погазването на върховенството на закона и гражданските права. Но полският в действителност водач Ярослав Качински може и да загуби безспорното си парламентарно болшинство на изборите през октомври макар известната си композиция от грижи за обществено слабите и католически националистически обществен консерватизъм.
Страховете от антилиберална популистка
вълна, помитаща цяла Централна Европа,
въпреки всичко се оказаха пресилени, откакто либералдемократ завоюва словашките президентски избори, а чешкият министър председател, милиардерът Андрей Бабиш, се сблъсква с всеобщи митинги поради спор на ползи.
Въпреки това систематичните политици не трябва да одобряват отслабването на популистката вълна като мотив за разпределяне. Движещите сили на национализма към момента са налице.
Ерозията на на някои от фундаментите на европейската народна власт през 20-и век - политическите партии, профсъюзите, религиозните общности и работата на едно занятие за цялостен живот - направи обществата по-нестабилни. Нарастващото неравноправие в приходите, паниките от миграцията и ударът на глобализацията по по-нискоквалифицираните работни места обезпечават условия за политика, стимулирана от гнева на локалните общности в Европа и Съединени американски щати.
Социалните медии пък оферират незабавна естрада за всевъзможни митинги, подсилени от подправени вести и операции.
Вълната на популизма може да се е разрушила, само че вредите от нея занапред би трябвало да се преодоляват.
И въпреки всичко поредност от събития и вотове в Италия, Англия, Франция, Испания, Австрия, Словакия и Чехия подсказва, че вълната може би се обръща против антисистемните националистически придвижвания, хвърлили в ужас политиката на континента, и варварите ще си останат пред портите, виещи от изтощение, написа Пол Тейлър от "Политико ".
Това не значи, че обществените и стопански беди, които накараха доста гласоподаватели от работен, селски и по-бедни среди да гласоподават против обичайните политически партии, парламентарната система и Европейския съюз, са си отишли. Но наподобява, че съвсем на никое място популистите не могат да си обезпечат болшинство за радикалния си и антиевропейски курс.
Най-видният случай е Италия
Бившият вътрешен министър Матео Салвини, чиято крайнодясна партия "Лигата " мъчно си споделяше властта с антисистемното Движение "Пет звезди " в първото популистко държавно управление в Западна Европа, реши, че е пристигнал моментът за завой в крайнодясна посока, и в средата на август разтури обединението, очаквайки предварителни избори.
Докато Ил Капитано обикаляше плажовете, гол до кръста си правеше селфита със свои последователи и бълваше огън и жупел против Рим, опитът му да заздрави властта си се провали. Неговите някогашни съдружни сътрудници стиснаха зъби и избраха да образуват държавно управление със систематичната, лявоцентристка Демократическа партия. Италия отстъпи от ръба, най-малко към този момент, и се насочва към по умерена и проевропейска икономическа и миграционна политика.
Неуспехът на Салвини разколеба публичната поддръжка за партията му и хвърли подозрение върху качествата му на лидер. Италианското колело на шанса обаче се върти бързо и кандидат-диктаторът и стопанин на обществените медии може скоро да се завърне, в случай че стопанската система не се съживи и новата коалиция се препъне.
Пример №2 е Англия. Опитът на Борис Джонсън да бъде по-голям популист от популистите, като се зарече да извади Англия от Европейски Съюз непременно на 31 октомври, даже и това да значи злополука без съглашение, претърпя ефектно проваляне в Народното събрание.
Новият министър председател, който като водач на акцията за излизане от Европейски Съюз на референдума през 2016-а обещаваше страната му "да си върне контрола ",
изгуби контрола над Брексит още в първия избор
в Камарата на общините след идването му на власт - най-малко към този момент.
Предвид безредното положение на английската политика, умората на обществото от безкрайните борби към Брексит и непривлекателната крайнолява опция, предлагана от водача на лейбъристите Джереми Корбин, Джонсън към момента може да почисти от несъгласни и да препозиционира Консервативната партия като същинска партия на Брексит и да завоюва възможни парламентарни избори. Но това наподобява по-малко евентуално, откакто огромната му маневра да спре работата на Народното събрание, с цел да наложи Брексит без договорка, се провали.
Междувременно Найджъл Фараж, чиято Партия на Брексит размаза консерваторите и би лейбъристите на евроизборите през май, може още веднъж да изпита разочарованието от това да дефинира дневния ред на консерваторите, само че да не реализира пробив в английския парламент.
Пример №3 е Франция, където президентът Еманюел Макрон преди шест месеца изглеждаше съществено загазил поради изпълнените с принуждение демонстрации на антисистемното придвижване на Жълтите жилетки всяка събота и неделя и покачването на известността на крайнодесния "Национален общ брой " на Марин Льо Пен.
Сега Макрон отначало е яхнал коня,
множеството Жълти жилетки са си отишли вкъщи - най-малко към този момент - а Льо Пен се размина с историческата победа в евроизборите. При намаляваща безработица и постоянна стопанска система популизмът май доближи тавана си и във Франция.
Австрийската коалиция сред консерваторите и крайнодясната Партия на свободата се разруши на тресчици през май, когато водачът на антиимиграционното придвижване изгря във видео, в което предлага контракти на хипотетична съветска бизнесдама против нелегално финансиране. Изхвърлена от държавното управление, Партията на свободата към момента има към 20% поддръжка, само че наподобява малко евентуално да се върне във властта след плануваните за 29 септември предварителни парламентарни избори.
В Испания също популистите от крайната левица и крайната десница губят позиции, до момента в който известността на държавното управление на малцинството на премиера социалист Педро Санчес пораства.
В Германия макар възхода си в Бранденбург и Саксония "Алтернатива за Германия " остана в съпротива, а систематичните партии наподобяват решени да не я позволяват до властта нито на локално, нито на национално равнище.
В интерес на истината ръководещите десни националисти означиха внушителни победи на евроизборите в Полша и Унгария и не престават да се опълчват на европейските рецензии за погазването на върховенството на закона и гражданските права. Но полският в действителност водач Ярослав Качински може и да загуби безспорното си парламентарно болшинство на изборите през октомври макар известната си композиция от грижи за обществено слабите и католически националистически обществен консерватизъм.
Страховете от антилиберална популистка
вълна, помитаща цяла Централна Европа,
въпреки всичко се оказаха пресилени, откакто либералдемократ завоюва словашките президентски избори, а чешкият министър председател, милиардерът Андрей Бабиш, се сблъсква с всеобщи митинги поради спор на ползи.
Въпреки това систематичните политици не трябва да одобряват отслабването на популистката вълна като мотив за разпределяне. Движещите сили на национализма към момента са налице.
Ерозията на на някои от фундаментите на европейската народна власт през 20-и век - политическите партии, профсъюзите, религиозните общности и работата на едно занятие за цялостен живот - направи обществата по-нестабилни. Нарастващото неравноправие в приходите, паниките от миграцията и ударът на глобализацията по по-нискоквалифицираните работни места обезпечават условия за политика, стимулирана от гнева на локалните общности в Европа и Съединени американски щати.
Социалните медии пък оферират незабавна естрада за всевъзможни митинги, подсилени от подправени вести и операции.
Вълната на популизма може да се е разрушила, само че вредите от нея занапред би трябвало да се преодоляват.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ