БХК с коментар за задължителното ваксиниране срещу COVID
може да бъде целесъобразно от правозащитна позиция, само че единствено в случай че бъде въведено при избрани условия. Това е изводът, който може да се направи от скорошно решение на Европейския съд по правата на индивида, оценено в мнение на Българския хелзинкски комитет (БХК). Представяме Ви мнението на БХК без редакторска интервенция.
В неотдавна постановеното си решение по делото Вавричка и други против Чешката република Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) одобри, че задължението да се имунизират деца против избрани инфекциозни болести е по принцип интервенция в тяхното право на персонален живот, обезпечено от член 8 от Европейската спогодба по правата на индивида. Тази интервенция обаче може да бъде оправдана, в случай че тя е планувана в закон, преследва една или няколко от законните цели, категорично дефинирани в нея и е нужна в едно демократично общество, т.е. ограниченията за интервенция са в отговор на належаща социална потребност, обосновани са с относими и задоволителни причини и са пропорционални на преследваната цел.
В Сингапур изплатиха над 575 хиляди $ отплата за странични резултати от Covid-ваксина
Властите на Сингапур заплатиха 782 000 сингапурски $ (575 300 USD) като отплата на локални поданици, които са имали съществени страни...
Това решение на Европейски съд по правата на човека, въпреки и постановено във връзка наложителното имунизиране на деца против избрани инфекциозни болести, които не са били непосредствена заплаха за обществото, може да послужи за добър първоначален насочен пункт на разбора на предложенията за наложително имунизиране на избрани групи с имунизациите против COVID-19.
Преди всичко следва да определим дали наличните ваксини са задоволително сигурни и ефикасни. Ваксините против COVID-19 са минали през експертна оценка на интернационално и на национално равнище на няколко самостоятелни от производителя органи, избрани да пазят публичния интерес. Към момента в целия свят са сложени близо четири милиарда и половина ваксини и обявените странични резултати от тях са малцина, сравними като дял със страничните резултати от имунизациите, обсъждани по делото Вавричка, а по този начин също и със страничните резултати на други медикаменти, утвърдени за потребление през годините.
Очевидно е, че както в тази ситуация по делото Вавричка, имунизирането против преследва законна цел – отбраната на публичното здраве като цяло, както и на правата и свободите на всички и изключително на уязвимите групи. Ваксинирането против COVID-19 е в отговор на даже още по-належаща социална потребност, защото става дума за инфекциозно заболяване, което протича в сегашното и е към този момент обхванало големи групи от хора по целия свят, а не за заболяване, което хипотетично може да засегне стеснен кръг хора в едно несигурно бъдеще. Следователно, наложителното имунизиране на избрани групи би било целесъобразно и не би било нарушаване на правото на персонален живот, при изискване, че средствата за неговото налагане са пропорционални на преследваната цел в едно демократично общество.
Стандартът по делото Вавричка насочва към доста необятен кръг хора, за които наложителното имунизиране би било възможно, евентуално към всички, които са в контакт с други хора и които могат да бъдат за тях източник на заплаха от заразяване.
Всички учители в Гърция би трябвало да са с имунизационни паспорти за началото на образователната година
Училищните протоколи за Covid-19 ще бъдат финализирани преди откриването на новата образователна година на 13 септември, съобщи заместник-минис...
Но налагането на обвързване за имунизиране без оглед на средствата, с които това става, би могло да наруши правото на персонален живот. За да бъде целесъобразно ограничението на едно главно човешко право, закрепено на конституционно и на международноправно равнище, средствата, с които то се реализира следва да бъдат минимум рестриктивните за реализиране на задачата. Например, за отвод от имунизиране като първа стъпка могат да бъдат налагани санкции. При още един отвод, санкциите могат да бъдат увеличавани, и така нататък
Отново, следвайки стандарта по Вавричка, системата на наложително имунизиране би трябвало да планува опция за освобождение при противопоказания и в случаи на „ отводи по съвест “, които, несъмнено, следва да бъдат деликатно изследвани. Тя би трябвало обаче да планува и опция за отбрана от заразяване на лицата, които могат да останат евентуално застрашени при положение, че отводът от имунизиране на съответното длъжностно лице бъде разгласен за законен. И, най-накрая, системата на наложително имунизиране следва да планува дейно правно средство за отбрана на отказващите имунизиране. То следва да включва наличен и бърз механизъм за разглеждане на техните тъжби от самостоятелен и неутрален правосъден орган с даване на опция за безвъзмездна правна помощ на лицата, които заради липса на средства не могат да си разрешат да наемат юрист.
Пълният текст на мнението можете да прочетете на уеб страницата ни, на адрес:
Още от ПОЛИТИКА:
В неотдавна постановеното си решение по делото Вавричка и други против Чешката република Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) одобри, че задължението да се имунизират деца против избрани инфекциозни болести е по принцип интервенция в тяхното право на персонален живот, обезпечено от член 8 от Европейската спогодба по правата на индивида. Тази интервенция обаче може да бъде оправдана, в случай че тя е планувана в закон, преследва една или няколко от законните цели, категорично дефинирани в нея и е нужна в едно демократично общество, т.е. ограниченията за интервенция са в отговор на належаща социална потребност, обосновани са с относими и задоволителни причини и са пропорционални на преследваната цел.
Властите на Сингапур заплатиха 782 000 сингапурски $ (575 300 USD) като отплата на локални поданици, които са имали съществени страни...
Това решение на Европейски съд по правата на човека, въпреки и постановено във връзка наложителното имунизиране на деца против избрани инфекциозни болести, които не са били непосредствена заплаха за обществото, може да послужи за добър първоначален насочен пункт на разбора на предложенията за наложително имунизиране на избрани групи с имунизациите против COVID-19.
Преди всичко следва да определим дали наличните ваксини са задоволително сигурни и ефикасни. Ваксините против COVID-19 са минали през експертна оценка на интернационално и на национално равнище на няколко самостоятелни от производителя органи, избрани да пазят публичния интерес. Към момента в целия свят са сложени близо четири милиарда и половина ваксини и обявените странични резултати от тях са малцина, сравними като дял със страничните резултати от имунизациите, обсъждани по делото Вавричка, а по този начин също и със страничните резултати на други медикаменти, утвърдени за потребление през годините.
Очевидно е, че както в тази ситуация по делото Вавричка, имунизирането против преследва законна цел – отбраната на публичното здраве като цяло, както и на правата и свободите на всички и изключително на уязвимите групи. Ваксинирането против COVID-19 е в отговор на даже още по-належаща социална потребност, защото става дума за инфекциозно заболяване, което протича в сегашното и е към този момент обхванало големи групи от хора по целия свят, а не за заболяване, което хипотетично може да засегне стеснен кръг хора в едно несигурно бъдеще. Следователно, наложителното имунизиране на избрани групи би било целесъобразно и не би било нарушаване на правото на персонален живот, при изискване, че средствата за неговото налагане са пропорционални на преследваната цел в едно демократично общество.
Стандартът по делото Вавричка насочва към доста необятен кръг хора, за които наложителното имунизиране би било възможно, евентуално към всички, които са в контакт с други хора и които могат да бъдат за тях източник на заплаха от заразяване.
Училищните протоколи за Covid-19 ще бъдат финализирани преди откриването на новата образователна година на 13 септември, съобщи заместник-минис...
Но налагането на обвързване за имунизиране без оглед на средствата, с които това става, би могло да наруши правото на персонален живот. За да бъде целесъобразно ограничението на едно главно човешко право, закрепено на конституционно и на международноправно равнище, средствата, с които то се реализира следва да бъдат минимум рестриктивните за реализиране на задачата. Например, за отвод от имунизиране като първа стъпка могат да бъдат налагани санкции. При още един отвод, санкциите могат да бъдат увеличавани, и така нататък
Отново, следвайки стандарта по Вавричка, системата на наложително имунизиране би трябвало да планува опция за освобождение при противопоказания и в случаи на „ отводи по съвест “, които, несъмнено, следва да бъдат деликатно изследвани. Тя би трябвало обаче да планува и опция за отбрана от заразяване на лицата, които могат да останат евентуално застрашени при положение, че отводът от имунизиране на съответното длъжностно лице бъде разгласен за законен. И, най-накрая, системата на наложително имунизиране следва да планува дейно правно средство за отбрана на отказващите имунизиране. То следва да включва наличен и бърз механизъм за разглеждане на техните тъжби от самостоятелен и неутрален правосъден орган с даване на опция за безвъзмездна правна помощ на лицата, които заради липса на средства не могат да си разрешат да наемат юрист.
Пълният текст на мнението можете да прочетете на уеб страницата ни, на адрес:
Още от ПОЛИТИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




