Средиземноморската диета: Политика, митове и търговски интереси
М оже би средиземноморската диета е най-известната в света.
Но тя може би е и най-неразбраната, мисля си, до момента в който похапвам черни като мастило спагети al nero di seppia, (италианско ядене, което съдържа, нежни пресни калмари, които се готвят в сос, съдържащ личното им мастило. Това придава на соса както лют морски усет, по този начин и наситено черен искра - бел.ред.) сръбвам от алено вино от Ламеция и посипвам зехтин върху калабрийските кюфтета ’nduja. Пред мен се разстила лазурносиньо море, прорязано от зеленикавите контури на околните Сицилия и Еолийски острови. Дъвча бързо, с цел да може моят сателит на масата да ми опише още малко история. Това написа Алесандро Форд за Politico.
„ Тази кухня има хилядолетна история “, декларира с горделивост Антонио Монтуоро, президент на Международната академия на Средиземноморската диета. Но храната е единствено част от нея. „ Другите детайли са пейзажът, хубостта на природата, нашите исторически центрове, нашето завещание “, възкликва той, до момента в който вади вилицата си от картофена пепероната, с цел да уточни към гледката към нас, споделя Форд.
„ Всичко това е част от метода на живот, наименуван Средиземноморска диета “, изяснява умерено 72-годишният мъж, до момента в който попива доматения сос в чинията си с дебело парче занаятчийски самун.
Звучи като красива история и е чудесна фалшификация към вечерята ни. Единственият проблем е, че не е вярна, споделя Алесандро Форд.
Политика, легенди и търговски интереси
Петдесет години откакто американският физиолог Ансел Кийс вкарва термина „ средиземноморска диета “ – и петнадесет години откакто ЮНЕСКО я признава за нематериално културно завещание на човечеството – тази диета се е трансформирала в общ брой от пресиления, полуистини и фалшификации, употребявани за политически и търговски цели, показва създателят на Politico.
На фона на засилващата се опозиция против Зелената договорка и отбраната на селското стопанство в Европа, южноевропейски политици и лобисти употребяват предписания и съставки като оръжие против климатичните и търговски политики на Европейския съюз, като в това време предизвикват износа на доходоносни – и постоянно нездравословни – артикули към Америка и Азия, написа още той.
Италианските политици постоянно са били чувствителни, когато става дума за храна, само че министър председателят Джорджа Мелони издига това на ново ниво. Тя води кръстоносен поход в Брюксел против опитите за ограничение на потреблението на месо, въвеждането на предупредителни етикети за алкохола и основаването на общоевропейска система за хранително етикетиране, разяснява Форд.
Според нея тези ограничения са офанзива против италианските кулинарни обичаи. В резултат на това здравето на италианците страда. Италия има един от най-високите проценти на детско затлъстяване в Европейски Съюз. Един от всеки 10 жители пие алкохол всекидневно, а несъразмерната консумация на сол ѝ коства повече, в сравнение с Франция, Испания и Гърция, взети дружно, съгласно финален отчет на Организацията по издръжка и земеделие на Организация на обединените нации, счита Алесандро Форд.
Ако съпоставим актуалния италиански метод на хранене с първичната концепция на Средиземноморската диета, няма по какъв начин да не стигнем до едно умозаключение: Средиземноморската диета е мъртва.
Действителната история на диетата
Има две теории за възникването на Средиземноморската диета. И двете стартират с Ансел Кийс – американски академик с докторски степени по биология и физиология.
През 1951 година той и брачната половинка му Маргарет отпътуват за Южна Италия, с цел да изследват за какво бедните неаполитанци страдат по-рядко от инфаркти и живеят по-дълго от американските предприемачи. Изследванията им в дребното градче Никотера разкриват, че локалните хора имат по-ниски равнища на холестерол и редки случаи на сърдечни болести.
Менюто на тези италианци е било просто – локални и органични артикули, малко месо, доста зърнени храни, плодове, зеленчуци и зехтин.
Но някои учени през днешния ден настояват, че Кийс не е описвал действителната диета, а е основал идеализиран модел. Според професора от Университета в Парма Алберто Гранди, италианците в никакъв случай не са се хранили по този метод.
„ Кийс посещавал домовете на хората, а те се срамували. Казвали му: “Елате на следващия ден, тъй като през днешния ден няма да ядем нищо. ” Или са имали единствено полента или брашно от кестени “, споделя Гранди.
Накратко, бедността е държала италианците слаби, а не някаква антична, уравновесена диета.
Средиземноморската диета като маркетингов продукт
През 90-те години Световната здравна организация признава Средиземноморската диета за една от най-здравословните, само че в същото време тя стартира да се трансформира.
Хранително-вкусовата промишленост вижда голяма опция. Традиционната, бедна на месо и млечни артикули диета стартира да включва от ден на ден сирена, салами, тестени произведения и вино – продуктите, които носят най-големи облаги.
Когато ЮНЕСКО признава Средиземноморската диета за културно завещание през 2010 година, това единствено форсира комерсиализацията ѝ. Износът на италиански храни скача от 27 милиарда евро на 70 милиарда за десетилетие. Но вместо пресни плодове и зеленчуци, водачите са пастата, сирената, виното и модифицираните меса.
Днес италианските деца ядат повече сладкиши и по-малко домати, в сравнение с техните баби и дядовци.
The Mediterranean diet is a lie.
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope)
Политика и гастронационализъм
Джорджа Мелони ловко употребява храната като политическо оръжие. Тя се опълчва на европейските политики за стабилно земеделие, подлага на критика етикетите, предупреждаващи за вредите от алкохола, и пази италианските сирена и салами от „ дискриминация “.
Италианските аграрни лобита поддържат Мелони. Те настояват, че препоръчаният от Европейски Съюз етикет Nutri-Score незаслужено “наказва ” италианските храни.
Същият метод беше прибавен и към алкохола. Въпреки че науката потвърждава вредите от виното, италианското държавно управление съумя да блокира проектите на Европейски Съюз за слагане на предупредителни етикети.
Резултатът?
Италианците не престават да имат вяра, че ядат по-здравословно от останалия свят. Но действителността е, че актуалната им диета е надалеч от тази, която ги направи известни със здравословния си метод на живот, показва Алесандро Форд.
Средиземноморската диета е мъртва. Някой би трябвало да каже това на италианците, безапелационен е Форд.
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Но тя може би е и най-неразбраната, мисля си, до момента в който похапвам черни като мастило спагети al nero di seppia, (италианско ядене, което съдържа, нежни пресни калмари, които се готвят в сос, съдържащ личното им мастило. Това придава на соса както лют морски усет, по този начин и наситено черен искра - бел.ред.) сръбвам от алено вино от Ламеция и посипвам зехтин върху калабрийските кюфтета ’nduja. Пред мен се разстила лазурносиньо море, прорязано от зеленикавите контури на околните Сицилия и Еолийски острови. Дъвча бързо, с цел да може моят сателит на масата да ми опише още малко история. Това написа Алесандро Форд за Politico.
„ Тази кухня има хилядолетна история “, декларира с горделивост Антонио Монтуоро, президент на Международната академия на Средиземноморската диета. Но храната е единствено част от нея. „ Другите детайли са пейзажът, хубостта на природата, нашите исторически центрове, нашето завещание “, възкликва той, до момента в който вади вилицата си от картофена пепероната, с цел да уточни към гледката към нас, споделя Форд.
„ Всичко това е част от метода на живот, наименуван Средиземноморска диета “, изяснява умерено 72-годишният мъж, до момента в който попива доматения сос в чинията си с дебело парче занаятчийски самун.
Звучи като красива история и е чудесна фалшификация към вечерята ни. Единственият проблем е, че не е вярна, споделя Алесандро Форд.
Политика, легенди и търговски интереси
Петдесет години откакто американският физиолог Ансел Кийс вкарва термина „ средиземноморска диета “ – и петнадесет години откакто ЮНЕСКО я признава за нематериално културно завещание на човечеството – тази диета се е трансформирала в общ брой от пресиления, полуистини и фалшификации, употребявани за политически и търговски цели, показва създателят на Politico.
На фона на засилващата се опозиция против Зелената договорка и отбраната на селското стопанство в Европа, южноевропейски политици и лобисти употребяват предписания и съставки като оръжие против климатичните и търговски политики на Европейския съюз, като в това време предизвикват износа на доходоносни – и постоянно нездравословни – артикули към Америка и Азия, написа още той.
Италианските политици постоянно са били чувствителни, когато става дума за храна, само че министър председателят Джорджа Мелони издига това на ново ниво. Тя води кръстоносен поход в Брюксел против опитите за ограничение на потреблението на месо, въвеждането на предупредителни етикети за алкохола и основаването на общоевропейска система за хранително етикетиране, разяснява Форд.
Според нея тези ограничения са офанзива против италианските кулинарни обичаи. В резултат на това здравето на италианците страда. Италия има един от най-високите проценти на детско затлъстяване в Европейски Съюз. Един от всеки 10 жители пие алкохол всекидневно, а несъразмерната консумация на сол ѝ коства повече, в сравнение с Франция, Испания и Гърция, взети дружно, съгласно финален отчет на Организацията по издръжка и земеделие на Организация на обединените нации, счита Алесандро Форд.
Ако съпоставим актуалния италиански метод на хранене с първичната концепция на Средиземноморската диета, няма по какъв начин да не стигнем до едно умозаключение: Средиземноморската диета е мъртва.
Действителната история на диетата
Има две теории за възникването на Средиземноморската диета. И двете стартират с Ансел Кийс – американски академик с докторски степени по биология и физиология.
През 1951 година той и брачната половинка му Маргарет отпътуват за Южна Италия, с цел да изследват за какво бедните неаполитанци страдат по-рядко от инфаркти и живеят по-дълго от американските предприемачи. Изследванията им в дребното градче Никотера разкриват, че локалните хора имат по-ниски равнища на холестерол и редки случаи на сърдечни болести.
Менюто на тези италианци е било просто – локални и органични артикули, малко месо, доста зърнени храни, плодове, зеленчуци и зехтин.
Но някои учени през днешния ден настояват, че Кийс не е описвал действителната диета, а е основал идеализиран модел. Според професора от Университета в Парма Алберто Гранди, италианците в никакъв случай не са се хранили по този метод.
„ Кийс посещавал домовете на хората, а те се срамували. Казвали му: “Елате на следващия ден, тъй като през днешния ден няма да ядем нищо. ” Или са имали единствено полента или брашно от кестени “, споделя Гранди.
Накратко, бедността е държала италианците слаби, а не някаква антична, уравновесена диета.
Средиземноморската диета като маркетингов продукт
През 90-те години Световната здравна организация признава Средиземноморската диета за една от най-здравословните, само че в същото време тя стартира да се трансформира.
Хранително-вкусовата промишленост вижда голяма опция. Традиционната, бедна на месо и млечни артикули диета стартира да включва от ден на ден сирена, салами, тестени произведения и вино – продуктите, които носят най-големи облаги.
Когато ЮНЕСКО признава Средиземноморската диета за културно завещание през 2010 година, това единствено форсира комерсиализацията ѝ. Износът на италиански храни скача от 27 милиарда евро на 70 милиарда за десетилетие. Но вместо пресни плодове и зеленчуци, водачите са пастата, сирената, виното и модифицираните меса.
Днес италианските деца ядат повече сладкиши и по-малко домати, в сравнение с техните баби и дядовци.
The Mediterranean diet is a lie.
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope)
Политика и гастронационализъм
Джорджа Мелони ловко употребява храната като политическо оръжие. Тя се опълчва на европейските политики за стабилно земеделие, подлага на критика етикетите, предупреждаващи за вредите от алкохола, и пази италианските сирена и салами от „ дискриминация “.
Италианските аграрни лобита поддържат Мелони. Те настояват, че препоръчаният от Европейски Съюз етикет Nutri-Score незаслужено “наказва ” италианските храни.
Същият метод беше прибавен и към алкохола. Въпреки че науката потвърждава вредите от виното, италианското държавно управление съумя да блокира проектите на Европейски Съюз за слагане на предупредителни етикети.
Резултатът?
Италианците не престават да имат вяра, че ядат по-здравословно от останалия свят. Но действителността е, че актуалната им диета е надалеч от тази, която ги направи известни със здравословния си метод на живот, показва Алесандро Форд.
Средиземноморската диета е мъртва. Някой би трябвало да каже това на италианците, безапелационен е Форд.
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ