Може би всеки познава по една двойка, която е пример

Може би всеки познава по една двойка, която е образец за това какво е благополучен дълготраен брак. Познаваме и такива двойки, които след дълги години вземат решение да приключат с бракоразвод. Причините могат да бъдат доста – зависимости на единия сътрудник, съществуване на физически и прочувствен тормоз, липса на задоволително финанси в фамилията, разминаване в желанието за деца.
Но какво друго може да накара една двойка с брак над 10 или 15 години да завърши съюза си с бракоразвод?

1. Партньорите не се обичат. Някои двойки имат добър взаимен живот, като това да гледат децата и да споделят отговорностите си, само че заради тежестта на отговорностите и провокациите на живота, те може да са изгубили обвързаност един към различен.

2. Изневяра. Изневярата също е една от главните аргументи за бракоразвод в дълготраен брак. 

3. Желание за самостоятелност. Партньорите, които са били подвластни от съпруга/съпругата си прекомерно дълго, постоянно търсят самостоятелност с придвижване на възрастта. Това може да се случи след отпуск по майчинство да вземем за пример. При мъжете може да се прояви и с постигането на триумфи, финансова непоклатимост. Колкото по-финансово постоянен е човек, толкоз по-склонен става към самостоятелност.

4. Неразрешени минали проблеми. Те биха могли да припомнят за себе си след години и това да докара до завършек на брака.

5. Желание за нещо по-добро от живота. Двойките, които минават през рецесия на междинната възраст, постоянно напущат брака си в търсене на нова идентичност. Освен това, хората се трансформират през годините и или си стават по-интересни и се преоткриват или схващат, че са просто двама души, живеещи под един покрив.

6. Липса на връзка. Това е една от водещите аргументи за бракоразвод, даже при дългогодишните бракове. Комуникацията може да е липсвала още при започване на любовната връзка или да е имало шерване, диалози, само че с времето нужната връзка да е замряла и изчезнала. Тази липса постоянно поражда съмнение, подозрения.

7. Липса на тъждество и еднаквост. Прекарването на време дружно е отлично, само че би трябвало всеки сътрудник да има своето време за занимания, срещи с другари, занимания, ползи. Ако единият загуби своята еднаквост, обмисля да напусне брака, защото се усеща като задушен в него или пък другият напуща брака, защото сътрудникът му към този момент не съставлява интерес за него. 

8. Партньорите в никакъв случай не са били същински влюбени. Някои двойки са в брак от дълги години, само че може в никакъв случай да не са били влюбени един в различен. Те могат да се преструват на щастлива двойка в името на обществения си имидж или поради децата си. Възможно е да са се оженили, тъй като са били сюрпризирани от вест за предстоящо бебе, под напън от страна на родственици, финансова полза. 

9. Провал в работата. Професионалният неуспех може да навреди на брака. Той може да докара до финансова рецесия и да накара несполучливия сътрудник да се почувства неподобаващ. Като цяло, стресът от сходни провали може да докара до бракоразвод.

10. Различни полови желания. Сексуалната фамилиарност е значима част от всеки брак. Много двойки заобикалят да разискват своите стремежи или пък не поставят старания, с цел да разнообразят интимния свят с половинката си.