Може би сте се чудили, откъде идва този красив син

Може би сте се чудили, от кое място идва този хубав наследник цвят на небето. Вижте един занимателен отговор:

Има доста повече цветове от тези, които виждаме, само че мозъкът ни си е стеснен и може да вижда единствено няколко цвята и то в няколко разновидности. 

За мъжете пък дори няма и разновидности. За тях има бяло, черно, алено, синьо и нещо с жълто. 

Например слънчевата светлина и тази на лампата ни наподобяват бели, само че в действителност са примес от всички цветове. Белият цвят е формиран от алено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово. Тези цветове се преплитат непрекъснато в голям брой нюанси. Можем да ги забележим всички дружно, когато са под формата на дъга в небето.
ThinkStock/Getty Images
Въздухът в нашата атмосфера е примес от молекули, газ, прахуляк и всевъзможни дребни частици. Когато светлината от слънцето навлиза в атмосферата, тези частици и идват леко начесто и я разсейват във всички направления. Реално единствено четвърт от слънчевата светлина стига до земята.

Синята светлина е единствено част от слънчевата светлина и тя по-лесно се разсейва, спрямо други светлини, тъй като вълната й е по-къса от алената светлина, да вземем за пример. 

И тъй като тя е толкоз разсеяна и заблудена, можем да я забележим съвсем на всички места в атмосферата. И ето – синьо небе. 

Да, виолетовото също е част от късите разсеяни талази, само че човешкото око не е пригодено да вижда де що има цвят, а виолетовото не е в целта му за деня. Друго си е положителното остаряло синьо. 

На Марс пък цветовете са навръх назад. Заради другата атмосфера пречупването на вълните също е друго. И по този начин, заран и вечер - оцветяването е синьо, а денем - червеникаво. 

С други думи има място и за Левски и за ЦСКА. Просто на едните… мястото им е на Марс. 

И още от чудесата, сътворени от природата: