Може би сте се чудили дали някое месоядно растение не

Може би сте се чудили дали някое месоядно растение не би могло да „ изяде “ човек, в случай че му се отдаде подобен късмет. За благополучие, някой е направил научните проучвания по този въпрос (по допустимо най-етичния начин).

Бари Райс, професионален разплодник на месоядни растения, води блога The Carnivorous Plant FAQ и макар апелите на ужасената си брачна половинка, той се заема да изследва въпроса, който вълнува всеки ботаник: Могат ли венерините мухоловки да се хранят с човешко месо?

Венерина мухоловка

За да разбере това, той дава на своите растения късчета кожа, която се е отлепила от пръстите на краката му заради зараза. Той изрязал четири идентични по величина листа и ги сложил в челюстите на четири мухоловки.

След една седмица отворил устите им и документирал какво се е случило с тяхното наличие. Райс твърди, че е очаквал частите да останат относително непокътнати – само че е бил прелестно сюрпризиран, когато се е оказало, че бърка:.

„ Това, което беше останало, към този момент не беше изключително крепко, а лепкаво и слузесто, като дребни сополи. А цветът им към този момент беше като на бекон “, написа той в блога си.

Та да, венерините мухоловки могат на драго сърце да похапват дребни късчета прясно уловена човешка тъкан. Въпреки това този самоделен опит има някои напълно разбираеми ограничавания. На първо място, тестван е единствено един тип тъкан – кожа, което не ни дава визия дали растението може да разгради нещо по-твърдо като кост или хрущял. Второ, има го казусът с размера и мащаба. Консумирането на няколко кожени люспи е доста друго от това да се погълне изцяло цялостен човек.

Като оставим настрани тези дефекти, опитът има още доста благоприятни условия за проучване. По данни на Природонаучния музей в Лондон науката познава към 630 типа месоядни растения, а може би има и още в дълбините на тропическите гори, които не са разказани.

Повечето от по-едрите типове не разполагат с челюсти като венерината мухоловка или лепкавите ѝ възглавнички, а са растения като тези от семейство Сарацениеви, присъщи със профилираните си листа, които са извити нагоре и образуват чашка за хващане на инсекти, цялостна с храносмилателна течност.

Гигантски непентес

Планинско растение Nepenthes rajah постоянно се счита за най-голямото от тях, като един от рекордните екземпляри е с височина до 41 см, задоволителна да побере литри храносмилателна течност.

Този тип произлиза от Борнео и е прочут с това, че употребява горски гръбначни животни като жаби, гекони и саламандри. Известно е също, че примамват нищо неподозиращи мишки и плъхове в чашката си, където те се удавят и по-късно са смлени от сока ѝ. Което допуска, че теоретично е допустимо да се разградят и други тъкани на гръбначни бозайници (освен кожата на краката им) – кости, вътрешности, мускули, мазнини и всичко останало.

Изглежда, че месоядните растения са еволюирали до стеснен размер, тъй като консумирането на плячка над избрана маса изисква повече изпитание, в сравнение с растението би си доставило с храната.

Тези профилирани растения са развили усета си към животни, с цел да оцелеят в среда (често блатиста), в която липсват хранителни субстанции. Те към момента разчитат на фотосинтезата и кореновата си система като другите растения, само че би трябвало да се хранят с животни, с цел да си набират жизненоважни хранителни субстанции като азот, фосфат, калий, желязо и манган, които може да не са постоянно елементарно налични от другите източници.

Колкото и да сме вкусни, месоядните растения просто не се нуждаят от всичките приблизително 143 771 калории в човешкото тяло. Дори и да желаеха, разграждането на тялото щеше да отнеме месеци, а до тогава в корема на растението щеше да се е събрала каша от разлагащи се бактерии, които съвсем несъмнено биха го умъртвили.

Накратко, не се тормозете, че ще станете закуска на месоядните растения. Макар че те имат капацитета да разградят доста от нашите тъкани, би било прекомерно времеемко и скъпо да изядат човек.

Но е чудесна концепция за престъпен роман…