Може би сте научили, че през нашата Слънчева система в

Може би сте научили, че през нашата Слънчева система сега минава междузвездният странник 3I/ATLAS. А преди този момент човечеството можеше да следи още два странника от други системи, наречени Оумуамуа и кометата Борисов. Това е много рядко събитие и по тази причина астрономите са записали сходни междузвездни обекти единствено три пъти. Но това са единствено дребни обекти, които минават през нашата система доста бързо. Представете си, че някоя вечер погледнете към небето и видите нова звезда, която постепенно се движи и след няколко години изчезва, като че ли в никакъв случай не е съществувала. На пръв взор това може да наподобява невероятно. Но относително наскоро, единствено преди 70 000 години, нашата Слънчева система фактически е била посетена от странстваща звезда от друга част на галактиката. Тя е минала толкоз близо, че нашите предшественици са могли да я следят на нощното небе, макар че по това време човечеството едвам е започвало да се осъзнава. Нека се спрем по-подробно на това събитие и да забележим по какъв метод то е повлияло на нашата Слънчева система.

Какво съставляват блуждаещите звезди

Противно на нормалното разбиране, звездите не висят неподвижно в пространството. Всички те се движат и обикалят към центъра на галактиката. Но има един специфичен тип – странстващи звезди или скитници. Това са единични светила, които към този момент не принадлежат към нито един куп или система. Тези звезди могат да бъдат изхвърлени от родните си места след детонация на свръхнова, гравитационен конфликт или взаимоотношение с солидни тела. След като са изгубили „ привързаността “ си, те се насочат в свободен полет, плъзгайки се през междузвездната пустош в продължение на милиони години, до момента в който не бъдат „ прихванати “ от други по-масивни обекти. Понякога пътят на тези пътуващи звезди се пресича с други звезди, както се е случило с нашето Слънце.

Когато една странстваща звезда пресече пътя си с нашето Слънце.

Преди към 70 000 години звездата на Шолц (WISE J072003.20-084651.2) минава около нашата система; тя е едва алено джудже с дребен сателит – кафяво джудже. Тези обекти се движат дружно като двойка взаимно ангажирани странници. Между другото, тези звезди са доста слаби и съвсем невидими за човешкото око. По време на прекосяването си през нашата Слънчева система странниците могат да се видят единствено на нощното небе.

Учените са открили, че този дует е минал единствено на 0,8 светлинни години от Слънцето, т.е. през външните граници на облака на Оорт, където има милиарди комети. Преминаването на звездата може да е нарушило орбитите им, изпращайки някои от тях към вътрешните ни планети. Може би тогава някои от кометите, които през днешния ден пресичат орбитата на Земята, са почнали дългото си пътешестване по нова орбита.

Възможно ли е античните хора да са видели блуждаеща звезда?

Интересно е, че преди 70 000 години на Земята към този момент са живели неандерталците и първите Хомо сапиенс. Звездата на Шолц е можела да се види като слаба червеникава точка от към шеста звездна големина. При идеални условия за наблюдаване прекосяването ѝ може да се види с невъоръжено око като мигаща алена светлина измежду милионите други звезди. Така тя е можела да бъде следена на небето в продължение на към няколко години, до момента в който напусне нашата система.

Представете си античен човек, който седи край огъня и гледа небето. Той може да види преминаващата звезда, която се движи постепенно и последователно и по-късно изчезва вечно. Разбира се, нашите прародители таман са започвали да се осъзнават и не са си давали сметка, че стават очевидци на неповторимо събитие, което теоретично може да се повтори след стотици хиляди години.

По какъв метод учените са научили за античния друмник

Това събитие дълго време остава мистерия. Едва през XXI век, с помощта на наблюденията с телескопите WISE и Gaia, астрономите съумяха да възстановят картината на протичащото се. Те забелязали, че звездата на Шолц се движи прекомерно бързо и под необикновен ъгъл по отношение на равнината на Галактиката. Използвайки техники за назад орбитално моделиране, учените пресметнаха траекторията ѝ обратно във времето и откриха, че тя е минала през облака на Оорт преди към 70 000 години. Това я прави най-близката известна звезда, която в миналото се е приближавала до Слънцето. Нещо повече, актуалните наблюдения демонстрират, че в региона, през който е минала звездата, има най-малко 36 комети с необикновени орбити и е допустимо точно звездата на Шолц да ги е трансформирала.

Интересно е, че това е единствената пътуваща звезда, която напълно несъмнено е минала през нашата Слънчева система. Съществуват догатки, че звездата HIP 85605 също е минала през региона на нашата система преди 240 000-470 000 години, само че това към момента не е потвърдено. Известно е също по този начин, че след 1,3 милиона години друга странстваща звезда, Gliese 710, ще се намира доста по-близо до Слънцето, единствено на 13 000 астрономически единици. Това е към 10 пъти по-близо от звездата на Шолц. Учените считат, че нейната гравитация ще провокира същински кометен дъжд, който може да се изсипе върху вътрешните планети. Но към този момент това са единствено догатки, защото доста фактори могат да повлияят на хода на тези събития.

Заключение

Както може да се види, освен единични дребни обекти могат да посетят нашата Слънчева система. Въз основа на това, би трябвало да ценим повече нежния баланс сред живота и гибелта на нашата планета