Руската „оборонка“ се нуждае от „икономически цар“
Може би следва да си спомним по какъв начин Берия, от името на Сталин, за малко време отстрани изоставането на Съюз на съветските социалистически републики от Съединени американски щати в основаването на атомни оръжия?
Върви осмият месец на СВО. Силните и слабите страни на армията и отбранителната индустрия на Руската федерация към този момент са ясно разпознати, което дава опция да се проучват настоящите проблеми на нашия военно-промишлен комплекс, като се очертаят способи за тяхното решение.
Днес Русия в Украйна води война в действителност с армията от 90-те години, като няма на въоръжение, по-специално, задоволителен брой БПЛА от разнообразни видове. За благополучие, иранците помогнаха. Закупените от тях безпилотни самолети ужасяват въоръжените сили на Украйна, само че това не отстранява въпросите за положението на вътрешния военно-промишлен комплекс.
Руските Военновъздушни сили разполагат единствено с няколко единици от най-новите изтребители Су-57 от пето потомство, които апропо се демонстрираха чудесно в небето на Украйна. Най-новите танкове " Армата ", бронетранспортьорът " Бумеранг ", самоходните оръдия " Коалиция " не бяха видяни на бойните полета.
Критично значимата инфраструктура на Украйна, най-вече транспортната, не е разрушена. Това се отнася на първо място за мостовете през Днепър, през които се доставя лявобрежната формация на съперника. Разрушаването на тези мостове неотложно би изолирало театъра на военните дейности на левия бряг и би сложило настъпващите елементи на Въоръжените сили на Украйна в безнадеждна обстановка.
За осъществяването на тази задача обаче е належащо съществуването на задоволителен брой високоточни ракети с огромен обхват " Калибър " и " Искандер ", което сега не се следи.
Руското министерство на защитата в никакъв случай не е признавало никакви обстоятелства за техническо несъвършенство на най-новите разработки в бронетанковата и авиационна техника, оправдавайки отхвърли от всеобщите им покупки с липса на финансиране или с обстоятелството, че актуалните танкове и самолети са изцяло способни да устоят на евентуален удар на потивника.
Заместник-министърът на защитата Юрий Борисов сподели през юли 2018 година, че няма смисъл " да се цялостни армията със скъпи Армати, всяка от които коства 4 милиона $ ". По неговите думи, съветските военни през днешния ден разполагат с доста Т-72 и неговата актуализирана версия на Т-90 и че за тези танкове „ има огромно търсене на пазара “.
Кураторът на съветската отбранителна индустрия, вицепремиерът Юрий Борисов, изясни отхвърли от всеобщо закупуване на Су-57 с това, че изтребителят Су-35 е толкоз добър, че „ няма смисъл през днешния ден да ускоряваме работата по всеобщо произвеждане на самолети от пето потомство. “
Американското списание Business Insider означи, че Русия, като се отхвърли от серийното произвеждане на Су-57, в действителност призна провалянето си във опцията да сътвори изтребител от пето потомство. Експертът в региона на военната авиация от Британския кралски взаимен институт за отбранителни проучвания Джъстин Бронк счита, че повода за отхвърли от всеобщо произвеждане на Су-57 е неналичието на финансиране, породена на първо място от замразяването на руско-индийската стратегия за взаимно основаване на изтребител от пето потомство.
По думите на Business Insider, Су-57 беше първата жертва на бюджетната рецесия, само че съгласно мен първата жертва на финансовите ограничавания на съветския бюджет беше танкът Армата, чиято покупка беше лимитирана до партида от 100 единици.
През 2018 година Министерството на защитата на Руската федерация в действителност се отхвърли от огромното превъоръжаване на армията и авиацията с нова военна техника, като се зае с всеобща рационализация на остарели мостри. Какво да се направи: Русия няма средства за създаване, закупуване и употреба на най-новите оръжия, доста от които превъзхождат своите задгранични аналози.
Причината за това е освен лимитираният потенциал на държавния бюджет. Коренът на злото е, че основаването нови технологии и производството съответните произведения е поскъпнало доста.
Например, през 2018 година, когато Министерството на защитата реши да се откаже от всеобщото закупуване на Су-57 и Армата, най-новите електрически торпеда УЕТ-1 „ Ихтиозавър “ бяха пуснати на въоръжение и конфигурирани на дизелово-електрическата подводница Новоросийск, основана в Севастопол.
Те са създадени в завода Дагдизел в Каспийск по петгодишен контракт на стойност 7,2 милиарда рубли. Броят на поръчаните торпеда е 73. Тоест цената на едно торпедо е почти 100 милиона рубли.
Имайте поради, че цената на танка Т-90 е към 120 милиона рубли.
Не е загадка, че преди съвсем 10 години съвсем цялата военна техника, създадена от съветската отбранителна промишленост, беше доста по-евтина. Същият Т-90 струваше на държавния бюджет 70 милиона рубли.
Трябва да се признае, че покачването на цените на продуктите на съветския военно-промишлен комплекс е по-бързо от повишаването на бюджетните благоприятни условия. Това се изяснява с растежа на вътрешните цени освен на суровините и енергоносителите, само че и на разноските за инфраструктура и комунални услуги. Корупционният съставен елемент също играе своята отрицателна роля.
Бюджетът не е гумен, а цените на продуктите на съветската отбранителна индустрия порастват бързо. Ето за какво съветската войска се отхвърля освен от най-новите изтребители и танкове, само че и от построяването на океански флот.
Тъй като обаче е невероятно безпределно да се експлоатира даже осъвременената остаряла военна техника, след няколко десетилетия Русия рискува да остане с купчина остарели танкове и самолети, създадени през предишния век и дребен брой Армати и Су-57, които не са задоволителни даже за сполучлива отбрана на Крим.
Няма вяра износът на съветски оръжия да нарасне внезапно. Ситуацията може да се промени единствено посредством смяна на мисленето на лобистите на съветския военно-промишлен комплекс. Те не би трябвало да се състезават в превъзнасянето на своите корпоративни добродетели, възпявайки „ най-хубавите танкове и самолети в света “, а да упорстват за структурни промени.
В Руската федерация консолидацията на отбранителните холдинги от дълго време е в разгара си, само че това реализира единствено икономисване на управнически личен състав. Продажбата на неосновни обществени стратегии на военно-промишления комплекс също не дава систематичен резултат.
Но хипотетичното сливане в границите на универсални отвесно интегрирани структури на предприятия от военно-промишления комплекс, петролната индустрия и енергетиката (което беше препоръчано през 90-те години на предишния век от известния икономист учен Дмитрий Семьонович Лвов) незабавно ще понижи вътрешнокорпоративните разноски за горива, смазочни материали, електрическа енергия и комунални услуги, а най-после ще понижи себестойността на крайните артикули – на същите тези танкове и самолети.
Известните високопроизводителни ОТРК от фамилията на „ Искандер “ се създават в завода във Воткинск в Удмуртия. Цената им е военна загадка, само че съгласно непознати медии е няколко милиона $. За съветските въоръжени сили тези ракетни системи са по-евтини, само че не задоволително, с цел да провеждат огромно произвеждане на тези ракети.
Но включването на завода в Воткинск в районен или междуиндустриален клъстер с присъединяване на компании от съществени браншове може коренно да промени обстановката към по-добро.
По време на Първата международна война е основана Специално заседание по защитата, ръководено от военния министър военачалник от пехотата Алексей Поливанов. Специалното заседание имаше районни и фабрични клонове, които бързо и твърдо взеха решение въпросите за ускорение и усъвършенстване на производството на оръжие и военна техника. Така „ гладът за снаряди “ на съветската войска беше изцяло отстранен.
Показалите своята успеваемост Специални заседания, бяха проведени и в Съветския съюз.
През октомври 1998 година първият заместител министър-председател на държавното управление на Руската федерация Юрий Маслюков имплицитно ползва, въпреки и за малко, концепцията на учен Лвов и организира общоруското заседание на ВПК-ФEC във Воткинск, на което притегля и водачите на нефтения и газовия бизнес на страната. Резултатът беше увеличение на поръчките за произвеждане на отечествено нефтено и газово съоръжение, което направи допустимо запълването на свободните мощности и личния състав на завода във Воткинск.
В сегашните условия страната незабавно се нуждае от увеличение на производството на комплекси „ Искандер “ и то на цена, която да разреши всеобщото им произвеждане. Това изисква обществена институция за ръководство на рецесии, нагледно казано " стопански цар ", чиято роля може да бъде изиграна от Специалното заседание или Държавния комитет по защита, управителен от деятелен и способен админ - министър, талантлив с диктаторски ( Sic!) пълномощия в икономическата сфера.
Как да се понижи цената на другите типове ракетни системи ще се взема решение на място в действително време. Основното е да се отстрани " ракетният апетит " на съветската войска!
Тази задача не е измежду неразрешимите. Достатъчно е да си напомним по какъв начин Берия, по поръчка на Сталин, за малко време ликвидира изоставането на Съюз на съветските социалистически републики от Съединени американски щати в основаването на атомно оръжие. Премахването на ракетния апетит е доста по-лесно от основаването на атомна бомба. Необходим е единствено мощен, виновен " Администратор " или " Стопански цар " с нужните и задоволителни пълномощия.
Това е единствено част от нужните промени за съветската отбранителна промишленост. В хода на систематичните трансформации ще възникне и въпросът за основаването на районни диверсифицирани клъстери, които органично да съчетават ползите на промишлеността и районите, оставяйки ролята на висш съдия и пълководец на федералния център.
Настоящият суровинен модел на съветската стопанска система допуска повишени цени освен на суровините, цената на които е включена в себестойността на производството на военна техника, само че и високи вътрешни енергийни и транспортни цени, които способстват за високата цена на съветския военни нововъведения.
Така че обстановката с отхвърли на съветската войска от всеобщи покупки на нови оръжия е систематичен знак, че съветският военно-промишлен комплекс към момента не е в положение да въоръжи и оборудва армията, нужна за обезпечаването на сигурността на голямата страна.
Всичко това беше разисквано на юнския (2022 г.) семинар във водещия съветски защитителен проучвателен център, Института по приложна математика на Руската академия на науките „ М.В. Келдиш “, на която участваха представители на Академията на военните науки и редица държавни организации. Сред прегледаните оферти беше отводът от демократичната версия на стопанската система за интервала на военните дейности, както и отводът от „ олигархизирането “ на военно-промишления комплекс.
Освен систематични промени е належащо и усилване на битката с корупцията в областта на държавните отбранителни поръчки.
През септември 2017 година Централната банка и Росфинмониторинг разгласиха зашеметяващи числа: повече от 50% от държавните отбранителни поръчки се трансформират в налични (да се чете: открадват). Следственият комитет на Руската федерация заяви за наказателно дело по отношение на рекорден рушвет в историята на Московска област в размер на 368 милиона рубли.
Оттогава корупцията към държавната отбранителна поръчка не е изчезнала, само че е намаляла доста. През февруари 2021 година Росфинмониторинг разкри закононарушения на обща стойност 9 милиарда рубли в региона на държавните поръчки за защита, както Юрий Чиханчин, началник на ведоството, рапортува на съветския президент Владимир Путин:
„ За страдание има обстоятелства за закононарушения в държавните отбранителни поръчки. С присъединяване на предоставените от нас материали бяха формирани повече от 120 наказателни каузи, разкрити са вреди на стойност 9 милиарда [рубли], 2,4 милиарда рубли бяха блокирани /„ задържани “/, 1,5 милиарда бяха непринудено върнати. И в този момент, дружно с ФСБ, ние работим по разкриването на редица схеми, свързани с държавните поръчки в защитата “.
По мнението на Чиханчин, Росфинмониторинг, дружно с Министерството на защитата и правоприлагащите органи, съумяха да понижат броя на компаниите „ еднодневки “ или „ бушони “ с съвсем 37%. Броят на " съмнителните интервенции " в държавната отбранителна поръчка е намалял три пъти. Въпреки това през юни 2022 година ръководителят на Росфинмониторинг рапортува в постоянен отчет до президента, че огромен брой посреднически компании още веднъж са предизвикали нарастване на цените на металите за държавни поръчки за защита.
Отпускането на великански суми за превъоръжаване на армията и за поддръжка на съветската отбранителна индустрия е приоритет на националната сигурност за политическото управление на Руската федерация и нито корупцията, нито отводът от нововъведения би трябвало да анулират тези стратегически цели.
Специалната военна интервенция на Русия в Украйна се трансформира в продължителна война на безсилие, която се подчинява на закона за огромните цифри. Победител ще бъде този, който успее да провежда най-хубавата синергия в триадата „ брой-качество-цена ” при производството на оръжие и военна техника.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Върви осмият месец на СВО. Силните и слабите страни на армията и отбранителната индустрия на Руската федерация към този момент са ясно разпознати, което дава опция да се проучват настоящите проблеми на нашия военно-промишлен комплекс, като се очертаят способи за тяхното решение.
Днес Русия в Украйна води война в действителност с армията от 90-те години, като няма на въоръжение, по-специално, задоволителен брой БПЛА от разнообразни видове. За благополучие, иранците помогнаха. Закупените от тях безпилотни самолети ужасяват въоръжените сили на Украйна, само че това не отстранява въпросите за положението на вътрешния военно-промишлен комплекс.
Руските Военновъздушни сили разполагат единствено с няколко единици от най-новите изтребители Су-57 от пето потомство, които апропо се демонстрираха чудесно в небето на Украйна. Най-новите танкове " Армата ", бронетранспортьорът " Бумеранг ", самоходните оръдия " Коалиция " не бяха видяни на бойните полета.
Критично значимата инфраструктура на Украйна, най-вече транспортната, не е разрушена. Това се отнася на първо място за мостовете през Днепър, през които се доставя лявобрежната формация на съперника. Разрушаването на тези мостове неотложно би изолирало театъра на военните дейности на левия бряг и би сложило настъпващите елементи на Въоръжените сили на Украйна в безнадеждна обстановка.
За осъществяването на тази задача обаче е належащо съществуването на задоволителен брой високоточни ракети с огромен обхват " Калибър " и " Искандер ", което сега не се следи.
Руското министерство на защитата в никакъв случай не е признавало никакви обстоятелства за техническо несъвършенство на най-новите разработки в бронетанковата и авиационна техника, оправдавайки отхвърли от всеобщите им покупки с липса на финансиране или с обстоятелството, че актуалните танкове и самолети са изцяло способни да устоят на евентуален удар на потивника.
Заместник-министърът на защитата Юрий Борисов сподели през юли 2018 година, че няма смисъл " да се цялостни армията със скъпи Армати, всяка от които коства 4 милиона $ ". По неговите думи, съветските военни през днешния ден разполагат с доста Т-72 и неговата актуализирана версия на Т-90 и че за тези танкове „ има огромно търсене на пазара “.
Кураторът на съветската отбранителна индустрия, вицепремиерът Юрий Борисов, изясни отхвърли от всеобщо закупуване на Су-57 с това, че изтребителят Су-35 е толкоз добър, че „ няма смисъл през днешния ден да ускоряваме работата по всеобщо произвеждане на самолети от пето потомство. “
Американското списание Business Insider означи, че Русия, като се отхвърли от серийното произвеждане на Су-57, в действителност призна провалянето си във опцията да сътвори изтребител от пето потомство. Експертът в региона на военната авиация от Британския кралски взаимен институт за отбранителни проучвания Джъстин Бронк счита, че повода за отхвърли от всеобщо произвеждане на Су-57 е неналичието на финансиране, породена на първо място от замразяването на руско-индийската стратегия за взаимно основаване на изтребител от пето потомство.
По думите на Business Insider, Су-57 беше първата жертва на бюджетната рецесия, само че съгласно мен първата жертва на финансовите ограничавания на съветския бюджет беше танкът Армата, чиято покупка беше лимитирана до партида от 100 единици.
През 2018 година Министерството на защитата на Руската федерация в действителност се отхвърли от огромното превъоръжаване на армията и авиацията с нова военна техника, като се зае с всеобща рационализация на остарели мостри. Какво да се направи: Русия няма средства за създаване, закупуване и употреба на най-новите оръжия, доста от които превъзхождат своите задгранични аналози.
Причината за това е освен лимитираният потенциал на държавния бюджет. Коренът на злото е, че основаването нови технологии и производството съответните произведения е поскъпнало доста.
Например, през 2018 година, когато Министерството на защитата реши да се откаже от всеобщото закупуване на Су-57 и Армата, най-новите електрически торпеда УЕТ-1 „ Ихтиозавър “ бяха пуснати на въоръжение и конфигурирани на дизелово-електрическата подводница Новоросийск, основана в Севастопол.
Те са създадени в завода Дагдизел в Каспийск по петгодишен контракт на стойност 7,2 милиарда рубли. Броят на поръчаните торпеда е 73. Тоест цената на едно торпедо е почти 100 милиона рубли.
Имайте поради, че цената на танка Т-90 е към 120 милиона рубли.
Не е загадка, че преди съвсем 10 години съвсем цялата военна техника, създадена от съветската отбранителна промишленост, беше доста по-евтина. Същият Т-90 струваше на държавния бюджет 70 милиона рубли.
Трябва да се признае, че покачването на цените на продуктите на съветския военно-промишлен комплекс е по-бързо от повишаването на бюджетните благоприятни условия. Това се изяснява с растежа на вътрешните цени освен на суровините и енергоносителите, само че и на разноските за инфраструктура и комунални услуги. Корупционният съставен елемент също играе своята отрицателна роля.
Бюджетът не е гумен, а цените на продуктите на съветската отбранителна индустрия порастват бързо. Ето за какво съветската войска се отхвърля освен от най-новите изтребители и танкове, само че и от построяването на океански флот.
Тъй като обаче е невероятно безпределно да се експлоатира даже осъвременената остаряла военна техника, след няколко десетилетия Русия рискува да остане с купчина остарели танкове и самолети, създадени през предишния век и дребен брой Армати и Су-57, които не са задоволителни даже за сполучлива отбрана на Крим.
Няма вяра износът на съветски оръжия да нарасне внезапно. Ситуацията може да се промени единствено посредством смяна на мисленето на лобистите на съветския военно-промишлен комплекс. Те не би трябвало да се състезават в превъзнасянето на своите корпоративни добродетели, възпявайки „ най-хубавите танкове и самолети в света “, а да упорстват за структурни промени.
В Руската федерация консолидацията на отбранителните холдинги от дълго време е в разгара си, само че това реализира единствено икономисване на управнически личен състав. Продажбата на неосновни обществени стратегии на военно-промишления комплекс също не дава систематичен резултат.
Но хипотетичното сливане в границите на универсални отвесно интегрирани структури на предприятия от военно-промишления комплекс, петролната индустрия и енергетиката (което беше препоръчано през 90-те години на предишния век от известния икономист учен Дмитрий Семьонович Лвов) незабавно ще понижи вътрешнокорпоративните разноски за горива, смазочни материали, електрическа енергия и комунални услуги, а най-после ще понижи себестойността на крайните артикули – на същите тези танкове и самолети.
Известните високопроизводителни ОТРК от фамилията на „ Искандер “ се създават в завода във Воткинск в Удмуртия. Цената им е военна загадка, само че съгласно непознати медии е няколко милиона $. За съветските въоръжени сили тези ракетни системи са по-евтини, само че не задоволително, с цел да провеждат огромно произвеждане на тези ракети.
Но включването на завода в Воткинск в районен или междуиндустриален клъстер с присъединяване на компании от съществени браншове може коренно да промени обстановката към по-добро.
По време на Първата международна война е основана Специално заседание по защитата, ръководено от военния министър военачалник от пехотата Алексей Поливанов. Специалното заседание имаше районни и фабрични клонове, които бързо и твърдо взеха решение въпросите за ускорение и усъвършенстване на производството на оръжие и военна техника. Така „ гладът за снаряди “ на съветската войска беше изцяло отстранен.
Показалите своята успеваемост Специални заседания, бяха проведени и в Съветския съюз.
През октомври 1998 година първият заместител министър-председател на държавното управление на Руската федерация Юрий Маслюков имплицитно ползва, въпреки и за малко, концепцията на учен Лвов и организира общоруското заседание на ВПК-ФEC във Воткинск, на което притегля и водачите на нефтения и газовия бизнес на страната. Резултатът беше увеличение на поръчките за произвеждане на отечествено нефтено и газово съоръжение, което направи допустимо запълването на свободните мощности и личния състав на завода във Воткинск.
В сегашните условия страната незабавно се нуждае от увеличение на производството на комплекси „ Искандер “ и то на цена, която да разреши всеобщото им произвеждане. Това изисква обществена институция за ръководство на рецесии, нагледно казано " стопански цар ", чиято роля може да бъде изиграна от Специалното заседание или Държавния комитет по защита, управителен от деятелен и способен админ - министър, талантлив с диктаторски ( Sic!) пълномощия в икономическата сфера.
Как да се понижи цената на другите типове ракетни системи ще се взема решение на място в действително време. Основното е да се отстрани " ракетният апетит " на съветската войска!
Тази задача не е измежду неразрешимите. Достатъчно е да си напомним по какъв начин Берия, по поръчка на Сталин, за малко време ликвидира изоставането на Съюз на съветските социалистически републики от Съединени американски щати в основаването на атомно оръжие. Премахването на ракетния апетит е доста по-лесно от основаването на атомна бомба. Необходим е единствено мощен, виновен " Администратор " или " Стопански цар " с нужните и задоволителни пълномощия.
Това е единствено част от нужните промени за съветската отбранителна промишленост. В хода на систематичните трансформации ще възникне и въпросът за основаването на районни диверсифицирани клъстери, които органично да съчетават ползите на промишлеността и районите, оставяйки ролята на висш съдия и пълководец на федералния център.
Настоящият суровинен модел на съветската стопанска система допуска повишени цени освен на суровините, цената на които е включена в себестойността на производството на военна техника, само че и високи вътрешни енергийни и транспортни цени, които способстват за високата цена на съветския военни нововъведения.
Така че обстановката с отхвърли на съветската войска от всеобщи покупки на нови оръжия е систематичен знак, че съветският военно-промишлен комплекс към момента не е в положение да въоръжи и оборудва армията, нужна за обезпечаването на сигурността на голямата страна.
Всичко това беше разисквано на юнския (2022 г.) семинар във водещия съветски защитителен проучвателен център, Института по приложна математика на Руската академия на науките „ М.В. Келдиш “, на която участваха представители на Академията на военните науки и редица държавни организации. Сред прегледаните оферти беше отводът от демократичната версия на стопанската система за интервала на военните дейности, както и отводът от „ олигархизирането “ на военно-промишления комплекс.
Освен систематични промени е належащо и усилване на битката с корупцията в областта на държавните отбранителни поръчки.
През септември 2017 година Централната банка и Росфинмониторинг разгласиха зашеметяващи числа: повече от 50% от държавните отбранителни поръчки се трансформират в налични (да се чете: открадват). Следственият комитет на Руската федерация заяви за наказателно дело по отношение на рекорден рушвет в историята на Московска област в размер на 368 милиона рубли.
Оттогава корупцията към държавната отбранителна поръчка не е изчезнала, само че е намаляла доста. През февруари 2021 година Росфинмониторинг разкри закононарушения на обща стойност 9 милиарда рубли в региона на държавните поръчки за защита, както Юрий Чиханчин, началник на ведоството, рапортува на съветския президент Владимир Путин:
„ За страдание има обстоятелства за закононарушения в държавните отбранителни поръчки. С присъединяване на предоставените от нас материали бяха формирани повече от 120 наказателни каузи, разкрити са вреди на стойност 9 милиарда [рубли], 2,4 милиарда рубли бяха блокирани /„ задържани “/, 1,5 милиарда бяха непринудено върнати. И в този момент, дружно с ФСБ, ние работим по разкриването на редица схеми, свързани с държавните поръчки в защитата “.
По мнението на Чиханчин, Росфинмониторинг, дружно с Министерството на защитата и правоприлагащите органи, съумяха да понижат броя на компаниите „ еднодневки “ или „ бушони “ с съвсем 37%. Броят на " съмнителните интервенции " в държавната отбранителна поръчка е намалял три пъти. Въпреки това през юни 2022 година ръководителят на Росфинмониторинг рапортува в постоянен отчет до президента, че огромен брой посреднически компании още веднъж са предизвикали нарастване на цените на металите за държавни поръчки за защита.
Отпускането на великански суми за превъоръжаване на армията и за поддръжка на съветската отбранителна индустрия е приоритет на националната сигурност за политическото управление на Руската федерация и нито корупцията, нито отводът от нововъведения би трябвало да анулират тези стратегически цели.
Специалната военна интервенция на Русия в Украйна се трансформира в продължителна война на безсилие, която се подчинява на закона за огромните цифри. Победител ще бъде този, който успее да провежда най-хубавата синергия в триадата „ брой-качество-цена ” при производството на оръжие и военна техника.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ