Кризата с председателите на парламента е симптом на исторически републикански разделения
Може би си помислихте, че един демократ неотдавна сподели, че републиканците в Камарата на представителите са били в „ същата глупава кола-клоун с друг водач “. И въпреки да съм сигурен, че доста демократи се усещат по този начин, републиканецът Дъсти Джонсън беше този, който изрече тази запаметяваща се фраза.
Конгресменът от Южна Дакота имаше поради настоящата неразбория в Камарата на представителите, откакто осем републиканци гласоподаваха (с демократите) за отстраняването на Кевин Маккарти като представител.
Но дали републиканското болшинство в Камарата на представителите ще избере скоро нов представител, е без значение. Това, което виждаме в този момент, е нещо, което не сме виждали в актуалните времена.
Този епизод е знаменателен за историческото разделяне на републиканците в Камарата: освен поради идеологията, само че и поради доверието в техните водачи, компромисът е по метод, който прави партията щастлива.
Конгресменът Джим Джордан беседва с кореспонденти, до момента в който републиканците от Камарата на представителите организират заседание в офис постройката Longworth House на 13 октомври 2023 година във Вашингтон, окръг Колумбия. Win McNamee/Getty Images Голяма част от неотдавнашната полемика по отношение на раздялите на републиканците в Камарата на представителите се пробва да ги рамкира в дясно-ляво идеологически набор. Тези, които гласоподаваха против Маккарти, са приблизително по-консервативни от Републиканската партия като цяло – и това е доста консервативно болшинство в Камарата на представителите. Но има доста републиканци, които са много консервативни и не са дали своят вот за Маккарти (помислете за представителя на Тексас Чип Рой, например).
Това, което също се случва, е разделяне по отношение на това дали републиканците би трябвало да се опитат да ръководят посредством компромис. Готови ли са хората да се обединят зад компромисите, които водачите на Републиканската партия в Камарата на представителите направиха с демократите, с цел да поддържат държавното управление?
Анализът на поименните гласувания в Конгреса може да предложи някои отговори. Не е изненадващо, че републиканският представител, който е бил минимум другарски надъхан към партийното управление през този Конгрес, е Мат Гетц от Флорида, съгласно метрика, направена от учените във Voteview.
По-важното е, че разликата в този резултат сред републиканците в Камарата на представителите, които са най-отворени за компромис и другарски настроени към партийното управление, и тези, които са най-противопоставени (т.е. горният пети и долният пети процентил) е по-голяма, в сравнение с е била през последните 80 години. Тези законодатели в краищата на конференцията са толкоз значими заради това какъв брой тясно е настоящото болшинство от Републиканската партия – всичко, което е належащо, са няколко членове, с цел да смъкват представителя, както видяхме по-рано този месец.
Представители като Гец не се появиха от нищото. Те са в Конгреса, тъй като хората ги избраха.
По-конкретно, доста от същите хора, които в действителност харесват някогашния президент Доналд Тръмп.
Партията на Тръмп
Разгледайте въпрос, заложен в последното ни изследване на CNN/SSRS, оповестено в четвъртък. Попитахме дали републиканците в Конгреса би трябвало да „ отстояват твърдо на убежденията си без взаимни отстъпки, даже в случай че във Вашингтон не се прави доста, или да работят през коридора, с цел да свършат нещата във Вашингтон, даже в случай че това значи загуба на някои политики с висок приоритет? “
Мнозинството от гласоподавателите, които са зад Тръмп на първичните избори на Републиканската партия през 2024 година (52%), желаеха републиканците в Конгреса да останат твърди. Сред републиканците, които не са зад Тръмп, единствено 23% избират законодатели, които не вършат компромис. Повечето (77%) копнеят за републиканци от Конгреса, които работят от другата страна на пътеката.
Разбира се, множеството републиканци (58%) поддържат Тръмп на първичните избори, откри изследването на CNN. Част от привлекателността на Тръмп е, че той не е стандартен републиканец, който работи както нормално.
КЪЛЪМБЪС, ГРУЗИЯ – 10 ЮНИ: Бившият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп идва, с цел да направи забележки на конвенцията на Републиканската партия на щата Джорджия в Конгресния и търговски център на Колумб на 10 юни 2023 година в Кълъмбъс, Джорджия. В петък някогашният президент Тръмп беше упрекнат от огромно федерално жури по 37 закононарушения в следствието на секретни документи на специфичния прокурор Джак Смит. (Снимка от Anna Moneymaker/Getty Images) Анна Мънимейкър/Гети изображения Следователно не би трябвало да е изненадващо, че болшинството от поддръжниците на Тръмп (56%) утвърждават Маккарти да бъде отхвърлен като представител, откакто подписа договорка с демократите, с цел да избегне затварянето на държавното управление.
Сред всички останали републиканци единствено 37% утвърдиха отстраняването на Маккарти.
Трябва да отбележа, че измежду републиканските гласоподаватели концепцията за компромис, с цел да се предотврати затварянето на държавното управление, не е доста по-различна от тази преди десетилетие. Това, което наподобява се е трансформирало до известна степен, са хората в Конгреса.
Законодателите на Републиканската партия, които преди десетилетие бяха считани за настроени срещу системата – като Томас Маси от Кентъки, който гласоподава да резервира Маккарти като представител – явно не са задоволително настроени против властта в наши дни.
Хора като Маси бяха отблъснати поради хора като Гетц. Поне за някои републиканци в Конгреса това в този момент е партията на Тръмп.
Друга основна разлика е, че сегашният размер на болшинството от Републиканската партия в Камарата на представителите припомня повече за края на 90-те и началото на 2000-те, в сравнение с за ерата на чаеното празненство отпреди десетилетие.
Преди към 25 години изследване на NBC откри, че републиканците са доста по-склонни към взаимни отстъпки, в сравнение с към правила. Когато се стигна до договаряния с президента демократ Бил Клинтън, 63% от републиканците желаеха компромис и единствено 28% желаеха да отстояват правила, когато са принудени да избират сред двата избора.
Днес републиканците още веднъж имат едва болшинство в Камарата на представителите – само че с партиен електорат, подготвен да толерира доста в името на правилото. Тогава не е изненадващо, че си имаме работа с борба за водачество в House GOP, която наподобява по-подходяща за сюжет на Арън Соркин, в сравнение с за действителния свят.
