Може би си мислите, че атомните бомбардировки над Япония през

Може би си мислите, че атомните бомбардировки над Япония през Втората международна война и повредите в Чернобил и Фукушима са единствените произшествия довели до радиоактивно замърсяване? Това за жалост надалеч не е по този начин.

Всъщност всяка една нуклеарна страна е правила многократни опити с нуклеарно оръжие, най-вече на полигони в отдалечени пустинни региони, само че всеки от тях малко или доста е оказал въздействие и върху атмосферата. Толкова строго мъмрената Северна Корея е направила едвам 6 такива опита, до момента в който по този начин мъмрещите я Съединени щати са направили цели 1032 гърмежа на нуклеарни бомби на планетата, доста повече от Съветския съюз със 727 теста, Франция – 217, Англия – 88, Китай – 47, Индия – 6 и Пакистан – 2.

Първоначално Съединени американски щати употребява за такива опити полигона в пустинята на щата Невада, където е пусната и първата тестова атомна бомба преди бомбардировките над Япония през 1945 година В подтекста на почналата по-късно Студена война и хода на усилената конкуренция със Съюз на съветските социалистически републики в превъоръжаването обаче се постанова американците да конструират все по-мощни бомби, дотолкоз че в един миг към този момент стартират да се тормозят да ги взривяват на лична, въпреки и пустинна територия, опасявайки се от непредвидимите им резултати. Тези неподходящи условия постановат да бъде унищожено едно самотно кътче от парадайса под небето, ситуирано по средата на необятния Пасифик.

По време на опитите, през 1946 година Съединени американски щати детонират атомна бомба на атола Бикини, в състава на Маршаловите острови. Тогава е извършен и първият подводен нуклеарен гърмеж. Поради това множеството от островите, съставляващи атолите Бикини и Енеуетак до ден сегашен са към момента по-радиоактивни и от Чернобил и от Фукушима, макар че от този момент са минали над 60 години. Според неотдавна извършено изследване, при тестване на почвата за плутоний-239 и плутоний-240, екипът от учени открива, че на някои от островите равнищата им са от 10 до 1000 пъти по-високи в сравнение с тези във Фукушима (където земетресение и цунами доведоха до стопяване на атомен реактор) и към 10 пъти над равнищата в Припят, към Чернобил. Макар и към този момент пробите, взети от учените, да са незадоволителни за повсеместен разбор на ситуацията, сигурно равнищата са тревожни, а нито държавното управление, нито интернационалните организации са подхванали нещо съществено по въпроса до този миг.

Много от тези проби са извършени на Маршаловите острови, заради тяхната изолация и раздалеченост от друга суша. Първите две бомби наречени Ейбъл и Бейкър, са взривени на атола Бикини през 1946 година, с което започва 12-годишен интервал на проби в архипелага, по време на който американците тестват 67 нуклеарни оръжия. Първият тест на атомна бомба, с кодовото название Айви Майк, е осъществен на атола Енеуетак през 1951 година А най-мощната термоядрена бомба, кръстена Кесъл Браво, американците взривяват още веднъж на атола Бикини, на 1 март 1954 година Със мощ на детонацията от 15 мегатона тортилов еквивалент, тя е към 1000 пъти по-мощна от „ Литъл пердах ” – атомната бомба, за която е употребен уран и с която е изумена Хирошима.

Наименованието Бикини прочее, не е обещано на този атол поради плажовете и тропическия му климат, а тъй като френският дизайнер, който основава бикините има едно изявление, че задачата му била „ те да бъдат избухливи ”, тъкмо като бомбата тествана там почти по същото време, когато и те се появяват на стилния подиум и по морските курорти. В резултат от тестванията и от разпръсналата се радиация, заболяват хора населяващи прилежащите атоли Ронгелап и Утирик, също част от Маршаловите острови, както даже и матроси от намиращите се в региона американски кораби. Мащабите както на гърмежа, по този начин и на радиационното облъчване, от този тест особено, надалеч надминават границите на първичните упования. Много от разположените на сякаш безвредно разстояние в региона кули с камери и измервателни уреди са отнесени от ударната вълна. А разпръснати радиоактивни частици при детонацията са засечени чак в Индия, Австралия и Япония, както даже и в елементи от Съединени американски щати и Европа.

Въпреки че в началото пробата е умислен да бъде конфиденциален, сходно на случая в Чернобил, и този не съумява да бъде прикрит от международната общност, откакто задгранични измервателни уреди засичат идващата оттова радиация над лична територия. Така той бързо се трансформира в интернационален проблем, който предизвика доста страни да стартират да упорстват за незабавна възбрана на тестванията с атомни бомби в атмосферата.

Първоначално държавното управление на Съединени американски щати подсигурява на локалните полинезийски поданици на атола Бикини (около 170 души), че след приключването на опитите могат да се завърнат назад. Вождът им се доверява на американците и се съгласява непринудено да бъдат краткотрайно изселени с американски военни кораби оттова на 200 километра на изток, на атола Ронгерик, който като се изключи че е едвам 1/6 от площта на Бикини, е и необитаем заради несъответствуващите за земеделие и прехранване условия, както и заради локалните полинезийски вярвания, че той е населяван от демоничните деви на Уяае. Американския флот ги оставя там със ресурси от храна и вода стигащи единствено за няколко седмици, които скоро са изразходени. Оказва се, че те освен не могат да се върнат, ами и че се постанова да бъдат изселени и от Ронгерик чак на остров Кили, тъй като радиацията е достигнала и до там.

Повече от половин век след края на тези опити, проучване на учени от университета Колумбия в Ню Йорк, през 2016 година, внезапно засича доста по-високи равнища на гама излъчване от по-рано откритите, на атолите Бикини, Енеуетак и Ронгелап. Там се оказва, че равнищата са минали допустимия предел контрактуван сред Съединените щати и Републиката на Маршаловите острови през 1990 година Изследването открива, че както на Бикини, по този начин и островите Рунит и Енейби имат високо наличие на радиоактивни изотопи в почвата си (изотопът е химичен детайл с изменен брой на неутроните в атомните ядра).

Така че на тези няколко острова сигурно има по-високи равнища на радиоактивен плутоний в сравнение с във Фукушима и в Чернобил. Най-изненадващото е какъв брой високи са се оказали равнищата на остров Наен, който се намира отвън атола Ронгелап и на известно разстояние от него. А той е бил обитаем по време на теста на Кесъл Браво и хората живеещи на него на няколко пъти са били премествани оттова и връщани назад.

При едно от изследванията, водолази се спускат на дъното на кратера оставен от Кесъл Браво, събирайки 130 проби от почвата там и установявайки, че към него и атола Бикини, равнищата на някои изотопи като плутоний-239, плутоний-240, бисмут-207 и америций-241, са от сензитивно по-висок порядък, в сравнение с останалите Маршалови острови. Тези измервания на радиоактивното замърсяване и утаяване в кратера са първа стъпка в оценката на цялостното влияние на изпитванията на нуклеарни оръжия върху океанските екосистеми. Удивителното, което откриват водолазите там, е че сходно на евакуирания и отцепен след повредата регион на Припят, също и в кратера оставен от Кесъл Браво, гъмжи от несметен, в тази ситуация – морски живот, макар радиацията.

По време на изследванията на сушата, с изключение на от почвата, са взети проби и от над 200 плодове, най-вече кокосови орехи и пандани – на 11 острова от четири разнообразни атола в северните Маршалови острови, към региона на опитите. Според резултатите, равнищата на цезий-137 в огромна част от плодовете на атолите Бикини и Ронгелап съдържат равнища на радиоактивност по-високи от тези, които се смятат за безвредни от множеството страни и международни организации.

Предстои още доста работа по обучаването на локалните хора по какъв начин да се оправят с тези рискове. Проучванията не престават и занапред ще се открива дали е безвредно евакуираните региони да бъдат заселени отначало от предходните си жители, както и дали те могат да събират плодове и култури оттова.

По всичко обаче проличава, че в обозримо бъдеще те ще останат негодни за лов на риба и земеделие. Въпреки че досега държавното управление на Съединени американски щати е изплатило общо 125 милиона $ на фамилиите на засегнатите, човешкият живот и природата не могат да бъдат заплатени с пари. Стореното няма по какъв начин да бъде върнато обратно, само че остава вярата, че след поуките, извадени от Чернобил и Фукушима, повече няма да се позволяват сходни повреди.