Истината за това защо спрях да ти пиша
Може би си мислиш, че не ми е забавно или че към този момент ми е все тая. Може би е било щастлива случайност. Може би съм срещнала различен. Но истината е, че въобще не съм равнодушна към теб. Искам теб и единствено теб.
Всъщност, отказвах доста дълго на доста хора, тъй като мислех, че ти чувстваш същото към мен. Може би това е било в моята глава, само че си мислех, че не мога да подцени това, което усещам.
Докато не ми се наложи да го направя
Мислех си, че в случай че ти дам време, ще дойдеш при мен. Но след това осъзнах, че това е все едно да чакаш трен, който го няма в разписанието. Чаках оня, който дори го нямаше на хоризонта. Физически може и да си бил до мен, само че прочувствено ме държеше на една ръка разстояние.
Когато се гледахме един различен, ми се струваше, че искаш да съм някоя друга
Винаги съм била толкоз щастлива да бъда с теб, само че ти ме караше да се усещам като че ли ти е неловко с мен. И внезапно започнах да се разстройвам и колебая в това, коя съм аз и какво върша. Страхувах се извънредно да не направя нещо не както би трябвало. И се опасявах да не те изгубя, само че след това разбрах, че ти дори не си бил мой, че да те изгубя.
Не можех да продължа да приписвам страстите си, когато ти не можеш да отговориш с реципрочност. Продължих да мисля задоволително добра ли съм за теб и какво още мога да направя.
Истината е, че в никакъв случай не ми е било все едно. Просто се уморих да се безпокоя прекомерно доста за теб и за нашите връзки.
Уморих се по този начин мощно да се старая
И так към този момент от няколко дни не чу нищо от мен, а след това и от седмица. Не знам дали видя изобщо неналичието ми.
Истината е, че не желаех да ти досадя. Да позвъня и да не чуя отговор. Да поглеждам телефона си и да очаквам, че ще пишеш пръв.
Нещо в теб е промени. И може би е в това по какъв начин ме гледаше.
Може би с теб се е случило нещо.
А може би просто си станал безучастен.
Но истината е, че се опасявам да отдам сърцето си, тъй като по този начин и не беше уверен в своето
Стараех се доста, само че даже най-хубавите не могат да вършат това за някого, който не е убеден в възприятията си. Ти беше ту студен, ту парещ. Твоята нерешителност ме изтощи, тъй като аз бях толкоз уверена в теб, че даже не се съмнявах в това, което усещам.
Болно ми е, липсваш ми, само че зная, че ще бъде още по-болезнено да не преставам да диря вниманието и времето ти. Така че просто чака, че и аз ще ти залипсвам. Че и ти ще почустваш нещо.
Знам, че да те обичат е нещо хубаво за самочувствието. Но когато тези усеща не са взаимни, това е чувство за цялостно проваляне, безусловно се стараеш на най-много, а това все не е задоволително.
Повече не мога от самото начало първа да споделям „ Здравей “, страхувайки се, че внезапно ще кажеш „ Сбогом вечно “. Така че те изпреварих. Беше ми тежко просто да стана и да си потегли. Не желаех да организирам подиуми, по тази причина просто нищо не споделих. Но ми беше мъчително да си потегли от този, който значи толкоз за мен.
Просто знай: уповавам се, че ще намериш това, което търсиш.
