Спомени от соца: Когато клозетът беше на двора, а банята...
Може би няма човек, който да не е виждал къща (на село най-често), която да има външна тоалетна/баня. Само до преди няколко десетилетия, този тип тоалетни и бани са били измежду най-често срещаните (та в случай че не и съвсем наложителни!) по нашите ширини.
Това, несъмнено, е обвързвано и с живота в по-малките обитаеми места, както и с опциите и желанията на фамилиите. Домовете са били по този начин проектирани и издигнати, без да има планувано помещение за баня или тоалетна, написа socbg.com.
В някои региони даже било възприето, че е извънредно нехигиенично да имаш в къщата си такава „ стая “, тъй като ще събира влага и микроби и можеш да се разболееш.
Друг е моментът и с неналичието на канализация, която в допълнение усложнявала нещата.
По-лесният вид оставали самоделните септични ями и потреблението на дребни постройки на открито.
Собственици на къщи от „ това време “, които се употребяват и до през днешния ден, към момента мислят разнообразни разновидности за отделяне и смяна на архитектурата, с цел да се сътвори баня и тоалетна на територията на дома им.
Това напълно не поставя всички хора под общ знаменател, а единствено демонстрира един сегмент от развиването на дома и съзнанието на българина.
Баня по време на социализма
Едва ли има човек, който не си спомня момиченцето и момченцето от табелката на банята, които стояха закичени гордо на вратата на помещението по време на соца. Това беше най-често срещаната картинка в домовете на хората.
Типичната баня в панелното жилище беше с размери 1.50 на 2.50 м. Най-често беше облицована с по този начин известните за тогава бели фаянсови плочки и мозайка, а към началото на 80-те присъщото обзавеждане за баня стартира да се прави с фаянсовите и теракотени плочки създадени в фабрики „ Хан Аспарух ” – Исперих.
Гордост за всяко семейство беше да си има и вана.
Стилни решения за баня от 90-те
Промяната, носена от Запада, стартира да се усеща и в мисленето на потребителите от 90-те години. И въпреки през първата половина обстановката в домовете на българите да беше много сходна с тази по време на соца, то във втората половина имаше сериозен прогрес при избирането, проектирането и ремонта на домовете.
На пазара започнаха да се появяват от ден на ден и разнообразни артикули, с които човек да изрази себе си. Това се отнасяше за всяка сфера от живота, в това число и обзавеждането.
Тогава се появиха и първите душ кабини на пазара, които в множеството случаи не предлагаха съвсем никакви екстри. Състояха се от душ корито и подготвена рамка, която единствено се монтираше на уреченото място.
Най-често поддушовите корита се оказваха извънредно некачествени, само че пък за сметка на това бяха финален вик на модата.
Душ кабините бяха желани от някои семейства, които можеха да си ги разрешат, защото още тогава беше известно що за улеснения носи със себе си този продукт.
Цените им обаче бяха много по-високи за стандарта ни и за това останаха на назад във времето от всеобщия консуматор. И въпреки и тогава да се търсеха решения за преградни пространства, най-често това се случваше благодарение на завеса за баня, вместо с по този начин известните все още стъклени загради за баня.
Това, несъмнено, е обвързвано и с живота в по-малките обитаеми места, както и с опциите и желанията на фамилиите. Домовете са били по този начин проектирани и издигнати, без да има планувано помещение за баня или тоалетна, написа socbg.com.
В някои региони даже било възприето, че е извънредно нехигиенично да имаш в къщата си такава „ стая “, тъй като ще събира влага и микроби и можеш да се разболееш.
Друг е моментът и с неналичието на канализация, която в допълнение усложнявала нещата.
По-лесният вид оставали самоделните септични ями и потреблението на дребни постройки на открито.
Собственици на къщи от „ това време “, които се употребяват и до през днешния ден, към момента мислят разнообразни разновидности за отделяне и смяна на архитектурата, с цел да се сътвори баня и тоалетна на територията на дома им.
Това напълно не поставя всички хора под общ знаменател, а единствено демонстрира един сегмент от развиването на дома и съзнанието на българина.
Баня по време на социализма
Едва ли има човек, който не си спомня момиченцето и момченцето от табелката на банята, които стояха закичени гордо на вратата на помещението по време на соца. Това беше най-често срещаната картинка в домовете на хората.
Типичната баня в панелното жилище беше с размери 1.50 на 2.50 м. Най-често беше облицована с по този начин известните за тогава бели фаянсови плочки и мозайка, а към началото на 80-те присъщото обзавеждане за баня стартира да се прави с фаянсовите и теракотени плочки създадени в фабрики „ Хан Аспарух ” – Исперих.
Гордост за всяко семейство беше да си има и вана.
Стилни решения за баня от 90-те
Промяната, носена от Запада, стартира да се усеща и в мисленето на потребителите от 90-те години. И въпреки през първата половина обстановката в домовете на българите да беше много сходна с тази по време на соца, то във втората половина имаше сериозен прогрес при избирането, проектирането и ремонта на домовете.
На пазара започнаха да се появяват от ден на ден и разнообразни артикули, с които човек да изрази себе си. Това се отнасяше за всяка сфера от живота, в това число и обзавеждането.
Тогава се появиха и първите душ кабини на пазара, които в множеството случаи не предлагаха съвсем никакви екстри. Състояха се от душ корито и подготвена рамка, която единствено се монтираше на уреченото място.
Най-често поддушовите корита се оказваха извънредно некачествени, само че пък за сметка на това бяха финален вик на модата.
Душ кабините бяха желани от някои семейства, които можеха да си ги разрешат, защото още тогава беше известно що за улеснения носи със себе си този продукт.
Цените им обаче бяха много по-високи за стандарта ни и за това останаха на назад във времето от всеобщия консуматор. И въпреки и тогава да се търсеха решения за преградни пространства, най-често това се случваше благодарение на завеса за баня, вместо с по този начин известните все още стъклени загради за баня.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ