Една от най-странните граници в Европа
Може би най-сложната граница в света е ситуирана върху тясна лента от велосипедна пътека. Историята ѝ ни споделя за район, който в миналото е бил бойното поле на Европа и област, където културата и географията се пресичат.
Спим в едно легло, само че спим в разнообразни страни
Странната особеност на една граница
Велосипедният маршрут следва железопътна линия от 1899 година, наречена Vennbahn или Fens Railway , която свързва град Аахен , Германия, с Люксембург . Построена от немската Пруска държавна железница за транспорт на въглища, желязо и стомана, железницата подтиква индустриалния напредък и просперира през Първата международна война, когато се употребява за транспорт на военни доставки.
Когато военните дейности завършват, Версайският контракт от 1919 година присъжда на Белгия оспорваната немска земя, дружно с железопътната линия и релсите, които я свързват.
Това включва 28-километров кулоар, който оставя няколко елементи от немска земя изцяло откъснати от останалата част на страната. Една част е анексирана от Белгия и по-късно върната на Германия през 1958 година, само че пет други остават като анклави - територия, изцяло заобиколена от друга територия.
Днес един от анклавите, основани от Vennbahn, обгръща единствено към 15 декара и се състои от една плантация. Други включват дребни градове или елементи от села, като най-големите обгръщат към 18 декара.
В края на 20-ти век трафикът по в миналото значимата железопътна линия замира като група запалянковци се пробва за малко да ръководи туристическа железопътна линия. Но през 2013 година някогашната железопътна линия заживява нов живот, когато е превърната в 125-километрова павирана велосипедна алея , разпростряла се през Германия, Белгия и Люксембург.
Сега велосипедисти идват от цяла Европа, с цел да карат около средновековни градове, естествени резервати и мъгливи аграрни полета, " разчленени " от вековни живи плетове. Те също по този начин не стопират да се чудят на неуместната граница, която минават във вътрешността и отвън нея. Но локалните рядко обръщат внимание.
Кристиан Щруц, банкер, който живее в Германия, споделя, че не се записва, че напуща страната си, с цел да се отбие в ресторанта Nicki`s Imbiss, в немскоезичната Източна Белгия. " Това е доста обикновено за нас. Но в действителност е дудост да пресичаш границата за пържени картофи. "
Всъщност животът като цяло протича безпрепятствено през интернационалните граници, значително с помощта на Шенгенския контракт, който, откогато е прибавен през 1995 година, отстранява множеството вътрешни европейски гранични инспекции. В един регион немски рейс стопира на белгийска улица, с цел да вземе пасажери. В различен куриер би трябвало да минава през Белгия всеки ден, с цел да стигне до немско поделение с дребни домове и да им остави пощата.
Днес границата е необятно отворена и единствената индикация, че влизаме в друга страна, може да бъде елементарно подценен махленски знак. Отстрани на Vennban понякога от плевелите стърчи бетонен маркер, маркиран с B от едната страна и D от другата, съкращения за Белгия и Германия. Но най-сложната граница е един дребен сектор, където единствено няколко крачни ни разделят от интернационално пътешестване.
Испанският град, загубен във Франция
Един район с забавна история, география, език и просвета
След като излезем от белгийския ресторант Nicki`s Imbiss и се слезем от тротоара, напущаме Белгия и се намираме в Германия, с цел да стигнем до Vennbahn, където се връщаме още веднъж Белгия. Там пък се намира крайпътен ресторант, който получава електричество и вода от Германия, макар че бизнесът е контролиран и лицензиран от Белгия. Други притежатели на кафене пък живеят още 200 метра по-на изток, само че там пък към този момент е Германия, описват от BBC.
Спим в едно легло, само че спим в разнообразни страни
Странната особеност на една граница
Велосипедният маршрут следва железопътна линия от 1899 година, наречена Vennbahn или Fens Railway , която свързва град Аахен , Германия, с Люксембург . Построена от немската Пруска държавна железница за транспорт на въглища, желязо и стомана, железницата подтиква индустриалния напредък и просперира през Първата международна война, когато се употребява за транспорт на военни доставки.
Когато военните дейности завършват, Версайският контракт от 1919 година присъжда на Белгия оспорваната немска земя, дружно с железопътната линия и релсите, които я свързват.
Това включва 28-километров кулоар, който оставя няколко елементи от немска земя изцяло откъснати от останалата част на страната. Една част е анексирана от Белгия и по-късно върната на Германия през 1958 година, само че пет други остават като анклави - територия, изцяло заобиколена от друга територия.
Днес един от анклавите, основани от Vennbahn, обгръща единствено към 15 декара и се състои от една плантация. Други включват дребни градове или елементи от села, като най-големите обгръщат към 18 декара.
В края на 20-ти век трафикът по в миналото значимата железопътна линия замира като група запалянковци се пробва за малко да ръководи туристическа железопътна линия. Но през 2013 година някогашната железопътна линия заживява нов живот, когато е превърната в 125-километрова павирана велосипедна алея , разпростряла се през Германия, Белгия и Люксембург.
Сега велосипедисти идват от цяла Европа, с цел да карат около средновековни градове, естествени резервати и мъгливи аграрни полета, " разчленени " от вековни живи плетове. Те също по този начин не стопират да се чудят на неуместната граница, която минават във вътрешността и отвън нея. Но локалните рядко обръщат внимание.
Кристиан Щруц, банкер, който живее в Германия, споделя, че не се записва, че напуща страната си, с цел да се отбие в ресторанта Nicki`s Imbiss, в немскоезичната Източна Белгия. " Това е доста обикновено за нас. Но в действителност е дудост да пресичаш границата за пържени картофи. "
Всъщност животът като цяло протича безпрепятствено през интернационалните граници, значително с помощта на Шенгенския контракт, който, откогато е прибавен през 1995 година, отстранява множеството вътрешни европейски гранични инспекции. В един регион немски рейс стопира на белгийска улица, с цел да вземе пасажери. В различен куриер би трябвало да минава през Белгия всеки ден, с цел да стигне до немско поделение с дребни домове и да им остави пощата.
Днес границата е необятно отворена и единствената индикация, че влизаме в друга страна, може да бъде елементарно подценен махленски знак. Отстрани на Vennban понякога от плевелите стърчи бетонен маркер, маркиран с B от едната страна и D от другата, съкращения за Белгия и Германия. Но най-сложната граница е един дребен сектор, където единствено няколко крачни ни разделят от интернационално пътешестване.
Испанският град, загубен във Франция
Един район с забавна история, география, език и просвета
След като излезем от белгийския ресторант Nicki`s Imbiss и се слезем от тротоара, напущаме Белгия и се намираме в Германия, с цел да стигнем до Vennbahn, където се връщаме още веднъж Белгия. Там пък се намира крайпътен ресторант, който получава електричество и вода от Германия, макар че бизнесът е контролиран и лицензиран от Белгия. Други притежатели на кафене пък живеят още 200 метра по-на изток, само че там пък към този момент е Германия, описват от BBC.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ