Интерстелар: Не гравитацията, а любовта е основната действаща сила
Може би най-популярното малко обобщение на „ Интерстелар ” е „ Мъж се крие зад библиотечен долап, с цел да не работи във плантация ”. Зад тесеракта обаче стоят най-успешният режисьор последните 15 години Кристофър Нолан и теоретичният физик Кип Торн, притежател на голям брой награди за научната си активност, в това число Нобелова премия за физика няколко години след кино лентата. Такова съдействие не е неповторимо, а стартира най-малко от „ Контакт ” на Робърт Земекис и Карл Сейгън, с цел да не кажем от „ 2001: Космическа авантюра ” на Стенли Кубрик и Артър Кларк. Общото кратно сред „ Интерстелар ” и „ Контакт ”, с изключение на Матю Макконъхи, е, че филмите са осъществени през човешката страст, само че и издържани според най-актуалните астрофизични научни (доказани) тези и (недоказани) теории, изобразени по наличен и понятен за всеобщата публика метод. Едва ли обаче съгласуваното с науката образно обрисуване на галактически феномени като черна дупка е развълнувало повече хора от срещата на Купър с остарялата му щерка в края на кино лентата. В този смисъл може да се допусне, че колкото филмът е за междугалактическо пътешестване, толкоз е за обич, в случай че не и повече. Не гравитацията, а любовта е главната настояща мощ във кино лентата.
Нека вземем за насочна точка следния разговор сред персонажите на Ан Хатауей, Амелия Бранд и на Матю Макконъхи, Купър по време на пътуването им към заледената планета:
„ Купър: Тя е влюбена във Улф Едмънд.
Ромили: Вярно ли е?
Бранд: Да. И това ме кара да желая да последвам сърцето си. Но може би прекарахме прекомерно дълго, пробвайки се да разберем всичко това с доктрина...
Купър: Ти си академик Бранд.
Бранд: Слушай ме, когато споделям, че любовта не е нещо, което сме измислили. Тя е... забележима, мощна. Трябва да значи нещо.
Купър: Любовта има смисъл, да. Социална изгода, обществено обвързване, развъждане на деца...
Бранд: Ние обичаме хора, които са умряли. Къде е обществената изгода в това?
Купър:Няма.
Бранд: Може би значи освен това – нещо, което към момента не можем да разберем. Може би това е някакво доказателство, някакъв артефакт от по-високо измерение, който не можем умишлено да възприемем. Привлечена съм от вселената към някой, който не съм виждала от десетилетие, за който знам, че евентуално е мъртъв. Любовта е единственото нещо, което сме способни да възприемем, което надвишава измеренията на времето и пространството. Може би би трябвало да имаме вяра на това, даже и да не можем да го разберем. Добре, Купър. Да. Най-малката опция да видя още веднъж Улф ме вълнува. Това не значи, че бъркам. ”
Впечатление прави спектъра на описваната обич – обществена, интимна, към деца, към предшественици, като трансцендентна мощ. Ако сложим любовта като призма за гледане на кино лентата откриваме, че е налично обилие от прояви на обич - сред хората, сред родители и деца, сред сътрудници, сред сътрудници, сред брат и сестра, а даже и сред хора и роботи (ТАРС и КЕЙС), които стават техни другари.
Древните гърци са дефинирали четири типа обич - ерос, филия, сторге и агапе.
Ерос е наречена на древногръцкия Бог на Любовта и с нея е означена чувствената, сантиментална или полова обич, обвързвана с плътско, физическо и инстинктивно привличане. Филия е другарската обич, в смисъла на (нееротична) мощна обвързаност към някого или нещо, удоволствието в компанията един на различен, насладата от общуването. Филия е прочувствена връзка, която надвишава познанства или инцидентни другарства. Сторге е фамилната обич - обвързаност на родители към техните деца и на деца към техните родители, преданост и сигурност сред родственици. Лесната връзка, която естествено се образува сред членовете на едно семейство.
Първите три типа обич са елементарно разпознаваеми във кино лентата, само че осезаемо е и наличието на агапе, за която другояче не се приказва толкоз постоянно.
С агапе е наречена най-високата от всички типове обич онази, която се грижи за благополучието на другите. Първоначално артикулирана от античните гърци, агапе се появява в Новия завет (споменава се повече от 100 пъти) като любовта на Бог. С нея е наречена трансцендентната, безкористната, самоотвержена Божия обич към човечеството и предстоящата съща обич на хората назад към Него. Тя е универсална, безусловна обич, която продължава без значение от събитията. Агапе за разлика от другите три типа не е селективна, а може да обича, даже тогава, когато няма причина за това. Тя надвишава филията към близък, тъй като може да обича и тези, които не познаваме, не харесваме. Съответно се концентрира не върху възприятията или либидото, а върху волята (като сила). Агапе се грижи за всички и има вяра, че постоянно би трябвало да се стремим да вършим това, което е най-хубавото за всички хора. Това значи, че би трябвало да оказваме помощ на нуждаещите се, да утешаваме тези, които се усещат сами и да насърчаваме тези, които се нуждаят от поддръжка. Правенето на това, което най-добре ще бъде от изгода за всички хора, включва и нас самите, любовта не е единствено за другите.
Друго главно допускане на агапе е универсалната връзка. Агапизмът има вяра, че всички неща във Вселената са свързани между тях и обвързваното цяло на всички неща е това, което назоваваме Бог. Тоест всички неща и всички дейности си въздействат взаимно и всички решения, които вземаме в живота си, въздействат на света към нас. Не всички дейности са от еднообразно значение, само че всичко, което вършим и претърпяваме, има значение, защото въздейства по някакъв метод на универсалната връзка.
Агапизмът не е архаична, библейска, отминала теория от далечно време, присъстваща единствено в остарели и типичен творби като текста на Шилер от „ Ода на насладата ” (превод на Димитър Стоевски):
„ Във прегръдка, милиони,
край сложете на вражди!
С любов безпределна бди
Бог от звездни небосклони.
Да се поклоним в примирение
пред Създателя пречист –
Той е тая звездна вис
на небесните селения. ”
Но е налична и в актуалната известна просвета. Например в текста на песента „ Ние сме света ” (We are the world) на Майкъл Джаксън и Лайнъл Ричи от 1985 година:
„ Ние всички сме част от великото, огромно семейство на Бог
и истината е, че любовта е всичко от което се нуждаем.
Ние сме света.
Ние сме децата.
Ние сме тези, които вършат деня по-светъл.
Така че дано стартираме да даваме.
С този избор, който вършим,
спасяваме личните си животи.
Истина е, че аз и ти можем да създадем деня по-добър.
Изпрати им сърцето си, с цел да знаят,
че някой го е грижа и животът им ще бъде
по-силен и свободен.
А във версията от 2010 година се появяват и:
Ние сме светът, единен от толкоз мощна обич
...
Насочвана светлина върху тъмния път, по който вървиш
...
Някой, който да ти помогне да преместиш трудностите,
на които си се натъкнал.
...
Ние сме светът, обвързван с обща връзка.
Любов - цялата планета да пее дружно.
Освен в културата и изкуството, преображение на агапизма се открива и на актуалното идейно-политическо занятие. Екологичното придвижване е единствената нова политическа идеология през последните петдесет години. В същността си екологичните придвижвания търсят рационалните, обективни и великодушни решения с грижа за цялото човечество и обич към бъдещите генерации.
Принос към философията на агапизма има и актуалния американския мъдрец Чарлс Пърс, още веднъж в посока на мощ (воля) надхвърляща индивида в биологичното му измерение. Според Пърс агапе е в оcновата на еволюцията на Вcелената и съществена настояща мощ в Космоса. Един от трите правилото в еволюционната му космология е агапизмът.
Ако любовта е съществена тематика в „ Интерстелар ”, то като подтема е прокаран актуален нерелигиозен агапизъм . Представена е концепцията, че с изключение на за околните си би трябвало да се грижим и за цялото човечество и че сред двете грижи няма несъгласие, а взаимодопълняемост. Че другите типове обич може да са част от една обща мощ (воля).
Основна причина за междугалактическото пътешестване е агапе. След като професор Бранд изяснява на Купър, че живота на земята умира, последният взема решение, че би трябвало да помогне да се избави човечеството. Впоследствие идва диалога, с който започнахме, а с цел да изкристализира агапе е показана антитеза. След като задачата идва на заледената планета от други Ман (Мат Деймън) е развита (за да бъде опровергана) противостояща на агапизма теза. В диалога сред всички герои се разисква дали към този момент умрелият проф. Бранд е излъгал, че цялото човечество би могло да бъде избавено, защото хората са егоисти в любовта и не биха се жертвали за човечество, а единствено за себе си и околните си:
„ Д-р Ман: Защото знаеше какъв брой мъчно би било да накара хората да работят дружно, с цел да спасят типа вместо себе си или децата си.
Купър: Глупости.
Д-р Ман: Никога не бихте пристигнали тук, в случай че не вярвахте, че ще ги спасите. Еволюцията към момента не е надхвърлила тази елементарна преграда. Можем да се грижим надълбоко – безкористно – за тези, които познаваме, само че тази емпатия рядко се простира оттатък полезрението ни.
Бранд: Но лъжата... тази чудовищна неистина...
Д-р Ман: Непростимо. И той знаеше това. Той беше подготвен да унищожи личното си човечество, с цел да избави типа. Той направи невероятна жертва...
Купър: Не. Не, невероятната жертва се прави от хората на Земята, които ще умрат! Защото в шибаната си надменност той разгласи техния случай за обезсърчителен.
Д-р Ман: Съжалявам Купър. Техният случай... е обезсърчителен.
Купър: Не... не. ”
След диалога въпреки всичко агапе надвива и вземат решение, че би трябвало да опитат да спасят човечеството като хвърлят робота „ ТАРС ” в черната дупка. Впоследствие други Ман сякаш трансформира мнението си: “Имате близки. Но даже и без семейство Ви убеждавам, че копнежът да бъдеш с други хора е могъща мощ. Тази страст е в основата на това, което ни прави хора ”. Въпреки това атакува Купър и стартира битка сред тях. Персонажът на Макконъхи едвам не умира, изживявайки „ прекарване покрай гибелта ”. Наричани от екзистенциалните философи и психолози още гранични обстановки, това са прекарвания, които хората имат, когато са на границата сред живота и гибелта и по времето на който може би са изпитали трансцендентна обич. Подобни прекарвания са разказани от хора от всякаква възраст, просвета, вяра и пол, които настояват, че точно в това положение минават през най-невероятното пътешестване в живота си. Те разказват изоставянето на физическото си тяло и навлизането в духовно царство на обич и светлина, чувството че са свързани с всичко във вселената и че животът им минава пред очите.
Съществуват съществени научни отзиви и проучвания, твърдящи, че няма нищо трансцендентно и отвъдно при тези чувства, а са универсални невробиололгични, биохимични реакции на човешкия мозък. Цялостно тезите за агапизма не са научни, а са развити от религията и философията.
Любовта в „ Интерстелар ” във всичките ѝ четири древногръцки модуса е по едно и също време връзката сред хората във времето и пространството и движещата мощ, мотивацията зад дейностите им. Не единствено агапе, само че и ерос, филия и сторге изобилстват във кино лентата. Причината Амелия Бранд да откри обитаемата планета е точно ероса към непоказания Улф, повода Купър да я последва е същата. Любовта на Купър към щерка му изпъква изначало до дъно. В края на кино лентата, реейки се из тесеракта, Купър осъзнава, че хората от бъдещето са мистериозните „ извънземни ”, предизвикали междугалактическото пътешестване, с цел да спасят човечеството и недвусмислено удостоверява Амелия Бранд: „ Любов, ТАРС, обич. Точно както сподели Бранд. Връзката ми с Мърф е количествено измерима. Това е ключът!. ”
Разбирането на основателите на кино лентата за любовта е като за ефирна, само че могъща вселенска мощ, може би неустановима с софтуерен инструментариум, тъй като се намира оттатък физическия свят, само че по прилика с гравитацията минава през пространствено-времевия континуум и може да упътва хората до края на космоса и назад, тъй че да не се изгубят.
Екзистенциалните философи, сходно на горните герои поглеждат към космоса, търсейки решение на въпросите за задачата и смисъла на човешкия живот, тъй като смятат отговорите на предишни религиозни и метафизичен системи за незадоволителни. Според екзистенциализма липсва повсеместен смисъл на човешкия живот, а хората сами би трябвало да дефинират виталните си цели. Това значи, че всяко и/или всички неща могат да бъдат смисъл на живота, само че е допустимо и нищо да не даде смисъл. И няма външна мощ, която да отговори на въпроса за смисъла, тъй като се смята, че живеем в ирационална, безсмислена и безмълвна галактика, в която няма други, с изключение на физичните сили.
Ами в случай че има?
Автор: Явор Гечев
Още от КИНО:
Нека вземем за насочна точка следния разговор сред персонажите на Ан Хатауей, Амелия Бранд и на Матю Макконъхи, Купър по време на пътуването им към заледената планета:
„ Купър: Тя е влюбена във Улф Едмънд.
Ромили: Вярно ли е?
Бранд: Да. И това ме кара да желая да последвам сърцето си. Но може би прекарахме прекомерно дълго, пробвайки се да разберем всичко това с доктрина...
Купър: Ти си академик Бранд.
Бранд: Слушай ме, когато споделям, че любовта не е нещо, което сме измислили. Тя е... забележима, мощна. Трябва да значи нещо.
Купър: Любовта има смисъл, да. Социална изгода, обществено обвързване, развъждане на деца...
Бранд: Ние обичаме хора, които са умряли. Къде е обществената изгода в това?
Купър:Няма.
Бранд: Може би значи освен това – нещо, което към момента не можем да разберем. Може би това е някакво доказателство, някакъв артефакт от по-високо измерение, който не можем умишлено да възприемем. Привлечена съм от вселената към някой, който не съм виждала от десетилетие, за който знам, че евентуално е мъртъв. Любовта е единственото нещо, което сме способни да възприемем, което надвишава измеренията на времето и пространството. Може би би трябвало да имаме вяра на това, даже и да не можем да го разберем. Добре, Купър. Да. Най-малката опция да видя още веднъж Улф ме вълнува. Това не значи, че бъркам. ”
Впечатление прави спектъра на описваната обич – обществена, интимна, към деца, към предшественици, като трансцендентна мощ. Ако сложим любовта като призма за гледане на кино лентата откриваме, че е налично обилие от прояви на обич - сред хората, сред родители и деца, сред сътрудници, сред сътрудници, сред брат и сестра, а даже и сред хора и роботи (ТАРС и КЕЙС), които стават техни другари.
Древните гърци са дефинирали четири типа обич - ерос, филия, сторге и агапе.
Ерос е наречена на древногръцкия Бог на Любовта и с нея е означена чувствената, сантиментална или полова обич, обвързвана с плътско, физическо и инстинктивно привличане. Филия е другарската обич, в смисъла на (нееротична) мощна обвързаност към някого или нещо, удоволствието в компанията един на различен, насладата от общуването. Филия е прочувствена връзка, която надвишава познанства или инцидентни другарства. Сторге е фамилната обич - обвързаност на родители към техните деца и на деца към техните родители, преданост и сигурност сред родственици. Лесната връзка, която естествено се образува сред членовете на едно семейство.
Първите три типа обич са елементарно разпознаваеми във кино лентата, само че осезаемо е и наличието на агапе, за която другояче не се приказва толкоз постоянно.
С агапе е наречена най-високата от всички типове обич онази, която се грижи за благополучието на другите. Първоначално артикулирана от античните гърци, агапе се появява в Новия завет (споменава се повече от 100 пъти) като любовта на Бог. С нея е наречена трансцендентната, безкористната, самоотвержена Божия обич към човечеството и предстоящата съща обич на хората назад към Него. Тя е универсална, безусловна обич, която продължава без значение от събитията. Агапе за разлика от другите три типа не е селективна, а може да обича, даже тогава, когато няма причина за това. Тя надвишава филията към близък, тъй като може да обича и тези, които не познаваме, не харесваме. Съответно се концентрира не върху възприятията или либидото, а върху волята (като сила). Агапе се грижи за всички и има вяра, че постоянно би трябвало да се стремим да вършим това, което е най-хубавото за всички хора. Това значи, че би трябвало да оказваме помощ на нуждаещите се, да утешаваме тези, които се усещат сами и да насърчаваме тези, които се нуждаят от поддръжка. Правенето на това, което най-добре ще бъде от изгода за всички хора, включва и нас самите, любовта не е единствено за другите.
Друго главно допускане на агапе е универсалната връзка. Агапизмът има вяра, че всички неща във Вселената са свързани между тях и обвързваното цяло на всички неща е това, което назоваваме Бог. Тоест всички неща и всички дейности си въздействат взаимно и всички решения, които вземаме в живота си, въздействат на света към нас. Не всички дейности са от еднообразно значение, само че всичко, което вършим и претърпяваме, има значение, защото въздейства по някакъв метод на универсалната връзка.
Агапизмът не е архаична, библейска, отминала теория от далечно време, присъстваща единствено в остарели и типичен творби като текста на Шилер от „ Ода на насладата ” (превод на Димитър Стоевски):
„ Във прегръдка, милиони,
край сложете на вражди!
С любов безпределна бди
Бог от звездни небосклони.
Да се поклоним в примирение
пред Създателя пречист –
Той е тая звездна вис
на небесните селения. ”
Но е налична и в актуалната известна просвета. Например в текста на песента „ Ние сме света ” (We are the world) на Майкъл Джаксън и Лайнъл Ричи от 1985 година:
„ Ние всички сме част от великото, огромно семейство на Бог
и истината е, че любовта е всичко от което се нуждаем.
Ние сме света.
Ние сме децата.
Ние сме тези, които вършат деня по-светъл.
Така че дано стартираме да даваме.
С този избор, който вършим,
спасяваме личните си животи.
Истина е, че аз и ти можем да създадем деня по-добър.
Изпрати им сърцето си, с цел да знаят,
че някой го е грижа и животът им ще бъде
по-силен и свободен.
А във версията от 2010 година се появяват и:
Ние сме светът, единен от толкоз мощна обич
...
Насочвана светлина върху тъмния път, по който вървиш
...
Някой, който да ти помогне да преместиш трудностите,
на които си се натъкнал.
...
Ние сме светът, обвързван с обща връзка.
Любов - цялата планета да пее дружно.
Освен в културата и изкуството, преображение на агапизма се открива и на актуалното идейно-политическо занятие. Екологичното придвижване е единствената нова политическа идеология през последните петдесет години. В същността си екологичните придвижвания търсят рационалните, обективни и великодушни решения с грижа за цялото човечество и обич към бъдещите генерации.
Принос към философията на агапизма има и актуалния американския мъдрец Чарлс Пърс, още веднъж в посока на мощ (воля) надхвърляща индивида в биологичното му измерение. Според Пърс агапе е в оcновата на еволюцията на Вcелената и съществена настояща мощ в Космоса. Един от трите правилото в еволюционната му космология е агапизмът.
Ако любовта е съществена тематика в „ Интерстелар ”, то като подтема е прокаран актуален нерелигиозен агапизъм . Представена е концепцията, че с изключение на за околните си би трябвало да се грижим и за цялото човечество и че сред двете грижи няма несъгласие, а взаимодопълняемост. Че другите типове обич може да са част от една обща мощ (воля).
Основна причина за междугалактическото пътешестване е агапе. След като професор Бранд изяснява на Купър, че живота на земята умира, последният взема решение, че би трябвало да помогне да се избави човечеството. Впоследствие идва диалога, с който започнахме, а с цел да изкристализира агапе е показана антитеза. След като задачата идва на заледената планета от други Ман (Мат Деймън) е развита (за да бъде опровергана) противостояща на агапизма теза. В диалога сред всички герои се разисква дали към този момент умрелият проф. Бранд е излъгал, че цялото човечество би могло да бъде избавено, защото хората са егоисти в любовта и не биха се жертвали за човечество, а единствено за себе си и околните си:
„ Д-р Ман: Защото знаеше какъв брой мъчно би било да накара хората да работят дружно, с цел да спасят типа вместо себе си или децата си.
Купър: Глупости.
Д-р Ман: Никога не бихте пристигнали тук, в случай че не вярвахте, че ще ги спасите. Еволюцията към момента не е надхвърлила тази елементарна преграда. Можем да се грижим надълбоко – безкористно – за тези, които познаваме, само че тази емпатия рядко се простира оттатък полезрението ни.
Бранд: Но лъжата... тази чудовищна неистина...
Д-р Ман: Непростимо. И той знаеше това. Той беше подготвен да унищожи личното си човечество, с цел да избави типа. Той направи невероятна жертва...
Купър: Не. Не, невероятната жертва се прави от хората на Земята, които ще умрат! Защото в шибаната си надменност той разгласи техния случай за обезсърчителен.
Д-р Ман: Съжалявам Купър. Техният случай... е обезсърчителен.
Купър: Не... не. ”
След диалога въпреки всичко агапе надвива и вземат решение, че би трябвало да опитат да спасят човечеството като хвърлят робота „ ТАРС ” в черната дупка. Впоследствие други Ман сякаш трансформира мнението си: “Имате близки. Но даже и без семейство Ви убеждавам, че копнежът да бъдеш с други хора е могъща мощ. Тази страст е в основата на това, което ни прави хора ”. Въпреки това атакува Купър и стартира битка сред тях. Персонажът на Макконъхи едвам не умира, изживявайки „ прекарване покрай гибелта ”. Наричани от екзистенциалните философи и психолози още гранични обстановки, това са прекарвания, които хората имат, когато са на границата сред живота и гибелта и по времето на който може би са изпитали трансцендентна обич. Подобни прекарвания са разказани от хора от всякаква възраст, просвета, вяра и пол, които настояват, че точно в това положение минават през най-невероятното пътешестване в живота си. Те разказват изоставянето на физическото си тяло и навлизането в духовно царство на обич и светлина, чувството че са свързани с всичко във вселената и че животът им минава пред очите.
Съществуват съществени научни отзиви и проучвания, твърдящи, че няма нищо трансцендентно и отвъдно при тези чувства, а са универсални невробиололгични, биохимични реакции на човешкия мозък. Цялостно тезите за агапизма не са научни, а са развити от религията и философията.
Любовта в „ Интерстелар ” във всичките ѝ четири древногръцки модуса е по едно и също време връзката сред хората във времето и пространството и движещата мощ, мотивацията зад дейностите им. Не единствено агапе, само че и ерос, филия и сторге изобилстват във кино лентата. Причината Амелия Бранд да откри обитаемата планета е точно ероса към непоказания Улф, повода Купър да я последва е същата. Любовта на Купър към щерка му изпъква изначало до дъно. В края на кино лентата, реейки се из тесеракта, Купър осъзнава, че хората от бъдещето са мистериозните „ извънземни ”, предизвикали междугалактическото пътешестване, с цел да спасят човечеството и недвусмислено удостоверява Амелия Бранд: „ Любов, ТАРС, обич. Точно както сподели Бранд. Връзката ми с Мърф е количествено измерима. Това е ключът!. ”
Разбирането на основателите на кино лентата за любовта е като за ефирна, само че могъща вселенска мощ, може би неустановима с софтуерен инструментариум, тъй като се намира оттатък физическия свят, само че по прилика с гравитацията минава през пространствено-времевия континуум и може да упътва хората до края на космоса и назад, тъй че да не се изгубят.
Екзистенциалните философи, сходно на горните герои поглеждат към космоса, търсейки решение на въпросите за задачата и смисъла на човешкия живот, тъй като смятат отговорите на предишни религиозни и метафизичен системи за незадоволителни. Според екзистенциализма липсва повсеместен смисъл на човешкия живот, а хората сами би трябвало да дефинират виталните си цели. Това значи, че всяко и/или всички неща могат да бъдат смисъл на живота, само че е допустимо и нищо да не даде смисъл. И няма външна мощ, която да отговори на въпроса за смисъла, тъй като се смята, че живеем в ирационална, безсмислена и безмълвна галактика, в която няма други, с изключение на физичните сили.
Ами в случай че има?
Автор: Явор Гечев
Още от КИНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ