Депортацията - законно оръжие в борбата срещу екстремисти
Може би най-неудобната истина, с която би трябвало да се сблъскаме в борбата против ислямизма е, че да бъдеш " роден и израснал тук " не води до равностойност за " смислена принадлежност ".
Гражданството и пребиваването могат да бъдат сухи и механически - нещо, което се раздава вследствие на попълване на формуляри или по рождение - или може да бъде забележителен знак за ангажираност и прочувствена идея, при която самата концепция, че някои жители могат да изгубят този статут изпълва хората с смут, написа английският публицист и икономист Сам Ашуърт-Хейс, негови публикации са оповестени в CapX, Spectator, NRO, Quillette, Fullfact и InFacts.
Настоящото напрежение е резултат от страни, които употребяват първата идея за издаване на поданство, като я възприемат като втора. Ние чудесно знаем, че да се родиш някъде не поражда интеграция, не се случва вълшебен даже самоидентификация със страната на раждане; Борис Джонсън, преди да се откаже от поданството си, не може да бъде избран като американец. Това, че се съгласяваме да се преструваме, че това е метод нашите политически съсловия да заобикалят да се изправят против действителността, която сме позволили, за развиване на враждебни ислямистки общности в нашите народи, основава проблем със фракционизъм, за който не се предлага ясно решение.
Решението на този проблем явно ще изисква обилни промени в политиката. Филтриране на тези евентуални мигранти, които поддържат ислямистки възгледи, понижаване на притока, с цел да се подсигурява, че идващите се интегрират в новото им приемащо общество, да се одобряват политики, категорично целящи да наложат разбиране на националния метод на живот на страната правоприемник, отвод да удължи престояване, за тези, които не съумяват да се интегрират - има принадлежности разполагаем на държавните управления, които, в случай че желаят, могат да употребяват.
Справянето с казуса през днешния ден изисква признанието, че да бъдеш жител или гражданин на дадена страна не постоянно значи човек, който всъщност принадлежи към културата на тази нация. В общности, в които интеграцията не е съумяла, до степен, че разрешава на ислямизма да се вкорени (идеология, която изисква фундаментална лоялност над наднационална общественост и над всеки дълг към нацията), има хора, които по безусловно никакъв метод не са част от страна, която населяват.
Дерадикализация на евентуалните терористи, меко казано е в най-хубавия случай една извънредно неточна просвета. Разрушаването на общностни мрежи, които пазят и възпитават екстремизъм, е по-добър вид от оправянето с следствията на действителния екстремизъм. Проповедници - учащи деца, родени във Англия, да ненавиждат своите сънародници; радикали - решени да предизвикат спор сред групи, би трябвало да бъдат отстранени от обществото, преди да могат да навредят, когато тази опцията е към момента допустима.
Някои държавни управления постепенно стартират да стигат до това умозаключение. Решението на Саджид Джавид да лиши Шамима Бегум и Джак Летс от тяхното поданство може да се преглежда като ранна стъпка по този път, както и държавното управление на президента Макрон, започващо процеса за експулсиране на 231 чужденци от лист за наблюдаване на екстремисти. В момента потреблението на депортация е в най-хубавия случай политическа игра, само че тези дейности най-малко внасят концепция, че поданството е нещо, което съществува със отговорности, както и правата несъмнено в мейнстрийм разговора.
По-широкото потребление на депортация надали ще срещне буйното утвърждение на адвокатската специалност, и по-специално тези елементи от нея, които изкарват прехраната си, обвързвани със качествата на страната да пази крайбрежията си. Превенция против способността на деятелите да запушват системата с многократни апели или тактики за губене на време би било належащо изискване за това. В последна сметка страната би трябвало да зачита правата на своите жители, в това число правото да живеят в безопасност; слагането на правата на екстремисти над тези на техните бъдещи жертви е неприемливо и незаслужено.
И в последна сметка е значимо да се помни - задачата на селективните депортации е да се разреши на общностите да живеят дружно и умерено, без пропаганди от екстремисти. Първостепенна цел на ДАЕШ бе да отстрани " сивите зони " на съжителството сред мюсюлманския и западния свят, цел, учредена на главен факт в човешката логика на психиката.
Хората няма да устоят постоянно да гледат по какъв начин катедралите им изгарят, по какъв начин съгражданите им са избивани и децата им са раздрани от бомби на части, ще одобряват, че неуспехите в интеграцията изискват дейности, а не пасивно приемане.
Насилието, както ни демонстрира историята, поражда - принуждение. Много по-лесно е да се опитате да прекъснете цикъла, преди той да стартира, в сравнение с да го спрете, откакто към този момент е задействан.
Гражданството и пребиваването могат да бъдат сухи и механически - нещо, което се раздава вследствие на попълване на формуляри или по рождение - или може да бъде забележителен знак за ангажираност и прочувствена идея, при която самата концепция, че някои жители могат да изгубят този статут изпълва хората с смут, написа английският публицист и икономист Сам Ашуърт-Хейс, негови публикации са оповестени в CapX, Spectator, NRO, Quillette, Fullfact и InFacts.
Настоящото напрежение е резултат от страни, които употребяват първата идея за издаване на поданство, като я възприемат като втора. Ние чудесно знаем, че да се родиш някъде не поражда интеграция, не се случва вълшебен даже самоидентификация със страната на раждане; Борис Джонсън, преди да се откаже от поданството си, не може да бъде избран като американец. Това, че се съгласяваме да се преструваме, че това е метод нашите политически съсловия да заобикалят да се изправят против действителността, която сме позволили, за развиване на враждебни ислямистки общности в нашите народи, основава проблем със фракционизъм, за който не се предлага ясно решение.
Решението на този проблем явно ще изисква обилни промени в политиката. Филтриране на тези евентуални мигранти, които поддържат ислямистки възгледи, понижаване на притока, с цел да се подсигурява, че идващите се интегрират в новото им приемащо общество, да се одобряват политики, категорично целящи да наложат разбиране на националния метод на живот на страната правоприемник, отвод да удължи престояване, за тези, които не съумяват да се интегрират - има принадлежности разполагаем на държавните управления, които, в случай че желаят, могат да употребяват.
Справянето с казуса през днешния ден изисква признанието, че да бъдеш жител или гражданин на дадена страна не постоянно значи човек, който всъщност принадлежи към културата на тази нация. В общности, в които интеграцията не е съумяла, до степен, че разрешава на ислямизма да се вкорени (идеология, която изисква фундаментална лоялност над наднационална общественост и над всеки дълг към нацията), има хора, които по безусловно никакъв метод не са част от страна, която населяват.
Дерадикализация на евентуалните терористи, меко казано е в най-хубавия случай една извънредно неточна просвета. Разрушаването на общностни мрежи, които пазят и възпитават екстремизъм, е по-добър вид от оправянето с следствията на действителния екстремизъм. Проповедници - учащи деца, родени във Англия, да ненавиждат своите сънародници; радикали - решени да предизвикат спор сред групи, би трябвало да бъдат отстранени от обществото, преди да могат да навредят, когато тази опцията е към момента допустима.
Някои държавни управления постепенно стартират да стигат до това умозаключение. Решението на Саджид Джавид да лиши Шамима Бегум и Джак Летс от тяхното поданство може да се преглежда като ранна стъпка по този път, както и държавното управление на президента Макрон, започващо процеса за експулсиране на 231 чужденци от лист за наблюдаване на екстремисти. В момента потреблението на депортация е в най-хубавия случай политическа игра, само че тези дейности най-малко внасят концепция, че поданството е нещо, което съществува със отговорности, както и правата несъмнено в мейнстрийм разговора.
По-широкото потребление на депортация надали ще срещне буйното утвърждение на адвокатската специалност, и по-специално тези елементи от нея, които изкарват прехраната си, обвързвани със качествата на страната да пази крайбрежията си. Превенция против способността на деятелите да запушват системата с многократни апели или тактики за губене на време би било належащо изискване за това. В последна сметка страната би трябвало да зачита правата на своите жители, в това число правото да живеят в безопасност; слагането на правата на екстремисти над тези на техните бъдещи жертви е неприемливо и незаслужено.
И в последна сметка е значимо да се помни - задачата на селективните депортации е да се разреши на общностите да живеят дружно и умерено, без пропаганди от екстремисти. Първостепенна цел на ДАЕШ бе да отстрани " сивите зони " на съжителството сред мюсюлманския и западния свят, цел, учредена на главен факт в човешката логика на психиката.
Хората няма да устоят постоянно да гледат по какъв начин катедралите им изгарят, по какъв начин съгражданите им са избивани и децата им са раздрани от бомби на части, ще одобряват, че неуспехите в интеграцията изискват дейности, а не пасивно приемане.
Насилието, както ни демонстрира историята, поражда - принуждение. Много по-лесно е да се опитате да прекъснете цикъла, преди той да стартира, в сравнение с да го спрете, откакто към този момент е задействан.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ