Може би нашият мозък всъщност е част от Вселената. Ново проучване

Може би нашият мозък в действителност е част от Вселената.

Ново изследване демонстрира, че мозъкът не е прекомерно топъл или мокър, с цел да може съзнанието да съществува като квантова вълна, която се свързва с останалата част от Вселената.

Когато хората приказват за схващане или разсъдък, това постоянно е някак неразбираемо. Научното пояснение за това от кое място идва то или къде се намира, към момента не е общоприето. Въпреки това най-новите проучвания в региона на физиката, анатомията и геометрията на съзнанието стартират да разкриват неговата допустима форма. Възможно е скоро да успеем да определим същинската архитектура на съзнанието.

Въз основа на доктрина, препоръчана за първи път от носителя на Нобелова премия за физика Роджър Пенроуз и анестезиолога Стюарт Хамероф през 90-те години на ХХ век, новото проучване твърди, че съзнанието е квантов развой, подпомаган от микротубулите (микроскопични тръбички) в нервните кафези на мозъка. Тези микротубули се състоят от протеинови решетки и са част от структурната мрежа на клетката.

Пенроуз и Хамероф допускат, че съзнанието е квантова вълна, която минава през тези микротръбички. Тази вълна, както всяка квантова вълна, има свойства като суперпозиция (способността да се намира на доста места едновременно) и усложнение (способността на две частици да споделят на огромно разстояние).

За да илюстрира правилата на квантовото схващане, Хамероф неотдавна изрече догатката, че то би трябвало да бъде огромно инвариантно, сходно на фракталите. В всекидневието се сблъскваме с елементарни прояви на съзнанието, като да вземем за пример осъзнаването на личното аз. В моменти на нараснало схващане обаче се задейства квантовото усещане, което ни разрешава да изпитваме наличие в разнообразни точки на пространството по едно и също време. По този метод нашето схващане може да взаимодейства с квантовите частици надалеч оттатък нашите мозъци, може би даже в най-отдалечените кътчета на Вселената.

Много учени бързо отхвърлиха тази доктрина като прекомерно опростена. Доскоро се считаше, че квантовата кохерентност – положение, при което квантовите частици резервират вълновите си свойства, без да се трансформират в обособени измерими частици – е допустима единствено в строго следена, студена среда. Ако квантовите частици бъдат извадени от тази среда, техните вълнови свойства изчезват. Като се има поради, че мозъкът е топла, влажна и мека конструкция, изглеждаше невероятно квантовите свойства да се запазят в него.

Но най-новите проучвания в региона на квантовата биология демонстрираха, че живите организми са в положение да употребяват квантовите свойства, даже когато се намират в условия, надалеч от идеалните.

Изследването на квантовите феномени в живите системи, като суперпозиция и квантово усложнение, демонстрира, че те играят основна роля в биологичните процеси на микроравнище.

Да разгледаме фотосинтезата. Този развой разрешава на растенията да преобразуват светлинната сила в химическа. Когато светлината попадне върху растението, тя генерира екситон – специфична парченце, която придвижва силата до мястото за предпазване в реакционния център на растението. Само че с цел да доближи до този център, екситонът би трябвало да измине комплициран път вътре в растението, който може да се съпостави с пътешестване през чужд град. Основната задача на екситона е да достави силата до местоназначението си, без да я загуби по пътя. Изследователите допускат, че екситонът употребява квантова суперпозиция за дейно търсене на оптималния път, което му разрешава по едно и също време да преглежда голям брой вероятни направления.

Новите открития допускат, че микротубулите в нашите мозъци може да са даже по-добри в опазването на тази квантова кохерентност от хлорофила. Един от учените, работещи с екипа на Orch OR, физикът и професор по онкология Джак Тушински, лекар на науките, неотдавна организира опит с компютърен модел на микротубула. Екипът му моделира светлината, която попада в микротубулата, нещо като фотон, изпращащ екситон през растителната конструкция. Те ревизираха дали преносът на светлинна сила в структурата на микротубула може да остане кохерентен, както е в растителните кафези. Идеята е, че в случай че светлината трае задоволително дълго (достатъчна е част от секундата), това демонстрира квантова кохерентност.

По-конкретно, екипът на Тушински моделира изпращането на триптофанова флуоресценция (невидими за човешкото око фотони от ултравиолетова светлина) в микротубулите. В неотдавнашно изявление Тушински оповестява, че в 22 самостоятелни опита възбуждането на триптофана е довело до квантови реакции, които са траяли до пет наносекунди. Това е хиляди пъти по-дълго, в сравнение с може да се чака за кохерентност в една микротръбичка. Това е и повече от задоволително време за осъществяване на нужните биологични функционалности.

„ Така че ние сме в действителност уверени, че този развой продължава по-дълго в тубулините, в сравнение с … в хлорофила “, споделя той.

Екипът разгласява своите открития в списанието ACS Central Science по-рано тази година.

Казано по-просто, изискванията в мозъка – топлота и мокрота – не са спънка за съществуването на съзнанието като квантова вълна, която може да се свърже с Вселената.

Тушински акцентира, че неговият проучвателен екип не е единственият, който организира опити с микротубулна светлина. Колегите му от Университета на Централна Флорида също са осветявали микротубули. При тези опити, споделя Тушински, е следено, че микротубулите излъчват светлина за време, сравнимо с времето за реакция на индивида на другите тласъци. Това може да демонстрира стабилността на хипотетичните квантови положения в микротубулите, което от своя страна може да демонстрира ролята им в процесите на схващане.

Въпреки че към момента следва да се получи дефинитивно удостоверение на теорията, актуалните данни са доста обещаващи. Пенроуз и Хамероф не престават проучванията си, като работят взаимно с специалисти от разнообразни области.