Когато властта си говори сама
Може би в действителност е рано да оценяваме държавното управление на Румен Радев. Публиката, медиите, опозицията към момента реагират на неговите думи, а не толкоз на делата му. Тях в действителност следва да забележим и тогава да съдим дали дават отговор на предизборните обещания, довели до внушителното му болшинство.
Така наподобяват нещата от една страна. Но от друга, думите също са своебразни каузи и обратно на националната мъдрост могат да вършат " дупки " - тъй като отразяват светоглед, планове и основават упования. Думите на водачите движат котировките на тържищата и политическите рейтинги, затова връзката на държавните управления е измежду най-важните им каузи.
Логично е да чакаме, че обещанието за смяна на Румен Радев ще обхване и метода, по който ръководещите поддържат връзка с ръководените. Ако в действителност основната им цел е да преборят корупцията и да измъкнат страната от лапите на олигархията, това би трябвало да значи повече неприкритост, бистрота и отговорност.
За страдание, първите стъпки в връзката на държавното управление демонстрират тъкмо противоположното. Виждаме още от остарялото и даже по-лошо. Няколко образеца:
След предизборната акция министър-председателят рядко се появява пред публицисти и в случай че го прави, то е за изказвания и то - без никакви или съвсем никакви благоприятни условия за въпроси. Това се отнася и за министрите.
Един от най-приближените му депутати, Слави Василев, малко след съставянето на държавното управление, искрено обясни на медиите по какъв начин властта ще поддържа връзка с тях - ще правят изказвания без въпроси. А когато са подготвени да дават отговор и на въпроси - ще си показват двама-трима представители на медиите, които да ги питат.
Клуб Z изпрати лист от въпроси, свързани със законопроектите на депутатите Константин Проданов и Явор Гечев по основния за властта и обществото въпрос за " справедливите цени " на стоките на 15 май. Повече от две седмици по-късно нямаме отговори. Запитан от наш кореспондент по кое време ще ги получим, Проданов изясни, че не е видял изпратения мейл и че на електронната поща, на която го изпратихме, пристигали всевъзможни е-писма.
Правителството и министерствата не престават да нямат представители както през годините от 2009-а насам. Няма ги и постоянните брифинги на кабинета и на министерствата, на които публицистите в далечното демократично минало можеха да задават въпроси. Говорителите, досущ както при " модела Борисов-Пеевски ", са сменени с пиари. Разликата е голяма - за това малко по-късно.
Да забележим каква е практиката в останалия либерален свят.
Прозрачност и отчетност
Една от най-ясните разлики сред информационните практики на водещите демокрации и тези в периферията на Европа е степента, в която институциите институционализират говоренето – посредством публични представители, постоянни брифинги и непрекъснат разговор с отрасловите публицисти. В Европейски Съюз, Съединени американски щати и Англия това не е въпрос на благосклонност, а на демократична инфраструктура: държавните управления и външните им министерства имат ясно написани информационни протоколи, които подсигуряват бистрота, предвидимост и отчетност.
В Брюксел Европейската комисия поддържа може би най-сложната говорителска система в света – централен представител, тематични представители по ресори и ежедневни обедни брифинги, които са наложителна спирка за европейските публицисти. Почти всички огромни страни членки следват този модел. Германия организира три пъти седмично именитата Weltpressekonferenz, където представителите на държавното управление и министерствата дават отговор на въпроси без прелиминарен сюжет. Френското външно министерство прави седмични брифинги на Quai d’Orsay, а държавният представител в Париж излиза след всяко съвещание на кабинета. В Италия, Испания, Нидерландия и Австрия също има централни държавни представители, които координират връзката на кабинета и поддържат непрекъснат контакт с медиите.
Англия е образец за висока професионализация: " Даунинг стрийт " 10 има формален държавен представител, който организира ежедневни брифинги за упълномощените публицисти. Министерството на външните работи също има собствен представител и прави постоянни седмични конференции, допълнени от background briefings – неофициални, само че глобени срещи, които дават подтекст по чувствителни тематики.
Съединените щати поддържат най-структурираната информационна архитектура. Белият дом организира ежедневни брифинги, предавани онлайн, водени от прессекретаря на президента. Държавният департамент има собствен представител, който също излиза съвсем всеки ден пред медиите, а Пентагонът, Министерството на финансите и други основни ведомства имат лични представители и постоянни конференции. Американската система работи на правилото на оптималната гласност, с изключение на когато става дума за класифицирана информация.
Общото сред всички тези страни е ясно: има представители, има брифинги, има предвидимост. Комуникацията не е импровизация, а институционална процедура. Правителствата и външните им министерства поддържат непрекъснат, структуриран разговор с публицистите, тъй като това е част от демократичната отчетност.
Но сходна процедура имат и недемократични страни като Русия и Китай. И в двете страни минимум държавните управления и външните министерства имат представители, които постоянно, по открита процедура, поддържат връзка с медиите и дават отговор на техните въпроси.
Разликата сред представител и пиар
Разликата сред представител и пиар е фундаментална и в развитите демокрации тя е строго разграничена, тъй като дефинира до каква степен стига политическото обръщение и от кое място стартира институционалната отчетност. Говорителят е формалният глас на институцията – държавно управление, министерство, организация. Той не „ продава “ политика, а предава решения, изяснява процеси, дава отговор на въпроси и носи отговорност за точността на информацията. Говорителят е част от държавната администрация, работи по правила, предстои на надзор и е задължен да бъде наличен за медиите. Затова в Съединени американски щати, Англия, Германия или Франция представителите излизат на постоянни брифинги, където публицистите могат да задават остри въпроси, а институцията е длъжна да отговори. Говорителят е лице на прозрачността.
Пиарът – без значение дали е на политическа партия, министър или институция – има напълно друга функционалност. Той е пълководец на имиджа, чиято задача е да построява положителен облик, да ръководи репутационни опасности, да приготвя послания, да поучава политическото управление по какъв начин да комуникира. Пиарът не е задължен да дава отговор на всички въпроси, не е наложително да бъде обществен, а постоянно работи „ зад кадър “. Той обслужва ползите на политическия индивид, а не на обществото. В доста страни пиарите даже не вземат участие в брифинги – това е работа на представителя, тъй като представителят съставлява институцията, а пиарът съставлява политическото управление. В България това разграничаване липсва.
В развитите демокрации тези функции не се смесват, тъй като смесването води до неяснота. Ако пиарът играе ролята на представител, институцията стартира да звучи като партия. Ако представителят се държи като пиар, публицистите губят достъп до информация. Затова Белият дом има прессекретар, а президентът – обособен политически екип. " Даунинг стрийт " има държавен представител, а министър председателят – свои информационни съветници. В Германия държавният представител е държавен чиновник, а партийните пиари работят за партиите.
Това разграничаване е основно за демокрацията: представителят подсигурява бистрота, пиарът подсигурява политическа тактика. Когато двете функции се смесват, обществото губи изясненост кой приказва – институцията или партията. А сливането на партията с страната е един от белезите на тоталитаризма.
Резултатът
Премиерът Радев оповестява при първото си посещаване в Брюксел, че Европейски Съюз е размразил 370 милиона евро по проекта за възобновяване и резистентност на България, които бяха блокирани поради неналичието на комисия за битка с корупцията. На другия ден научаваме, че в действителност средствата още не са размразени, а ще бъдат, когато комисията бъде основана, т.е. - признатото от нея законодателство бъде признато на второ четене и освен признато, само че и приложено.
Това ще рече, че изказването на Радев на конференцията с председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен в Брюксел на 28 май 2026 година е дезинформация. Има още път до отблокирането на парѝте и когато той бъде изминат, държавното управление ще има съображение да се хвали. Процедурата за „ топене “ на блокирани средства по Механизма за възобновяване и резистентност (МВУ) не се изчерпва единствено с решение на Европейската комисия. Тази процедура е многостепенна и включва наложително оценка на Комисията, мнение на Икономическия и финансов комитет и официално изпълнително решение на Съвета на Европейски Съюз, който има последната дума дали дадена страна ще получи заплащане.
Ако Радев имаше същински представител и пътуваше с него, или в случай че благоволеше да дава отговор на въпросите на упълномощените български публицисти, тази дезинформация нямаше да бъде допустима. Нямаше да бъде допустимо и с един ден забавяне България за разбере това, за което Урсула фон дер Лайен го е предизвестила в Брюксел - че Комисията стартира процедура за свръхдефицит против страната ни.
Ако това е смяната, която ни носи " Прогресивна България ", тя несъмнено е смяна към по-лошо. Удобното парламентарно болшинство не е картбланш да лъжеш или да премълчаваш. То допуска пропорционална на властта ти отговорност. При всички укори, които можем да имаме към Бойко Борисов, би трябвало да му признаем, че той най-малко не се криеше от медиите и самичък си беше представител. Поне до някое време.
С досегашната си информационна политика " Прогресивна България " демонстрира пренебрежение към цялото общество, в това число - към своите гласоподаватели. Тя високомерно си присвоява привилегията да избира дали да им приказва, по кое време и по какъв начин да го прави и наподобява не се усеща длъжна да им дава отговор на въпросите. Това държание се разминава с базисни демократични условия и практики.
То напомня схващане за властта от времена, които джен зи поколението (чийто митинг проправи пътя на ПБ към властта) не помни, само че по-старите като мене не могат да не помнят - на еднопосочната, изборна, пропагандна връзка, която в последна сметка издълба бездна сред ръководещи и ръководени, бездна, в която режимът се срути.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Така наподобяват нещата от една страна. Но от друга, думите също са своебразни каузи и обратно на националната мъдрост могат да вършат " дупки " - тъй като отразяват светоглед, планове и основават упования. Думите на водачите движат котировките на тържищата и политическите рейтинги, затова връзката на държавните управления е измежду най-важните им каузи.
Логично е да чакаме, че обещанието за смяна на Румен Радев ще обхване и метода, по който ръководещите поддържат връзка с ръководените. Ако в действителност основната им цел е да преборят корупцията и да измъкнат страната от лапите на олигархията, това би трябвало да значи повече неприкритост, бистрота и отговорност.
За страдание, първите стъпки в връзката на държавното управление демонстрират тъкмо противоположното. Виждаме още от остарялото и даже по-лошо. Няколко образеца:
След предизборната акция министър-председателят рядко се появява пред публицисти и в случай че го прави, то е за изказвания и то - без никакви или съвсем никакви благоприятни условия за въпроси. Това се отнася и за министрите.
Един от най-приближените му депутати, Слави Василев, малко след съставянето на държавното управление, искрено обясни на медиите по какъв начин властта ще поддържа връзка с тях - ще правят изказвания без въпроси. А когато са подготвени да дават отговор и на въпроси - ще си показват двама-трима представители на медиите, които да ги питат.
Клуб Z изпрати лист от въпроси, свързани със законопроектите на депутатите Константин Проданов и Явор Гечев по основния за властта и обществото въпрос за " справедливите цени " на стоките на 15 май. Повече от две седмици по-късно нямаме отговори. Запитан от наш кореспондент по кое време ще ги получим, Проданов изясни, че не е видял изпратения мейл и че на електронната поща, на която го изпратихме, пристигали всевъзможни е-писма.
Правителството и министерствата не престават да нямат представители както през годините от 2009-а насам. Няма ги и постоянните брифинги на кабинета и на министерствата, на които публицистите в далечното демократично минало можеха да задават въпроси. Говорителите, досущ както при " модела Борисов-Пеевски ", са сменени с пиари. Разликата е голяма - за това малко по-късно.
Да забележим каква е практиката в останалия либерален свят.
Прозрачност и отчетност
Една от най-ясните разлики сред информационните практики на водещите демокрации и тези в периферията на Европа е степента, в която институциите институционализират говоренето – посредством публични представители, постоянни брифинги и непрекъснат разговор с отрасловите публицисти. В Европейски Съюз, Съединени американски щати и Англия това не е въпрос на благосклонност, а на демократична инфраструктура: държавните управления и външните им министерства имат ясно написани информационни протоколи, които подсигуряват бистрота, предвидимост и отчетност.
В Брюксел Европейската комисия поддържа може би най-сложната говорителска система в света – централен представител, тематични представители по ресори и ежедневни обедни брифинги, които са наложителна спирка за европейските публицисти. Почти всички огромни страни членки следват този модел. Германия организира три пъти седмично именитата Weltpressekonferenz, където представителите на държавното управление и министерствата дават отговор на въпроси без прелиминарен сюжет. Френското външно министерство прави седмични брифинги на Quai d’Orsay, а държавният представител в Париж излиза след всяко съвещание на кабинета. В Италия, Испания, Нидерландия и Австрия също има централни държавни представители, които координират връзката на кабинета и поддържат непрекъснат контакт с медиите.
Англия е образец за висока професионализация: " Даунинг стрийт " 10 има формален държавен представител, който организира ежедневни брифинги за упълномощените публицисти. Министерството на външните работи също има собствен представител и прави постоянни седмични конференции, допълнени от background briefings – неофициални, само че глобени срещи, които дават подтекст по чувствителни тематики.
Съединените щати поддържат най-структурираната информационна архитектура. Белият дом организира ежедневни брифинги, предавани онлайн, водени от прессекретаря на президента. Държавният департамент има собствен представител, който също излиза съвсем всеки ден пред медиите, а Пентагонът, Министерството на финансите и други основни ведомства имат лични представители и постоянни конференции. Американската система работи на правилото на оптималната гласност, с изключение на когато става дума за класифицирана информация.
Общото сред всички тези страни е ясно: има представители, има брифинги, има предвидимост. Комуникацията не е импровизация, а институционална процедура. Правителствата и външните им министерства поддържат непрекъснат, структуриран разговор с публицистите, тъй като това е част от демократичната отчетност.
Но сходна процедура имат и недемократични страни като Русия и Китай. И в двете страни минимум държавните управления и външните министерства имат представители, които постоянно, по открита процедура, поддържат връзка с медиите и дават отговор на техните въпроси.
Разликата сред представител и пиар
Разликата сред представител и пиар е фундаментална и в развитите демокрации тя е строго разграничена, тъй като дефинира до каква степен стига политическото обръщение и от кое място стартира институционалната отчетност. Говорителят е формалният глас на институцията – държавно управление, министерство, организация. Той не „ продава “ политика, а предава решения, изяснява процеси, дава отговор на въпроси и носи отговорност за точността на информацията. Говорителят е част от държавната администрация, работи по правила, предстои на надзор и е задължен да бъде наличен за медиите. Затова в Съединени американски щати, Англия, Германия или Франция представителите излизат на постоянни брифинги, където публицистите могат да задават остри въпроси, а институцията е длъжна да отговори. Говорителят е лице на прозрачността.
Пиарът – без значение дали е на политическа партия, министър или институция – има напълно друга функционалност. Той е пълководец на имиджа, чиято задача е да построява положителен облик, да ръководи репутационни опасности, да приготвя послания, да поучава политическото управление по какъв начин да комуникира. Пиарът не е задължен да дава отговор на всички въпроси, не е наложително да бъде обществен, а постоянно работи „ зад кадър “. Той обслужва ползите на политическия индивид, а не на обществото. В доста страни пиарите даже не вземат участие в брифинги – това е работа на представителя, тъй като представителят съставлява институцията, а пиарът съставлява политическото управление. В България това разграничаване липсва.
В развитите демокрации тези функции не се смесват, тъй като смесването води до неяснота. Ако пиарът играе ролята на представител, институцията стартира да звучи като партия. Ако представителят се държи като пиар, публицистите губят достъп до информация. Затова Белият дом има прессекретар, а президентът – обособен политически екип. " Даунинг стрийт " има държавен представител, а министър председателят – свои информационни съветници. В Германия държавният представител е държавен чиновник, а партийните пиари работят за партиите.
Това разграничаване е основно за демокрацията: представителят подсигурява бистрота, пиарът подсигурява политическа тактика. Когато двете функции се смесват, обществото губи изясненост кой приказва – институцията или партията. А сливането на партията с страната е един от белезите на тоталитаризма.
Резултатът
Премиерът Радев оповестява при първото си посещаване в Брюксел, че Европейски Съюз е размразил 370 милиона евро по проекта за възобновяване и резистентност на България, които бяха блокирани поради неналичието на комисия за битка с корупцията. На другия ден научаваме, че в действителност средствата още не са размразени, а ще бъдат, когато комисията бъде основана, т.е. - признатото от нея законодателство бъде признато на второ четене и освен признато, само че и приложено.
Това ще рече, че изказването на Радев на конференцията с председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен в Брюксел на 28 май 2026 година е дезинформация. Има още път до отблокирането на парѝте и когато той бъде изминат, държавното управление ще има съображение да се хвали. Процедурата за „ топене “ на блокирани средства по Механизма за възобновяване и резистентност (МВУ) не се изчерпва единствено с решение на Европейската комисия. Тази процедура е многостепенна и включва наложително оценка на Комисията, мнение на Икономическия и финансов комитет и официално изпълнително решение на Съвета на Европейски Съюз, който има последната дума дали дадена страна ще получи заплащане.
Ако Радев имаше същински представител и пътуваше с него, или в случай че благоволеше да дава отговор на въпросите на упълномощените български публицисти, тази дезинформация нямаше да бъде допустима. Нямаше да бъде допустимо и с един ден забавяне България за разбере това, за което Урсула фон дер Лайен го е предизвестила в Брюксел - че Комисията стартира процедура за свръхдефицит против страната ни.
Ако това е смяната, която ни носи " Прогресивна България ", тя несъмнено е смяна към по-лошо. Удобното парламентарно болшинство не е картбланш да лъжеш или да премълчаваш. То допуска пропорционална на властта ти отговорност. При всички укори, които можем да имаме към Бойко Борисов, би трябвало да му признаем, че той най-малко не се криеше от медиите и самичък си беше представител. Поне до някое време.
С досегашната си информационна политика " Прогресивна България " демонстрира пренебрежение към цялото общество, в това число - към своите гласоподаватели. Тя високомерно си присвоява привилегията да избира дали да им приказва, по кое време и по какъв начин да го прави и наподобява не се усеща длъжна да им дава отговор на въпросите. Това държание се разминава с базисни демократични условия и практики.
То напомня схващане за властта от времена, които джен зи поколението (чийто митинг проправи пътя на ПБ към властта) не помни, само че по-старите като мене не могат да не помнят - на еднопосочната, изборна, пропагандна връзка, която в последна сметка издълба бездна сред ръководещи и ръководени, бездна, в която режимът се срути.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ