Стоянова: В БАН не им харесва да се борят за заплатите си
Може би на хората от Българска академия на науките не се харесва да се борят за възнагражденията си. Те желаят сигурни заплати през бюджета, без да се търсят резултати от тяхната активност. Това няма по какъв начин да продължи.
Така ръководителят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова от ГЕРБ разяснява митингите на учените.
Българска академия на науките спуска черни флагове: Ликвидират ни
Горанов: Има повече за просвета, само че не е решено, при кого ще идат
Българска академия на науките стачкува поради „ ликвидационното” си финансиране, както от академията виждат бюджета си за следващата година, който през вчерашния ден дефинитивно бе признат от Народното събрание. Днес от централната постройка на Българска академия на науките против Народното събрание бяха спуснати черни траурни флагове в символ на неодобрение.
„ От Българска академия на науките желаят сигурни заплати през бюджета, а в целия свят научната активност се финансира на планов принцип”, съобщи Стоянова.
Тя посочи, че в бюджетът за следващата година са планувани 5 млн. лв. повече, „ главно за заплати”.
„ Наистина растежът е дребен, само че това са ни възможностите”, съобщи Стоянова.
Тя обаче добави, че страната за пръв път е отделила 65 милиона лв. за научни планове, „ за които учените от Българска академия на науките дружно с учените от висшите образователни заведения ще аплайват и това не са малко пари.”
Наред с това Стоянова посочи, че за трета година ще има и стратегия за млади учени. Депутатът не пропусна да спомене, че през първата година половината от тези пари са били разпределени сред учените от Българска академия на науките, само че предходната година това е било поправено.
"Будителите " стачкуват, депутатите с положителни планове
Какво е да си актуален будител (ВИДЕО)
30% от чиновниците в Българска академия на науките – на минимална заплата, изследват времето с кофа и телефон
Протестиращите от Българска академия на науките мотивираха дейностите си, както всяка година, с неизпълненото съгласно тях заричане на страната ни пред Европейски Съюз да влага 1% от Брутният вътрешен продукт в просвета.
Миналата година брутния вътрешен артикул на страната е 92,6 милиарда, което по тази система би отредило 920 милиона лв. за теоретичен бюджет на страната.
Общите държавни разноски за обучение и просвета, планувани през 2018 са 584,5 милиона, от която по-голямата част отиват за училищен заплати.
По калкулации на недоволните в Българска академия на науките, плануваните за просвета пари са 0,18% от Брутният вътрешен продукт.
„ Изискванията на плановете са, че най-много 10-20% отиват за възнагражденията на хората”, посочи протестиращият проф. Николай Малинов.
„ В сферата на науката съм от 10 години и бял ден не съм видяла. Брутната ми заплата е 590 лева”, съобщи протестираща работничка в Българска академия на науките при първичните митинги против новия бюджет. Нейна колежка с над 35 години проучвателен стаж взима 766 лв. съществена заплата.
В момента междинната заплата в Българска академия на науките е с 300 лв. по-ниска от междинната за страната, регистрира аргументите за митинга ръководителят на научния профсъюз в КТ „ Подкрепа” Здравко Здравчев, представен от Българска телеграфна агенция.
30% от научните служащи са с съществена заплата, която е равна на минималната, добави той. Доцентите в академиите пък взимат приблизително към 750 лв. при 1066 лв. междинна заплата за страната.
От академията регистрират, че 5-те милиона лв. нарастване ще покрият единствено повишаването на минималната заплата, която доста от тях получават.
Национален институт по метеорология и хидрология п: Тук не е Съединени американски щати, работим първобитно
Цветан Цветанов упрекна синоптиците за пъкъла в Бургаско
Природни бедствия през есента пък демонстрираха при какви условия Българска академия на науките прави някои от жизненоважните си проучвания. Цветан Цветанов от ГЕРБ упрекна метеоролозите в академията, че не са планували мощните дъждове в Бургаско, довели до наводнения и 4 жертви.
Тогава от Национален институт по метеорология и хидрология п, на които цялата страна разчита за прогнозирането на времето, разкриха по какъв начин неналичието на средства не им разрешава обикновена цифровизация на предвиждането и измерването на дъждовете. Водата се събира в железни съдове, след което размерите се оповестяват по телефона един път на ден. На измерващото лице се заплащат под 100 лв. месечно.
Така ръководителят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова от ГЕРБ разяснява митингите на учените.
Българска академия на науките спуска черни флагове: Ликвидират ни
Горанов: Има повече за просвета, само че не е решено, при кого ще идат
Българска академия на науките стачкува поради „ ликвидационното” си финансиране, както от академията виждат бюджета си за следващата година, който през вчерашния ден дефинитивно бе признат от Народното събрание. Днес от централната постройка на Българска академия на науките против Народното събрание бяха спуснати черни траурни флагове в символ на неодобрение.
„ От Българска академия на науките желаят сигурни заплати през бюджета, а в целия свят научната активност се финансира на планов принцип”, съобщи Стоянова.
Тя посочи, че в бюджетът за следващата година са планувани 5 млн. лв. повече, „ главно за заплати”.
„ Наистина растежът е дребен, само че това са ни възможностите”, съобщи Стоянова.
Тя обаче добави, че страната за пръв път е отделила 65 милиона лв. за научни планове, „ за които учените от Българска академия на науките дружно с учените от висшите образователни заведения ще аплайват и това не са малко пари.”
Наред с това Стоянова посочи, че за трета година ще има и стратегия за млади учени. Депутатът не пропусна да спомене, че през първата година половината от тези пари са били разпределени сред учените от Българска академия на науките, само че предходната година това е било поправено.
"Будителите " стачкуват, депутатите с положителни планове
Какво е да си актуален будител (ВИДЕО)
30% от чиновниците в Българска академия на науките – на минимална заплата, изследват времето с кофа и телефон
Протестиращите от Българска академия на науките мотивираха дейностите си, както всяка година, с неизпълненото съгласно тях заричане на страната ни пред Европейски Съюз да влага 1% от Брутният вътрешен продукт в просвета.
Миналата година брутния вътрешен артикул на страната е 92,6 милиарда, което по тази система би отредило 920 милиона лв. за теоретичен бюджет на страната.
Общите държавни разноски за обучение и просвета, планувани през 2018 са 584,5 милиона, от която по-голямата част отиват за училищен заплати.
По калкулации на недоволните в Българска академия на науките, плануваните за просвета пари са 0,18% от Брутният вътрешен продукт.
„ Изискванията на плановете са, че най-много 10-20% отиват за възнагражденията на хората”, посочи протестиращият проф. Николай Малинов.
„ В сферата на науката съм от 10 години и бял ден не съм видяла. Брутната ми заплата е 590 лева”, съобщи протестираща работничка в Българска академия на науките при първичните митинги против новия бюджет. Нейна колежка с над 35 години проучвателен стаж взима 766 лв. съществена заплата.
В момента междинната заплата в Българска академия на науките е с 300 лв. по-ниска от междинната за страната, регистрира аргументите за митинга ръководителят на научния профсъюз в КТ „ Подкрепа” Здравко Здравчев, представен от Българска телеграфна агенция.
30% от научните служащи са с съществена заплата, която е равна на минималната, добави той. Доцентите в академиите пък взимат приблизително към 750 лв. при 1066 лв. междинна заплата за страната.
От академията регистрират, че 5-те милиона лв. нарастване ще покрият единствено повишаването на минималната заплата, която доста от тях получават.
Национален институт по метеорология и хидрология п: Тук не е Съединени американски щати, работим първобитно
Цветан Цветанов упрекна синоптиците за пъкъла в Бургаско
Природни бедствия през есента пък демонстрираха при какви условия Българска академия на науките прави някои от жизненоважните си проучвания. Цветан Цветанов от ГЕРБ упрекна метеоролозите в академията, че не са планували мощните дъждове в Бургаско, довели до наводнения и 4 жертви.
Тогава от Национален институт по метеорология и хидрология п, на които цялата страна разчита за прогнозирането на времето, разкриха по какъв начин неналичието на средства не им разрешава обикновена цифровизация на предвиждането и измерването на дъждовете. Водата се събира в железни съдове, след което размерите се оповестяват по телефона един път на ден. На измерващото лице се заплащат под 100 лв. месечно.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ