Човекът, написал във вестник „КУР ЗА ПЕЕВСКИ“, разкри и Домусчиев
Може би доста от вас са осведомени с акростиха от последния брой на в. „ Преса “, който гласи – „ Кур за Пеевски “. В BIG5 работих с няколко „хлъзгави“ журналисти„от банкрутиралата медия, които ми демонстрираха, че в журналистическата специалност няма морал, а единствено интересчийство, само че не щеш ли и там очевидно е имало млади сътрудници с темперамент, които са го посочили даже и със закъснител на самия край.
Дерзай, непознати приятелю! Има късмет за публицистиката в България!
Първа за акростиха против императора и настойника на „Преса“ алармира уеб сайтът Ureport.
Акронимът дело на младия публицист Иван Жиков е оповестен на 54-страница в последния брой на „ Преса “. Той е от 31 юли 2015 година, след което изданието се закрива дружно със списание „ Тема “.
Тя съдържа закодирано обръщение във тип на акроним. И то е ни повече, ни по-малко „ К*р за Пеевски “. Явно публицистите са желали да го насочат на сбогуване.
Днес ви представяме изявление с човека, който макар цензурата съумя да покаже, че публицистите и по-точно самостоятелните такива, не могат да търпят цензура.
На вашето внимание е Иван Жиков, от който ще научите повече за самодейността, публицистиката и свободата на словото.
А ето и самия акростих:
К анал 3 е на път да загуби биткаата за директното лъчение на мачовете на ЦСКА от новия сезон на финалната права.
У частието на „ алените “ във „ В “ група провокира сериозен интерес от конкурентни медии, а финансовото измерение на офертите им може да накара БФС да премисли досегашния за телевизионното предаване на срещите от трета дивизия.
Р еален кандидат от през вчерашния ден е Би Ти Ви.
З апознати разясниха, че управителни фактори на медията са провели през вчерашния ден срещи с представители на „ армейския “ клуб и на футболната ни федерация.
А конкретен резултат от тях се чака да бъде оповестен през днешния ден или на следващия ден.
П реса научи и че сумата, която малкия екран е предложила, с цел да прияти в своя ефир дуелите на ЦСКА, е шестцифрена.
Е кспресната акция на Би Ти Ви не тормози никого от Канал 3.
Е стествено е да има апетити от страна на конкуренцията.
В ажното е, че ние имаме контракт и няма правно основение той да бъде преустановен.
С игурни сме, че мачовете на ЦСКА остават при нас.
К онкретното разписание на програмата им по дни и часове очаквайте на следващия ден (днес – б.а.) или в събота “, споделиха от медията през „ Преса “.
И уточниха, че ще ангажират най-малко по шест камери за всеки дуел на столичани във „ В “ група.
– Какво не знаем за Иван Жиков?
– 13 години от живота ми минаха в публицистика. Започнах в онлайн организация Cross при основаването й през 2002 година, след това през 2005-а участвах в основаването на вестник „ Тема Спорт “, в който останах до 2011 година Разделихме се с положителни усеща. След това прекарах няколко месеца в ЦСКА като видеооператор на футболния клуб. Издърпаха ме при основаването на „ Преса “. Спортен публицист, откогато се помня (смее се).
– Как се роди концепцията за това апокрифно обръщение – „ Кур за Пеевски “?
– Бяхме на открито с сътрудници от вестника и обсъждахме обстановката. Да, до последния ден от управлението мълчаха за желанието да банкрутират медията, само че към този момент се знаеше какво ни готвят. ДИскутирахме дали да не създадем общо изпитание, крайният резултат на което да е обръщение, преминаващо през заглавията на челните материали на вссяка страница от вестника.
Идеята за акростих, както разбрах след това, редом се е родила и в редакцията на уеб страницата на „ Преса “. Обсъждахме я и с много други сътрудници, всички я одобряваха със смях и възторг. Уви, в деня на банкрута се оказа, че организацията на една такава самодейност е комплицирана – от една страна, механически, като осъществяване, а от друга – поради незнанието или нежеланието на някои от отговорниците за страниците. Затова взех решение да работя самичък на поверената на мен страница. Материал за интереса на Би Ти Ви към мачовете на ЦСКА във „ В “ група се трансформира в нещо по-голямо. Определено не бе мъчно да се сглоби.
– И никой не усети?
– Не! Трудно е да намериш нещо такова, в случай че преднамерено не го търсиш. После се похвалих за пакостта на няколко сътрудници, които я разказали на други и по този начин преди няколко месеца информацията излезе в уеб страницата Ureport. А оттова стана огромен шлагер.
– Очакваше ли такова експлоадиране? Очакваш ли почитатели?
– Не. Осъзнавам, че сходни действия затварят доста порти в публицистиката. Едва ли доста основни редактори ще желаят да наемат човек, направил подобен номер на работодателите си. Тук е моментът да се извиня на шефовете, че не им споделих. Но някой трябваше да насочи посланието, поради това, в което се беше трансформирал вестникът в последните години на съществуването си.
Не чакам почитатели. Очаквам смяна към по-добро.
– Как се работеше в „ Преса “?
– Нещата могат да се разделят на интервали. В началото, макар насъбраните с годините запаси към някои от ръководителите на вестника, те съумяха да ме опровергаят. В един миг бях подготвен да се закълна, че работим в най-свободната печатна медия в България. Действително, във време, в което множеството издания бяха прекомерно деликатни към тогавашната власт, вестник „ Преса “ самоуверено я подлагаше на критика и не спестяваше истини.
След това пристигнаха изборите през 2013 година и настъпи внезапна смяна.
– С идването на Орешарски на власт?
– Да! И с последвалото предопределение на Пеевски за началник на ДАНС. Факт е, че публицистичната политика претърпя коренна смяна. Допреди това бяхме съпротива на властта, каквато съгласно моите разбирания би трябвало да е всяка медия. Изведнъж се превърнахме в съпротива на опозицията.
Такава бяхме при държавното управление на Орешарски, по-късно и при второто държавно управление на Борисов.
Много показателно бе и отношението ни към КТБ и Цветан Василев, който в границите на седмица от „ Мистър Икономика “ се трансформира в престъпник и „ банкер-беглец “. В последните месеци на съществуването си вестникът напълно смъкна гарда, нямаше физиономия и лична позиция, препредаваше тези на властта и на кръга към Пеевски.
В персонален проект усетих дъното след един мач на „ Лудогорец “, след който Кирил Домусчиев си разреши да наскърбява сътрудник на „ олигофрен “. Отидох на работа с настройката, че твърдо би трябвало да осъдим стореното от предприемача като офанзива против свободата на словото. Вместо това от ръководстовто получихме директива да смотаем случая сред редовете. На идващия ден, когато мислех, че ще сме станали за позор като единствените с несъответстваща реакция, разгледах и конкурентните всекидневници – на всички места случаят бе отразен с едно изречение, без акцент, без коментар. Дъно.
– Какво е мнението ти като цяло за публицистиката в България?
– Тук има доста положителни публицисти. Дори човек като Тошо Тошев, наред с минусите, има безспорни качества, които не може и не би трябвало да бъдат подценявани. Мнението ми не е от голяма важност, нещата са измерими – до 2005 година публицистиката се развиваше в позитивна посока, след 2009 година стартира внезапно да се утежнява, а след 2013 година отиде в нещо като кофа за отпадък. В момента специалността е стигнала историческо дъно. Вижда се и с просто око.
Купуваш си по един брой от всички всекидневници и какво виждаш:
-Липса на рецензии към политическа власт, институции, разнообразни отрицателни процеси
– Концентриране върху дребнотемия за изместване на фокуса от наболели проблем
– Големи фотоси
– Големи букви
– Малко текст
– Интересчийство
– Защо съгласно теб публицистиката е на това равнище? Заради това, че един човек държи всички медии, или има и друга причина?
– Не считам, че виновността може да се трансферира единствено на един човек. Самото обръщение „ К*р за Пеевски “ не е ориентирано към неговата персона, неговия външен тип, неговото държание или метод на разсъждаване, а към систематичен проблем. Свързан с дълги години на разгръщане на политическо въздействие, което се трансферира върху плоскостта на бизнеса, а оттова и върху медийния отрасъл.
Както виждаме, групата към Пеевски и майка му последователно изкупи благосъстоятелност освен в медии, а направи една така наречен „ Вертикална интеграция “. Притежава към този момент освен вестници, само че и монопол върху печатниците и разпространителските компании. Малко или доста това слага в неловко състояние медии, които не са част от групата. Трудно е да запазиш своята независимост и честност, като знаеш, че този, който те печата и популяризира, на следващия ден може да реши да не го прави.
– Оттам ли идва цензурата?
– Факторите са доста. Пеевски несъмнено е един от тях. Но има проблеми и в самата колегия, които не се изговарят. Твърде доста хора на виновни позиции не се държат, както повелява журналистическата нравственос, в връзките си с властимащи, с предприемачи, с обществени персони. Виждаме едно фамилиарничене, демонстративно вървене на посетители, правене на баници, пиянство на кафета… Не единствено не се крият, а се демонстрират, мислят си, че публичният им облик на публицисти ще се укрепи по този метод.
– Сам казваш, че в гилдията има много проблеми. Примерите са доста – Лили Маринкова и БНР, Биволъ и отнетата им премия. Никой не отбрани сътрудниците си тогава. Защо?
– И при затварянето на вестник „ Преса “ нямаше кой знае какъв брой мощна реакция. Съюз на българските журналисти излезе с позиция. Например обаче Асоциацията на европейските публицисти, които проследявам от дълго време и при съществуване на сходни обстановки постоянно реагират, тогава някак премълчаха. Все отново приказваме за 120 индивида от „ Преса “ и „ Тема “, които бяха изхвърлени на улицата.
– Какво би трябвало да се промени, с цел да можем да излезем от тази призма?
– Като за начало гилдията би трябвало да се отърси от способи и навици, присъщи за други времена. Журналистиката е един от най-нереформираните браншове. Начело на доста от огромните медийни компании са хора с минало в тоталитарната публицистика. Финансирането идва от хора със съмнителни източници на приходи.
Университеткото обучение е на ниско равнище и няма съвсем никаква връзка с действителността и практиката. В печата има два обособени издателски съюза с два, на пръв взор, съвършени етични кодекси. Те обаче не просто не се съблюдават, а се погазват ежедневно.
Положителна смяна би могла да пристигна от етичен кодекс, само че не на издателите, а на самите публицисти, може би и от установяването на нормативна рамка за печатните издания (като законодателна инициатива). Като цяло прекалено много неща би трябвало да се трансформират. Но мисля, че болшинството от публицисти осъзнават, че обстановката няма накъде да се утежни, тъй че смяната ще пристигна по натурален път.
– Защо обществото не реагира на проблемите в страната и на доста от журналистическите разкрития по отношение на властта?
– Защото на българина спря да му пука. За него други неща са значими. Важно му е риалити шоуто или пикантната вест към живота на някоя поп-фолк звезда. Важно му е, банално казано, да си сипе ракия и да си направи салата.
За да се случи една еволюционна смяна в обществото, е нужно хората да осъзнаят, че би трябвало да застават зад концепция и полезности. Хората в България масово не вършат това, тъй като не се интересуват от нищо друго с изключение на себе си, фамилията и приятелите си.
Техният мироглед се свежда до ракията и салата, и всички ще се вдигнат на протест, единствено когато някой им вземе ракията и салатата. Тогава са склонни да се възмутят истински.
– Би ли написал още веднъж това обръщение?
– Да! Ситуацията го изискваше. Както се шегувахме с едни сътрудници – писахме „ К*Р “ и си бегахме (смее се).
Интервюто взе: Веселин Диманов , vlasti.bg
Дерзай, непознати приятелю! Има късмет за публицистиката в България!
Първа за акростиха против императора и настойника на „Преса“ алармира уеб сайтът Ureport.
Акронимът дело на младия публицист Иван Жиков е оповестен на 54-страница в последния брой на „ Преса “. Той е от 31 юли 2015 година, след което изданието се закрива дружно със списание „ Тема “.
Тя съдържа закодирано обръщение във тип на акроним. И то е ни повече, ни по-малко „ К*р за Пеевски “. Явно публицистите са желали да го насочат на сбогуване.
Днес ви представяме изявление с човека, който макар цензурата съумя да покаже, че публицистите и по-точно самостоятелните такива, не могат да търпят цензура.
На вашето внимание е Иван Жиков, от който ще научите повече за самодейността, публицистиката и свободата на словото.
А ето и самия акростих:
К анал 3 е на път да загуби биткаата за директното лъчение на мачовете на ЦСКА от новия сезон на финалната права.
У частието на „ алените “ във „ В “ група провокира сериозен интерес от конкурентни медии, а финансовото измерение на офертите им може да накара БФС да премисли досегашния за телевизионното предаване на срещите от трета дивизия.
Р еален кандидат от през вчерашния ден е Би Ти Ви.
З апознати разясниха, че управителни фактори на медията са провели през вчерашния ден срещи с представители на „ армейския “ клуб и на футболната ни федерация.
А конкретен резултат от тях се чака да бъде оповестен през днешния ден или на следващия ден.
П реса научи и че сумата, която малкия екран е предложила, с цел да прияти в своя ефир дуелите на ЦСКА, е шестцифрена.
Е кспресната акция на Би Ти Ви не тормози никого от Канал 3.
Е стествено е да има апетити от страна на конкуренцията.
В ажното е, че ние имаме контракт и няма правно основение той да бъде преустановен.
С игурни сме, че мачовете на ЦСКА остават при нас.
К онкретното разписание на програмата им по дни и часове очаквайте на следващия ден (днес – б.а.) или в събота “, споделиха от медията през „ Преса “.
И уточниха, че ще ангажират най-малко по шест камери за всеки дуел на столичани във „ В “ група.
– Какво не знаем за Иван Жиков?
– 13 години от живота ми минаха в публицистика. Започнах в онлайн организация Cross при основаването й през 2002 година, след това през 2005-а участвах в основаването на вестник „ Тема Спорт “, в който останах до 2011 година Разделихме се с положителни усеща. След това прекарах няколко месеца в ЦСКА като видеооператор на футболния клуб. Издърпаха ме при основаването на „ Преса “. Спортен публицист, откогато се помня (смее се).
– Как се роди концепцията за това апокрифно обръщение – „ Кур за Пеевски “?
– Бяхме на открито с сътрудници от вестника и обсъждахме обстановката. Да, до последния ден от управлението мълчаха за желанието да банкрутират медията, само че към този момент се знаеше какво ни готвят. ДИскутирахме дали да не създадем общо изпитание, крайният резултат на което да е обръщение, преминаващо през заглавията на челните материали на вссяка страница от вестника.
Идеята за акростих, както разбрах след това, редом се е родила и в редакцията на уеб страницата на „ Преса “. Обсъждахме я и с много други сътрудници, всички я одобряваха със смях и възторг. Уви, в деня на банкрута се оказа, че организацията на една такава самодейност е комплицирана – от една страна, механически, като осъществяване, а от друга – поради незнанието или нежеланието на някои от отговорниците за страниците. Затова взех решение да работя самичък на поверената на мен страница. Материал за интереса на Би Ти Ви към мачовете на ЦСКА във „ В “ група се трансформира в нещо по-голямо. Определено не бе мъчно да се сглоби.
– И никой не усети?
– Не! Трудно е да намериш нещо такова, в случай че преднамерено не го търсиш. После се похвалих за пакостта на няколко сътрудници, които я разказали на други и по този начин преди няколко месеца информацията излезе в уеб страницата Ureport. А оттова стана огромен шлагер.
– Очакваше ли такова експлоадиране? Очакваш ли почитатели?
– Не. Осъзнавам, че сходни действия затварят доста порти в публицистиката. Едва ли доста основни редактори ще желаят да наемат човек, направил подобен номер на работодателите си. Тук е моментът да се извиня на шефовете, че не им споделих. Но някой трябваше да насочи посланието, поради това, в което се беше трансформирал вестникът в последните години на съществуването си.
Не чакам почитатели. Очаквам смяна към по-добро.
– Как се работеше в „ Преса “?
– Нещата могат да се разделят на интервали. В началото, макар насъбраните с годините запаси към някои от ръководителите на вестника, те съумяха да ме опровергаят. В един миг бях подготвен да се закълна, че работим в най-свободната печатна медия в България. Действително, във време, в което множеството издания бяха прекомерно деликатни към тогавашната власт, вестник „ Преса “ самоуверено я подлагаше на критика и не спестяваше истини.
След това пристигнаха изборите през 2013 година и настъпи внезапна смяна.
– С идването на Орешарски на власт?
– Да! И с последвалото предопределение на Пеевски за началник на ДАНС. Факт е, че публицистичната политика претърпя коренна смяна. Допреди това бяхме съпротива на властта, каквато съгласно моите разбирания би трябвало да е всяка медия. Изведнъж се превърнахме в съпротива на опозицията.
Такава бяхме при държавното управление на Орешарски, по-късно и при второто държавно управление на Борисов.
Много показателно бе и отношението ни към КТБ и Цветан Василев, който в границите на седмица от „ Мистър Икономика “ се трансформира в престъпник и „ банкер-беглец “. В последните месеци на съществуването си вестникът напълно смъкна гарда, нямаше физиономия и лична позиция, препредаваше тези на властта и на кръга към Пеевски.
В персонален проект усетих дъното след един мач на „ Лудогорец “, след който Кирил Домусчиев си разреши да наскърбява сътрудник на „ олигофрен “. Отидох на работа с настройката, че твърдо би трябвало да осъдим стореното от предприемача като офанзива против свободата на словото. Вместо това от ръководстовто получихме директива да смотаем случая сред редовете. На идващия ден, когато мислех, че ще сме станали за позор като единствените с несъответстваща реакция, разгледах и конкурентните всекидневници – на всички места случаят бе отразен с едно изречение, без акцент, без коментар. Дъно.
– Какво е мнението ти като цяло за публицистиката в България?
– Тук има доста положителни публицисти. Дори човек като Тошо Тошев, наред с минусите, има безспорни качества, които не може и не би трябвало да бъдат подценявани. Мнението ми не е от голяма важност, нещата са измерими – до 2005 година публицистиката се развиваше в позитивна посока, след 2009 година стартира внезапно да се утежнява, а след 2013 година отиде в нещо като кофа за отпадък. В момента специалността е стигнала историческо дъно. Вижда се и с просто око.
Купуваш си по един брой от всички всекидневници и какво виждаш:
-Липса на рецензии към политическа власт, институции, разнообразни отрицателни процеси
– Концентриране върху дребнотемия за изместване на фокуса от наболели проблем
– Големи фотоси
– Големи букви
– Малко текст
– Интересчийство
– Защо съгласно теб публицистиката е на това равнище? Заради това, че един човек държи всички медии, или има и друга причина?
– Не считам, че виновността може да се трансферира единствено на един човек. Самото обръщение „ К*р за Пеевски “ не е ориентирано към неговата персона, неговия външен тип, неговото държание или метод на разсъждаване, а към систематичен проблем. Свързан с дълги години на разгръщане на политическо въздействие, което се трансферира върху плоскостта на бизнеса, а оттова и върху медийния отрасъл.
Както виждаме, групата към Пеевски и майка му последователно изкупи благосъстоятелност освен в медии, а направи една така наречен „ Вертикална интеграция “. Притежава към този момент освен вестници, само че и монопол върху печатниците и разпространителските компании. Малко или доста това слага в неловко състояние медии, които не са част от групата. Трудно е да запазиш своята независимост и честност, като знаеш, че този, който те печата и популяризира, на следващия ден може да реши да не го прави.
– Оттам ли идва цензурата?
– Факторите са доста. Пеевски несъмнено е един от тях. Но има проблеми и в самата колегия, които не се изговарят. Твърде доста хора на виновни позиции не се държат, както повелява журналистическата нравственос, в връзките си с властимащи, с предприемачи, с обществени персони. Виждаме едно фамилиарничене, демонстративно вървене на посетители, правене на баници, пиянство на кафета… Не единствено не се крият, а се демонстрират, мислят си, че публичният им облик на публицисти ще се укрепи по този метод.
– Сам казваш, че в гилдията има много проблеми. Примерите са доста – Лили Маринкова и БНР, Биволъ и отнетата им премия. Никой не отбрани сътрудниците си тогава. Защо?
– И при затварянето на вестник „ Преса “ нямаше кой знае какъв брой мощна реакция. Съюз на българските журналисти излезе с позиция. Например обаче Асоциацията на европейските публицисти, които проследявам от дълго време и при съществуване на сходни обстановки постоянно реагират, тогава някак премълчаха. Все отново приказваме за 120 индивида от „ Преса “ и „ Тема “, които бяха изхвърлени на улицата.
– Какво би трябвало да се промени, с цел да можем да излезем от тази призма?
– Като за начало гилдията би трябвало да се отърси от способи и навици, присъщи за други времена. Журналистиката е един от най-нереформираните браншове. Начело на доста от огромните медийни компании са хора с минало в тоталитарната публицистика. Финансирането идва от хора със съмнителни източници на приходи.
Университеткото обучение е на ниско равнище и няма съвсем никаква връзка с действителността и практиката. В печата има два обособени издателски съюза с два, на пръв взор, съвършени етични кодекси. Те обаче не просто не се съблюдават, а се погазват ежедневно.
Положителна смяна би могла да пристигна от етичен кодекс, само че не на издателите, а на самите публицисти, може би и от установяването на нормативна рамка за печатните издания (като законодателна инициатива). Като цяло прекалено много неща би трябвало да се трансформират. Но мисля, че болшинството от публицисти осъзнават, че обстановката няма накъде да се утежни, тъй че смяната ще пристигна по натурален път.
– Защо обществото не реагира на проблемите в страната и на доста от журналистическите разкрития по отношение на властта?
– Защото на българина спря да му пука. За него други неща са значими. Важно му е риалити шоуто или пикантната вест към живота на някоя поп-фолк звезда. Важно му е, банално казано, да си сипе ракия и да си направи салата.
За да се случи една еволюционна смяна в обществото, е нужно хората да осъзнаят, че би трябвало да застават зад концепция и полезности. Хората в България масово не вършат това, тъй като не се интересуват от нищо друго с изключение на себе си, фамилията и приятелите си.
Техният мироглед се свежда до ракията и салата, и всички ще се вдигнат на протест, единствено когато някой им вземе ракията и салатата. Тогава са склонни да се възмутят истински.
– Би ли написал още веднъж това обръщение?
– Да! Ситуацията го изискваше. Както се шегувахме с едни сътрудници – писахме „ К*Р “ и си бегахме (смее се).
Интервюто взе: Веселин Диманов , vlasti.bg
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ