Шест странични ефекта от психотерапията
Може би доста от вас са се подлагали на психотерапия, възнамеряват бъдеща такава или просто желаят да научат малко повече по тематиката. Днес ще си поговорим точно за същността и страничните резултати на тази процедура.
Психотерапията е форма на лекуване, която има за цел да помогне на хората да схванат и преодолеят прочувствени, поведенчески и психични проблеми. Идеята на лечението е да подкрепи постигането на по-добро психологично здраве, задоволство от живота и достижения на персонални цели.
Този вид терапия може да бъде самостоятелна, групова или фамилна и се организира от лицензирани психотерапевти. Те употребяват разнообразни техники и подходи, с цел да оказват помощ на пациентите си да схванат и преодолеят своите компликации.
Психотерапията може да помогне за разнообразни типове проблеми, като меланхолия, тревога, зависимости, спорове в връзките, проблеми в работата или учебно заведение, контузии, грижи за здравето и други. Важно е да се означи, че психотерапията не е бързо или елементарно решение на проблемите и може да изисква старания и ангажираност от страна на пациента.
Въпреки това, този вид лекуване също има своите странични резултати и през днешния ден ще ви разкажем за тях.
Емоционално разстройство: На пациентите може да им е мъчно да се оправят с прочувствените проблеми, които се разкриват по време на лечението. Те могат да изпитат нараснало възприятие на тревога, меланхолия или дразнимост. Умора: Понякога лечението може да изисква доста старания от пациента, което да докара до отмалялост и безсилие. Физически признаци : Някои пациенти могат да изпитат физически признаци като главоболие или гадене, откакто стартират да посещават лечебни сесии. Разстройство на съня : Някои пациенти може да изпитат проблеми със съня по време на лечението. Социално разстройство : Терапията може да провокира промени в връзките на пациента с хората към него, което може да докара до обществено разстройство. Временно увеличение на признаците: В някои случаи, пациентите могат да изпитат по-силни признаци на заболяването си, преди да се реализира усъвършенстване.
Независимо от това, страничните резултати на психотерапията са нормално доста по-малко от евентуалните изгоди от лекуването на душевен болести и проблеми. В множеството случаи, те са краткотрайни и могат да бъдат ръководени благодарение на терапевта.
Процентът на успеваемост на лекуване с психотерапия може да варира според от доста фактори, като да вземем за пример типът на казуса, който се лекува, вида на психотерапията, която се употребява, както и квалификацията и опита на терапевта.
При лекуване на меланхолия с когнитивно-поведенческа терапия успеваемостта е сред 50% и 75%, като подобрението може да продължи и след приключването на лечението.
За други проблеми, като тревога, взаимозависимост, прочувствена неустойчивост и други, успеваемостта може да бъде по-висока или по-ниска.
Една психотерапия може да се смята за несполучлива, в случай че задачите на клиента не са реализирани, когато тя завърши. Това може да се случи, в случай че клиентът не е зает с процеса на терапия, не следва рекомендациите на терапевта или не участва на сесиите постоянно. В някои случаи, неуспехът може да се дължи на неуместно подбрана терапия, липса на подготовка на терапевта или на неразрешими проблеми в личността на клиента.
Психотерапията е форма на лекуване, която има за цел да помогне на хората да схванат и преодолеят прочувствени, поведенчески и психични проблеми. Идеята на лечението е да подкрепи постигането на по-добро психологично здраве, задоволство от живота и достижения на персонални цели.
Този вид терапия може да бъде самостоятелна, групова или фамилна и се организира от лицензирани психотерапевти. Те употребяват разнообразни техники и подходи, с цел да оказват помощ на пациентите си да схванат и преодолеят своите компликации.
Психотерапията може да помогне за разнообразни типове проблеми, като меланхолия, тревога, зависимости, спорове в връзките, проблеми в работата или учебно заведение, контузии, грижи за здравето и други. Важно е да се означи, че психотерапията не е бързо или елементарно решение на проблемите и може да изисква старания и ангажираност от страна на пациента.
Въпреки това, този вид лекуване също има своите странични резултати и през днешния ден ще ви разкажем за тях.
Емоционално разстройство: На пациентите може да им е мъчно да се оправят с прочувствените проблеми, които се разкриват по време на лечението. Те могат да изпитат нараснало възприятие на тревога, меланхолия или дразнимост. Умора: Понякога лечението може да изисква доста старания от пациента, което да докара до отмалялост и безсилие. Физически признаци : Някои пациенти могат да изпитат физически признаци като главоболие или гадене, откакто стартират да посещават лечебни сесии. Разстройство на съня : Някои пациенти може да изпитат проблеми със съня по време на лечението. Социално разстройство : Терапията може да провокира промени в връзките на пациента с хората към него, което може да докара до обществено разстройство. Временно увеличение на признаците: В някои случаи, пациентите могат да изпитат по-силни признаци на заболяването си, преди да се реализира усъвършенстване.
Независимо от това, страничните резултати на психотерапията са нормално доста по-малко от евентуалните изгоди от лекуването на душевен болести и проблеми. В множеството случаи, те са краткотрайни и могат да бъдат ръководени благодарение на терапевта.
Процентът на успеваемост на лекуване с психотерапия може да варира според от доста фактори, като да вземем за пример типът на казуса, който се лекува, вида на психотерапията, която се употребява, както и квалификацията и опита на терапевта.
При лекуване на меланхолия с когнитивно-поведенческа терапия успеваемостта е сред 50% и 75%, като подобрението може да продължи и след приключването на лечението.
За други проблеми, като тревога, взаимозависимост, прочувствена неустойчивост и други, успеваемостта може да бъде по-висока или по-ниска.
Една психотерапия може да се смята за несполучлива, в случай че задачите на клиента не са реализирани, когато тя завърши. Това може да се случи, в случай че клиентът не е зает с процеса на терапия, не следва рекомендациите на терапевта или не участва на сесиите постоянно. В някои случаи, неуспехът може да се дължи на неуместно подбрана терапия, липса на подготовка на терапевта или на неразрешими проблеми в личността на клиента.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ