Здравка Евтимова: Трябва ни мир без унижение за Украйна, няма да е честно
Може би и това е повода героите в разказите, които в този момент върша, са по този начин неуверени, изпълнени с паника, с едно очакване, което не е щастливо, Напротив то е изпълнено с паника за мозъка. Тревога, тъй като аз изпитвам такава паника “. Това сподели в навечерието на Възкресения Христово писателката Здравка Евтимова в изявление пред БНР.
„ Време е за всеки човек под българско небе да възкръсне една негова фантазия. И всеки да се доближава към нейното реализиране, макар неудачите! Точно в този момент, преди Възкресението, е време и нашата фантазия да възкръсне. Нещо, което сме казвали, че е невероятно, е времето да си кажем: „ Мечтата ни ще възкръсне и силата ни ще възкръсне, и това е задоволително да тръгнем, да я докоснем, да зарадваме хората “.
Според нея не е неоправдателно, че хората се сещат за вярата с придвижване на възрастта, в неволя или потребност:
„ Много е естествено, когато човек е слаб, да се обърне към силата и да се насочи към вярата. Вярата е избор, който прави болката търпима. Вярата идва при нас, когато тялото не е способно да се оправи единствено и вярата го прави по-способно да приема компликацията. Загърбили сме вярата, подгонени от ежедневни задания за решение и провокациите, фокусираме се тъкмо в казуса. А когато болката е огромна, нетърпима, всичко пред нас губи своя смисъл и вярата ни дава мощ, да се върнем към осъществяването на нещо мъчно. Вярата е в нас “
А очакванията ѝ са свързани с Украйна:
„ Много се надявам в навечерието на Възкресението да сме в края на войната в Украйна, само че по подобен метод, че Украйна да не бъде унищожена и смазана. Изпитвам болежка към починалите 1 млн. млади мъже, които не могат да станат татковци. Всеки човек е Вселена, какъв брой Вселени са заличени. Моето предусещане, голямото ми предпочитание е да не умират повече млади мъже. Не желая гибел и в същото време искам Украйна да не бъде унижена и смазана, тъй като това е извънредно непочтено “.
Наскоро в Съединени американски щати излезе шестата книга на Здравка Евтимова – „ Да изплетеш клетка за скакалец “, която още не е излизала в България. Първоначално е било „ щурец “, само че както тя самата признава, „ скакалецът и знак на независимост “.
За своите произведения споделя, че когато написа не знае края. Ако го знае, е като маршрут, който я отблъсква, тъй като не обича да минава. Ако и хареса краят, става начало.
А по какъв начин намира своите герои или те ли я намират в творбите си:
„ Обикновено става, когато нещо ви е раздрусало, изплашило, обидило и усещате, че в случай че не го извършите, ще се чувствате зле. Трябва да бягате 2 часа, само че и това няма да ви помогне единствено в случай че го напишете ще се чувствате добре. “
„ Затова доста желая хората, които живеят в разказите, да бъдат доста свободни, да не ги предвождам аз, а просто да ги виждам или слушам. това е като да поливате цвете или дръвче. Усещате, че има потребност от вода и го поливате, а в описа – вашето цвете или дръвче, само можете да го поливате, с цел да не почине. Написвате го “, споделя писателката.
„ Време е за всеки човек под българско небе да възкръсне една негова фантазия. И всеки да се доближава към нейното реализиране, макар неудачите! Точно в този момент, преди Възкресението, е време и нашата фантазия да възкръсне. Нещо, което сме казвали, че е невероятно, е времето да си кажем: „ Мечтата ни ще възкръсне и силата ни ще възкръсне, и това е задоволително да тръгнем, да я докоснем, да зарадваме хората “.
Според нея не е неоправдателно, че хората се сещат за вярата с придвижване на възрастта, в неволя или потребност:
„ Много е естествено, когато човек е слаб, да се обърне към силата и да се насочи към вярата. Вярата е избор, който прави болката търпима. Вярата идва при нас, когато тялото не е способно да се оправи единствено и вярата го прави по-способно да приема компликацията. Загърбили сме вярата, подгонени от ежедневни задания за решение и провокациите, фокусираме се тъкмо в казуса. А когато болката е огромна, нетърпима, всичко пред нас губи своя смисъл и вярата ни дава мощ, да се върнем към осъществяването на нещо мъчно. Вярата е в нас “
А очакванията ѝ са свързани с Украйна:
„ Много се надявам в навечерието на Възкресението да сме в края на войната в Украйна, само че по подобен метод, че Украйна да не бъде унищожена и смазана. Изпитвам болежка към починалите 1 млн. млади мъже, които не могат да станат татковци. Всеки човек е Вселена, какъв брой Вселени са заличени. Моето предусещане, голямото ми предпочитание е да не умират повече млади мъже. Не желая гибел и в същото време искам Украйна да не бъде унижена и смазана, тъй като това е извънредно непочтено “.
Наскоро в Съединени американски щати излезе шестата книга на Здравка Евтимова – „ Да изплетеш клетка за скакалец “, която още не е излизала в България. Първоначално е било „ щурец “, само че както тя самата признава, „ скакалецът и знак на независимост “.
За своите произведения споделя, че когато написа не знае края. Ако го знае, е като маршрут, който я отблъсква, тъй като не обича да минава. Ако и хареса краят, става начало.
А по какъв начин намира своите герои или те ли я намират в творбите си:
„ Обикновено става, когато нещо ви е раздрусало, изплашило, обидило и усещате, че в случай че не го извършите, ще се чувствате зле. Трябва да бягате 2 часа, само че и това няма да ви помогне единствено в случай че го напишете ще се чувствате добре. “
„ Затова доста желая хората, които живеят в разказите, да бъдат доста свободни, да не ги предвождам аз, а просто да ги виждам или слушам. това е като да поливате цвете или дръвче. Усещате, че има потребност от вода и го поливате, а в описа – вашето цвете или дръвче, само можете да го поливате, с цел да не почине. Написвате го “, споделя писателката.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ