„Може би и ние като мнозинство трябва по-плътно да напълним

„ Може би и ние като болшинство би трябвало по-плътно да напълним този дневен ред, с цел да не се занимаваме с такива безсмислени неща “.

Думите са на депутата от Българска социалистическа партия Крум Зарков и бяха изречени през днешния ден по време на съвещанието на правната комисия в Народното събрание, която още веднъж се занима със... тъкмо по този начин – със зеления документ като условие за допуск до постройките на Народното събрание. Дебатираха се две оферти на „ Възраждане “. Едното бе безконечната патриотична гозба, която очевидно все по този начин предстои на претопляне (Как не се вкисна?) – депутатите да се тестват за алкохол и опиати преди да отидат на работа. Другото бе бъдещата такава – да се анулира документът за Народното събрание (НС).

„ Тъй като виждаме, че държавното управление е заето с други работи, ще оказваме помощ “.

Това пък са думи на депутатът от Движение за права и свободи Йордан Цонев отпреди близо две седмици, когато Движението разгласи, че внася пакет от законодателни начинания отпред с промени в конституцията – съгласно „ условията и рекомендациите на нашите европейски сътрудници “.

Какво е общото сред тези две реплики, казани от разнообразни депутати – един в ръководството и един в съпротива, през огромен период от време? Общото е все по-очертаващата се липса на законодателна самодейност от страна на ръководството – на фона на предизборните и следкоалиционни поръчки на четирите политически сили, формиращи Министерския съвет и болшинството в Народното събрание. Което пък поражда различен въпрос – какъв е механизмът за връзка и за взимане на решения в обединението.

Гуменият щемпел

Идвайки на власт, ръководещите дадоха поръчка: Народното събрание към този момент няма да бъде гумен щемпел на Министерския съвет. Препратката бе ясна – Бойко Борисов нареждаше на депутатите си (когато не ги обиждаше), по какъв начин да гласоподават и какви закони да се пишат, а постоянно планове, направени в Министерски съвет, бяха внасяни от депутати от болшинството, с цел да се избегне наложителното другояче обществено разискване.

Да, четворна коалиция е комплицирано начинание. Да, комисиите в Народното събрание бяха конституирани директно преди коледните и новогодишни празници, а след това и депутатите бяха във почивка, т.е. обективно нямаше по какъв начин да се преглеждат закони при съществуването на тези две условия. Да, не са минали първите възприемани като толеранс 100 дни ръководство. Да, по-добре муден, само че добре премислен закон, в сравнение с подобен, подпъхнат в преходните и заключителни разпореждания на закона за посадъчния материал (и подобен случай имаше).

Но

Но все още, за тези близо два месеца откогато имаме нов парламент и държавно управление, обещанията за гумения щемпел, правосъдната промяна, преборването с корупцията са все по този начин нещо несигурно, за което всички приказват, само че никой не е виждал.

Видима е неналичието в Народно събрание на така наречен в средите нинджи. Тоест – авангард от депутати, които управляват парламентарните си групи и реализират връзката с останалите. Преговарят, сондират поддръжка за дадени планове, в това число с опозицията и са топлата връзка с кабинета. Т.е. връзката НС/МС хем да е двупосочна, хем канализирана.

В резултат още в първите дни на Народното събрание видяхме по какъв начин болшинството гласоподава мораториума, препоръчан от ГЕРБ (който другояче щял да бъде препоръчан от БСП), а Министерският съвет внесе някои „ корекции “ час по-късно. Видяхме и депутати от една парламентарна група да гласоподават шарено. Видяхме министър председателят Кирил Петков да дава обещание въвеждане на зелен документ за администрацията, което в следствие се случи отчасти, а в Народното събрание болшинството се раздели за това решение, отлагаше го, дебатираше го и му лиши месец до момента в който го вземе (и в този момент още го обсъжда).

Решенията в държавното управление би трябвало да се взимат от всички обединения в него и да минават първо през експертни групи. Политическите сили в обединението в Народното събрание не могат самосиндикално да внасят планове – гласи съдружното съглашение. Към момента са известни две обществени съвещания на такива експертни групи – по отношение на плана за колекторските компании и по отношение на КЕВР. За резултат от първата още не се е чуло. Втората въпреки всичко роди план за промяна и тя бе прегледана от отрасловата комисия през днешния ден.

Ще оказваме помощ

Всички са в очакване на плана за промени в закона за антикорупционата комисия, към момента ръководена от Сотир Цацаров, в Закона за правосъдната власт. Обещанието е " скоро ".

Засега не се виждат и придвижвания в посока „ да убедим опозицията в поддръжка за промени в конституцията “. Не се вижда и планът на президента Румен Радев, който бил подготвен и който той отхвърляше да внесе в компрометираните парламенти на ГЕРБ, само че не би трябвало да има задръжки по отношение на настоящия парламент.

Вместо това Движение за права и свободи иззе демонстративно самодейността от ръководещите, било то с цел да се съобщи, с цел да търгува, или единствено да направи показно, обявявайки освен, че готви промени в главния закон, само че и в редица други закони, които касаят обичаните на някогашните ръководещи ин хаус процедури, златните паспорти, раздаването на пари „ от джипката “ без наказания от Народното събрание и мн. други „ Тъй като виждаме, че държавното управление е заето с други работи, ще оказваме помощ “... Катарзис? Надали. Но е реалност, че всичко изброено горе е заричане на ръководещото болшинство, до което то към момента още някак не може да стигне.

На този непознат тил продължава да се катери „ Възраждане “. Формацията освен е дейна законодателно, само че и около PR манната „ зелен документ “ все по-често участва в новинарските излъчвания. И... в парламентарните комисии.

Или в случай че можем да перефразираме един овластен в предишното политик: тишината в Народното събрание ражда безумия.