Един дефектен ген и зайците могат да ходят на предни лапи
Може би едно от най-известните неща за зайчетата е тяхната податливост към подскачането, само че знаете ли, че не всички зайци могат да вършат това? Рядка питомна порода, известна като заек д'Алфорт, в зарязала скачането в интерес на много чудноват способ на придвижване - на предни лапи. И могат да го вършат като че ли без доста проблеми.
Нормалната походка на скачащите зайци се назовава салтаторско придвижване, което се следи и при кенгурута, зайци и някои гризачи. Ново проучване, оповестено в списанието PLOS Genetics, си е сложило за цел да откри за какво зайците д'Алфор не упражняват салтаторско придвижване като отглеждат зайци от тази порода с елементарни подскачащи зайци, с цел да схванат. Чрез сравняване на генотиповете на тяхното поколение и по какъв начин това е повлияло на техния фенотип (стойка на ръце или скачане), откривателите са съумели да открият, че има една основна генна разновидност, от която зависи дали заекът ще скача или няма да скача.
Геномите на потомството разкриват, че дефектът в развиването на необикновеното придвижване е концентриран към характерна разновидност в рецептора RAR-related orphan receptor В (RORB). В случая на скачащите зайци кифли, протеинът RORB е постоянно срещан в цялата им нервна система, само че разновидността понижава броя на невроните в гръбначния мозък, които създават RORB, като кулминационната точка е при зайците д'Алфор със странната стойка на ръце.
Предишни проучвания откриват, че RORB има и необикновен резултат върху придвижването на мишките, които губят гладката си, ритмична походка, когато в генома им участва сходна разновидност като на зайците д'Алфор.
Разбирането за какво зайците се движат по толкоз чудноват метод може да помогне на откривателите да научат повече за това по какъв начин работи гръбначният мозък. Изследването „ способства за нашите съществени знания за доста значима функционалност при хората и всички животни - по какъв начин можем да се движим “, разяснява Лейф Андерсон (Leif Andersson), молекулярен генетик от Университета Упсала в Швеция.
Дори хората не могат да тичат без хармонизирани придвижвания на четирите ни крайника.
„ Ако наблюдавате спринта на 100 метра - на Юсейн Болт или някой сходен на него - ще видите супер съгласуваност сред крайниците “, споделя Андерсон. " Ако ви липсва съгласуваност сред ръцете и краката... в никакъв случай не бихте могли да се състезавате за златен орден. "
Тези странни зайци също не биха сграбчили златото. Но биха могли да оказват помощ на откривателите да разработят способи за възобновяване на организма за породени болести от недостатъци в RORB.
Нормалната походка на скачащите зайци се назовава салтаторско придвижване, което се следи и при кенгурута, зайци и някои гризачи. Ново проучване, оповестено в списанието PLOS Genetics, си е сложило за цел да откри за какво зайците д'Алфор не упражняват салтаторско придвижване като отглеждат зайци от тази порода с елементарни подскачащи зайци, с цел да схванат. Чрез сравняване на генотиповете на тяхното поколение и по какъв начин това е повлияло на техния фенотип (стойка на ръце или скачане), откривателите са съумели да открият, че има една основна генна разновидност, от която зависи дали заекът ще скача или няма да скача.
Геномите на потомството разкриват, че дефектът в развиването на необикновеното придвижване е концентриран към характерна разновидност в рецептора RAR-related orphan receptor В (RORB). В случая на скачащите зайци кифли, протеинът RORB е постоянно срещан в цялата им нервна система, само че разновидността понижава броя на невроните в гръбначния мозък, които създават RORB, като кулминационната точка е при зайците д'Алфор със странната стойка на ръце.
Предишни проучвания откриват, че RORB има и необикновен резултат върху придвижването на мишките, които губят гладката си, ритмична походка, когато в генома им участва сходна разновидност като на зайците д'Алфор.
Разбирането за какво зайците се движат по толкоз чудноват метод може да помогне на откривателите да научат повече за това по какъв начин работи гръбначният мозък. Изследването „ способства за нашите съществени знания за доста значима функционалност при хората и всички животни - по какъв начин можем да се движим “, разяснява Лейф Андерсон (Leif Andersson), молекулярен генетик от Университета Упсала в Швеция.
Дори хората не могат да тичат без хармонизирани придвижвания на четирите ни крайника.
„ Ако наблюдавате спринта на 100 метра - на Юсейн Болт или някой сходен на него - ще видите супер съгласуваност сред крайниците “, споделя Андерсон. " Ако ви липсва съгласуваност сред ръцете и краката... в никакъв случай не бихте могли да се състезавате за златен орден. "
Тези странни зайци също не биха сграбчили златото. Но биха могли да оказват помощ на откривателите да разработят способи за възобновяване на организма за породени болести от недостатъци в RORB.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ