Музей на отвратителната храна
Може би един от най-необичайните музеи в света е открит на 31 октомври 2018 година в шведския град Малмьо. Нарича се Музей на отвратителната храна. В момента той е единственият музей от този тип и би било по-правилно да го назоваваме не музей, а галерия, защото работи единствено три месеца – от края на октомври до края на януари идната година. Организаторът на необичайния музей Самуел Уест споделя, че измежду експонатите ще има единствено тези ястия и артикули, които не всеки ще рискува да опита, а у множеството хора те не провокират вкус, а по-скоро противоположното. Но Самуел Уест счита, че тази галерия ще бъде в положение да промени отношението на хората към необикновени храни и да притегли публичното внимание към един огромен проблем – дефицита на храна в света.
Експонатите в тази галерия са действителни, по тази причина посетителите могат освен да оценят външния им тип, само че и да опитат някои от тях на усет. На уеб страницата на Музея на отвратителната храна се оповестява, че „ взаимното хранене е най-хубавият метод да превърнете непознати в другари “. Освен това експонатите се намират в медицински колби, с цел да се резервира освен външният тип, само че и миризмата. Цената на билет за възрастен е 20 евро, децата се позволяват гратис. И какво се предлага на посетителите на тази необикновена галерия? Организаторите деликатно проучили кухните на другите нации по света и избрали към 80 ястия. Менюто е много разнообразно, допустимо е да се оценят деликатесите на разнообразни страни и нации. Освен това експонатите ще се сменят постоянно, затова качеството на храната е обезпечено. На феновете на кафето се предлага необикновена напитка – copy-luvak. Цената за един кг е впечатляваща, само че методът на произвеждане е още по-впечатляващ. Със зрелите плодове на кафето се зарежда мустанг, след което се събират фекалиите му, от тях се сортират и се изсушават кафеените зърна. Вкусът на кафето, съгласно гастрономите, е великолепен. И търсенето надвишава предлагането, защото годишно се създават единствено няколкостотин кг.
Според Световната здравна организация забележителна част от популацията на нашата планета страда от дефицит на желязо. В Южна Африка, да вземем за пример, този проблем е решен благодарение на мопански гъсеници, които са отличен източник на желязо, както и на протеини и мазнини. Ценителите на европейската кухня ще оценят усета на сирене Kasu marzu, което се създава на остров Сардиния. То безусловно кипи от ларви на мухи. Някои ги отстраняват преди приложимост, други избират да го ядат дружно с ларвите. Морските свинчета са непретенциозни и се развъждат бързо. Затова в Перу се отглеждат от антични времена, с цел да се пържат и да се ядат. И на остров Гуам за същите цели се употребяват бозайници от типа на прилепите.
Естествено, шведите не можеха да подценен националното си ядене – сюрстрьоминг – кисела херинга с необикновено остра миризма. Приготвят я в Швеция още от XVI век и не по причина на добър живот. По време на войната с немския град Любек солта станала нищожна. Трябвало да се пести. Ето за какво рибата не се осолявала, а се оставяла да ферментира.
Това не е цялостната гама асортименти в Музея на отвратителната храна. За да се види и опита всичко, е нужно музеят да бъде посетен на място.
