Може би е заради начинът, по който се носи –

Може би е поради методът, по който се носи – скромно и смирено – само че ден след ден стотици кадети от Военновъздушната академия минават около един от чистачите в учебното заведение си без да осъзнават, че до тях стои великолепие.

В средата на 70-те години на предишния век Уилям Крауфорд може един ден да мете залите, а на другия да почиства баните, само че към 30 години по-рано е денят, в който той си основава особено място в историята на войната. През 1943 година в Италия единственото нещо, което редови войник Уилям Крауфорд разчиства, са немските картечници и бункери.

Под мощен огън и изложен на огромен риск за живота си, той демонстрира толкоз дръзка храброст, че тя му печели Медал на достойнството и уважението на всеки човек, който става очевидец на дейностите му. И въпреки всичко, кадетите във Военновъздушната академия ще би трябвало първо да се срещнат академично със съюзническата акция в Италия, с цел да схванат какъв човек е вървял измежду тях.

След като кадетите научават, че скромният им чистач е притежател на най-високата военна чест на нацията, те в никакъв случай нямаше да гледат на него по същия метод.

Уилям Крауфорд е роден през 1918 година в Пуебло, Колорадо. Той постоянно ще назовава щата Колорадо собствен дом, макар че прави дълга кариера в армията, където е назначаван на разнообразни места.

След пенсионирането си от армията, се завръща в Колорадо и стартира работа като чистач в Академията на военновъздушните сили на Съединени американски щати в Колорадо Спрингс.

Кадетите споделят, че срамежливият човек с парцала, който познават единствено като господин Крауфорд, просто се слива с фона, до момента в който прави работата си без доста звук. Въпреки това, когато един от кадетите стартира да чете книга, която разказва настъплението на съдружниците през Италия, той се натъква на историята на човек, почетен с почетния орден, който се споделя Уилям Крауфорд.

В диалог със своя съквартирант, кадет Джеймс Мошгат, випуск ’77, той прави връзката и споделя: „ Леле, няма да повярвате, само че мисля, че нашият чистач има Почетен орден. “ На идващия ден кадетът занася книгата в Крофорд и просто го пита дали става въпрос за него.

След това той студентите го карат да се върне в оня съдбоносен ден в Италия и да опише историята, както може да направи единствено индивидът, който я е изживял. До септември 1943 година Съюзниците напредват през Южна Италия, като я постепенно избутват немската войска.

Крауфорд и 36-та пехотна дивизия са покрай Алтавила Силентина и имат заповед да завладяват рид 424.

Алтавила Силентина

На 13 септември рота I нападна позициите на съперника на хълма, само че е притисната от натоварен картечен огън и минохвъргачки.

Служейки като шпионин на отряда на трети взвод, редови войник Крауфорд е покрай предната част на това нахлуване и локализира първата от оръжейните позиции, която предизвиква безпорядък на ротата.

Без заповеди той се заема да отстрани опасността самичък. Под мощен противников огън пропълзява напред на няколко метра от оръжието и мястото и хвърля граната непосредствено върху тримата бранители.

Междувременно останалата част от ротата най-сетне стига до билото на хълма, когато още веднъж попадат под обстрел от още две картечни гнезда на по-висок било. Отново по своя самодейност Крофорд се заема да унищожи опасността.

Пълзейки под бурята от патрони, се натъква на първото гнездо и с съвършена акуратност още веднъж хвърля граната тъкмо в скута да картечарите.

Преминавайки към второто, той съумява да го спре от деяние, просто с наличието си – като останалите бранители бягат, с цел да не срещат индивида, който преди малко бяха видели по какъв начин самичък унищожава три укрепени позиции.

Благодарение на храбрите дейности на Крофорд, рид 424 е сполучливо завзет и настъплението на съдружниците може да продължи. За страдание обаче, позицията му в предната част на офанзивата в последна сметка ще докара до залавянето му от германците по време на хаоса на борбата.

Останалата част от ротата счита, че Крофорд е погубен в деяние, до момента в който известията за неговата смелост напредват нагоре по веригата на командването. И за дейностите си през оня ден в Италия Уилям е почетен посмъртно с Почетния орден,

Но историята, несъмнено, не свършва тук.

През 1944 година медалът е връчен на татко му, който го приема от името на сина си; той също счита, че синът му е умрял в борба. Но по-късно през 1944 година, когато група бойци е избавена от немски плен, се оказва, че Уилям Крауфорд е измежду тях, без изобщо да е наясно с обстоятелството, че в този момент към този момент е притежател на най-високата военна чест на нацията.

Крауфорд ще продължи да служи в армията след Втората международна война и се пенсионира през 1967 година с чин сержант. След отличителната си и въпреки всичко скромна кариера в армията, този скромен човек поема новата си работа във Военновъздушната академия на Съединените щати в Колорадо Спрингс.

Именно тук през 1976 година бъдещите офицери от Военновъздушни сили ще получат урок както по храброст, по този начин и по примирение. Докато кадетите гледат на своя чистач с новооткрито почитание, той им споделя за прекарванията си. В един от диалозите им Крофорд споделя, че той в никакъв случай не е получавал персонално своя орден на каквато и да е гала заради насилственото си неявяване, по този начин да се каже, и хипотетична гибел. Студентите и чиновниците на Военновъздушната академия запомнят този факт.

И през 1984 година, когато президента Роналд Рейгън идва да произнесе тирада на тазгодишната гала по дипломирането, те са уредили смелият им чистач най-сетне да се изправи лице в лице с президента на Съединените щати и да получи дължимата му хвалба.

Уилям Крауфорд почива на 81-годишна възраст през 2000 година в дома си в Колорадо. И макар че е деец от армията, той става единственият човек, който не е чиновник на Военновъздушни сили на Съединени американски щати, заровен в гробището на Академията на Военновъздушни сили в Колорадо Спрингс, тъй като кадетите го считат за собствен и му отдават цялото почитание, което заслужава подобен човек.