Защо не помним живота си като бебета?
Може би е демонстрация на благосклонност, че не помним живота си като бебета. Но повода, заради която имаме този „ шанс “, до момента е била неправилно разбрана, съгласно ново проучване – и, както се оказва, бебетата в действителност не са толкоз забравящи, колкото си мислим, написа.
Прочетете още
Инфантилната амнезия, както се назовава феноменът на забравяне на живота преди третата или четвъртата година, е сложна за проучване. Причината е явна: бебетата, както е добре известно, не са изключително положителни в говоренето.
„ Отличителната линия на този вид мемоари, които назоваваме епизодични мемоари, е, че можеш да ги разкажеш на различен човек “, изяснява Ник Търк-Браун, професор по логика на психиката във Факултета по изкуства и науки на Йейл и водещ създател на проучването, в изказване тази седмица. „ Но това отпада като опция, когато работиш с деца, които още не приказват. “
Очевидно е бил нужен друг метод – подобен, който употребява мощните страни на бебетата, като да вземем за пример да лежат и да гледат всякакви неща.
„ Изследвахме механичната основа на детската амнезия, като сканирахме мозъците на будни бебета с функционален магнитен резонанс, до момента в който изпълняваха задача, обвързвана със запаметяване “, се показва в отчета. Това може да звучи като огромно предизвикателство за едно толкоз малко дете, само че не се тормозете – „ задачата “ се състояла само в това да гледат няколко картинки и да виждат, че една от тях се повтаря.
Ако бебетата разпознаят дублиращото се изображение, екипът би трябвало да може да го откри: „ Когато бебетата към този момент са виждали нещо даже единствено един път, чакаме да го гледат по-дълго, когато го видят още веднъж “, споделя Търк-Браун. „ Затова, в случай че в тази задача едно бебе се вторачи повече в към този момент вижданата картинка, в сравнение с в новата до нея, това може да се пояснява като знак, че я разпознава като позната. “
Но какво в действителност се случва вътре в дребните им главички? Досега преобладаващото разбиране беше, че бебетата не могат да образуват епизодични мемоари, тъй като частта от мозъка, виновна за това – хипокампусът – към момента не е задоволително развита. Хипотезата изглеждаше рационална, само че потвърждаването или опровергаването ѝ не беше изключително допустимо (освен че не приказват, бебетата не са и изключително положителни в това да стоят спокойно дълготрайно време, да следват указания или да се концентрират).
Тази преграда обаче последователно стартира да се преодолява през последното десетилетие – и в този момент екипът съумя действително да мери интензивността на хипокампуса при бебетата по време на задачата. Това, което откриха, изцяло опонира на предходните догатки за бебешкия мозък: колкото по-дълго едно бебе гледа позната картинка, толкоз по-силна е следената интензивност в неговия хипокампус.
И освен това – интензивността се следи тъкмо в онази част от хипокампуса, която при възрастните дава отговор за епизодичната памет. Това, съгласно създателите, „ допуска, че способността за шифроване на самостоятелни мемоари се задейства още в ранна детска възраст “. Макар резултатът да е бил по-силен при бебетата над 1 година (които съставляват половината от 26-те участници), той е участвал при всички, което подсказва, че епизодични мемоари могат да се образуват доста преди третата или четвъртата година, както се е считало до момента.
Разбира се, това поражда естествения въпрос: в случай че мозъкът основава тези мемоари – къде изчезват?
Е, не е ясно – и самите Търк-Браун и сътрудниците му не знаят сигурно. Но имат няколко хрумвания. Възможно е спомените да се основават, само че да се съхраняват единствено краткосрочно; или, както загатват първите резултати от по-нататъшните им проучвания, спомените да са към момента там, само че по някакъв метод заключени – недостъпни за мозъка на възрастния човек. По създание, наподобява, че „ детската амнезия е проблем на извличането (на спомените) “, изяснява Търк-Браун.
„ Работим върху следене на устойчивостта на спомените, кодирани от хипокампуса в детството “, споделя той, „ и даже започваме да обмисляме радикалната, съвсем научнофантастична опция, че те може да се резервират в някаква форма чак до зрелостта – въпреки и да не можем да ги достъпим. “
Прочетете още
Инфантилната амнезия, както се назовава феноменът на забравяне на живота преди третата или четвъртата година, е сложна за проучване. Причината е явна: бебетата, както е добре известно, не са изключително положителни в говоренето.
„ Отличителната линия на този вид мемоари, които назоваваме епизодични мемоари, е, че можеш да ги разкажеш на различен човек “, изяснява Ник Търк-Браун, професор по логика на психиката във Факултета по изкуства и науки на Йейл и водещ създател на проучването, в изказване тази седмица. „ Но това отпада като опция, когато работиш с деца, които още не приказват. “
Очевидно е бил нужен друг метод – подобен, който употребява мощните страни на бебетата, като да вземем за пример да лежат и да гледат всякакви неща.
„ Изследвахме механичната основа на детската амнезия, като сканирахме мозъците на будни бебета с функционален магнитен резонанс, до момента в който изпълняваха задача, обвързвана със запаметяване “, се показва в отчета. Това може да звучи като огромно предизвикателство за едно толкоз малко дете, само че не се тормозете – „ задачата “ се състояла само в това да гледат няколко картинки и да виждат, че една от тях се повтаря.
Ако бебетата разпознаят дублиращото се изображение, екипът би трябвало да може да го откри: „ Когато бебетата към този момент са виждали нещо даже единствено един път, чакаме да го гледат по-дълго, когато го видят още веднъж “, споделя Търк-Браун. „ Затова, в случай че в тази задача едно бебе се вторачи повече в към този момент вижданата картинка, в сравнение с в новата до нея, това може да се пояснява като знак, че я разпознава като позната. “
Но какво в действителност се случва вътре в дребните им главички? Досега преобладаващото разбиране беше, че бебетата не могат да образуват епизодични мемоари, тъй като частта от мозъка, виновна за това – хипокампусът – към момента не е задоволително развита. Хипотезата изглеждаше рационална, само че потвърждаването или опровергаването ѝ не беше изключително допустимо (освен че не приказват, бебетата не са и изключително положителни в това да стоят спокойно дълготрайно време, да следват указания или да се концентрират).
Тази преграда обаче последователно стартира да се преодолява през последното десетилетие – и в този момент екипът съумя действително да мери интензивността на хипокампуса при бебетата по време на задачата. Това, което откриха, изцяло опонира на предходните догатки за бебешкия мозък: колкото по-дълго едно бебе гледа позната картинка, толкоз по-силна е следената интензивност в неговия хипокампус.
И освен това – интензивността се следи тъкмо в онази част от хипокампуса, която при възрастните дава отговор за епизодичната памет. Това, съгласно създателите, „ допуска, че способността за шифроване на самостоятелни мемоари се задейства още в ранна детска възраст “. Макар резултатът да е бил по-силен при бебетата над 1 година (които съставляват половината от 26-те участници), той е участвал при всички, което подсказва, че епизодични мемоари могат да се образуват доста преди третата или четвъртата година, както се е считало до момента.
Разбира се, това поражда естествения въпрос: в случай че мозъкът основава тези мемоари – къде изчезват?
Е, не е ясно – и самите Търк-Браун и сътрудниците му не знаят сигурно. Но имат няколко хрумвания. Възможно е спомените да се основават, само че да се съхраняват единствено краткосрочно; или, както загатват първите резултати от по-нататъшните им проучвания, спомените да са към момента там, само че по някакъв метод заключени – недостъпни за мозъка на възрастния човек. По създание, наподобява, че „ детската амнезия е проблем на извличането (на спомените) “, изяснява Търк-Браун.
„ Работим върху следене на устойчивостта на спомените, кодирани от хипокампуса в детството “, споделя той, „ и даже започваме да обмисляме радикалната, съвсем научнофантастична опция, че те може да се резервират в някаква форма чак до зрелостта – въпреки и да не можем да ги достъпим. “
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ