Живот без вода: Хората се питат как ще прекарат зимата
" Може би 90% от селата в Търговищка област са без вода. Това не от тази година, това е от най-малко 4-5 години насам, като от време на време имаме някакви режими. Цяло лято сме на изсъхнал режим ". Това сподели пред БНР Светлана Николова, която избра живота на село, откакто пребори тежка диагноза. Там обаче среща различен проблем - от 4 години в село Марчино, община Попово, където тя гледа стадо с кози, няма вода.
" Какво ще вършим зимата? Вода в цистерни няма по какъв начин да се съхранява. Вода на чешмата няма. И никой не го интересува ", уточни тя и изясни: " Проблемът е, че зимно време не можем да разчитаме на водоноски, тъй като те замръзват. Евентуално след половин година ще ги забележим още веднъж ".
Николова описа, че водата в селото идва от каптаж. А каптажите съставляват басейнчета, които се пълнят с подпочвена вода, която по гравитачен път се стича към селото, подпомагайки се с помпа, изясни тя. И акцентира обаче, че каптажите са празни. А за друг тип водоснабдяване и дума не става, добави тя.
" Много мъчно стартира да става това, когато е с години ", сподели Светлана Николова и счита, че би трябвало да се " обидят тези, които са ни докарали до тук ".
Осигуряването на водоноска също е било борба, означи дамата и изясни: " Когато кметският наместник доста се опасява да не сътвори работа на общината, огромна част от проблемите, които ние му споделяме, той просто ги стопира до неговото равнище и в никакъв случай не стигат до знанието на общината ".
" Никой не го интересува - нито кметски наместник, нито ВиК ", разочарована е Светлана. В предаването " Хоризонт за вас " тя описа по какъв начин е минала предходната зима - на режим, при който 2 дни има вода при доста едва налягане, а 5 дни въобще няма. По думите ѝ когато става дума за едно домакинство, хората някак се оправят. Проблемът обаче е с животните.
Затова и хората всеобщо са спрели да гледат животни, изясни тя и добави: " Реките пресъхнаха, изворите към нас също. Леко е отчайващо. Караме ден за ден. Ако стартира да мисля нещата в огромна вероятност, здравият разсъдък ми споделя " Махай тези животни, събирай си партакешите и заминавай в града, където хората живеят в някаква цивилизация ".
Светлана Николова въпреки всичко взема решение да продължи да живее на село поради метода на живот, храната, спокойствието, които съгласно нея са главната причина тежкото ѝ заболяване да не се върне назад към този момент 20 години.
