Защо един от най-добрите български щангисти е обявен за некадърник
Мохамед Али е открит от бокса, когато взема решение да се оплаче в полицията, че някой е откраднал колелото му. Арнолд Шварцнегер получава правото да тренира в казармата, откакто излиза наяве, че бяга от поделението, с цел да отиде на съревнование. Историята на някои от най-великите спортисти е известна щастлива неточност, която да обърне спортния свят с хастара на открито. И някъде там измежду всички спортни истории се прокрадва легендата Янко Русев. Подозираме, че това са доста мотивиращи думи за всеки 15-годишен юноша, който има вяра, че може да дава на спорта, с изключение на да взима.
Янко е забавна птица и неговата спортна история стартира първоначално с известния футбол и баскетбол. След като спортно учебно заведение „ Олимпийски очаквания “ е красноречиво и не счита да губи време с момчето от село Ивански, вратите и евентуалните очаквания за медали ще сложат завършек на упованията. Когато един човек получи подобен черен щемпел има два разновидността: да се откаже от спорта или да се потвърди.
Никой не подозира, че дните на Янко минават с 8-часова подготовка всеки ден. Тази забавна процедура и повдигането на тонове тегло всеки ден е изумявала всички останали спортисти през годините. Иван Абаджиев съумява да види „ некадърника “ малко след провалените изяви в учебното заведение, точно той подава ръка на младежа. Само два месеца след първата поява, Янко е поканен за тренировки с националния тим по повдигане на тежести. След още шест месеца е в листата с имената, които ще показват страната на международното състезание в Щутгарт.
Именно там можем да забележим по какъв начин неговата „ несръчност “ блесва. Само за шест месеца тренировки и едвам на 19-годишна възраст е съумял да се трансформира от неблаговиден спортист в медалист. Не желаеме да си представяме какво можеше да реализира при положение, че го бяха оценили вярно. След това достижение излиза наяве, че някой в спортното учебно заведение бърка, тъй като триумфът е не просто още един, а идва с нов международен връх при изтласкването в Гетисбърг, Съединени американски щати. Това е и формалната първа купа за Русев. Атлетът би трябвало да качи малко килограми, с цел да продължи своя напредък и в идната категория – 67.5 кг. Никой даже не подозира, че името на Янко ще стои паралелно до Йоахим Кунц.
Според някои източници след 5-годишно съревнование и доста повдигане на летвата, Кунц кръщава щерка си на своя най-велик противник и тя носи името Янка. Родният спортист печели вниманието върху себе си и не счита да стопира. Неговата звезда свети блестящо на олимпийските игри в Москва. Спортното събитие е особено, тъй като се организира за първи път в Източна Европа и също така за първи път в комунистическа страна. Едва през 2008 година ще се повтори начинанието като хазаин ще бъде Пекин.
В страницата в Wikipedia може да откриете, че е спечелил златен орден, само че някой е пропуснал да означи, че родният щангист си потегля с 3 олимпийски и два международни върха – достижението се случва с травма на крайници (около два месеца по-рано е под въпрос дали въобще ще стигне до олимпиадата). Освен влизане в историята, той получава парична премия от 1000 $, както и чисто нова Волга – влиятелно возило за 80-те години. Любопитен факт е, че Янко не е задоволително висок, с цел да седне зад кормилото и кара колата с възглавничка. Това обаче в действителност е единствено част от триумфите на Янко.
Една дейна спортна кариера се мери в медали и цифрите тук са от изключително значение. За скромната си спортна кариера ще може би трябвало да знаете, че родният спортист има единствено три сребърни медала – два от европейски шампионати и един от международен конгрес в Щутгарт. Всичко останало е злато. Ако се чудите каква е връзката сред Янко Русев и Стефка Костадинова, това е цифрата 209. Въпросните 209 кг стоят и до през днешния ден, а не би трябвало да забравяме, че груповото рекордьорско показване на родния щангист е отличено със особено място в Световния музей на славата за щангисти в Истанбул. Голяма част от върховете остават и до през днешния ден.
