Когато ядеш пясък от отчаяние: Как страдат деца в Газа
Мохамед Ал-Дарби раздира кашони, с цел да възпламени огън. Майка му пече плосък самун на спонтанна фурна. " Печем самун и го ядем с подправки. Нищо друго нямаме ", споделя тя пред немската социална медия.
Днес най-малко имат брашно, с което да пекат. А къщата на фамилията в западната част на град Газа на пръв взор е не е наранена от разрушенията, се споделя в репортажа.
Едно видео обикаля света
Преди месец 12-годишното момче оказва се с едно видео - на него Мохамед е сниман по какъв начин се връща с празни ръце от център за разпределяне на помощи, а откакто един публицист го попитал по какъв начин се усеща, той почнал да яде пясък пред камерата. " Бяха ми дали малко брашно, само че крадци ми го взеха. Много плаках, тъй като нямаме брашно и няма какво да ядем ", обяснило момчето.
От апетит, обезсърчение и безсилие Мохамед се разболял: част от белия му дроб била отстранена. Хората в Газа страдат от това, че няма храна, която да е по джоба им: един кг домати там би коствал 25 евро, са споделя още в репортажа.
Помощите не доближават и се разпределят неприятно
До линията Газа към момента доближава прекомерно малко филантропична помощ, а това, което се доставя, не се разпределя координирано. Снимки демонстрират, че от ден на ден въоръжени фамилни кланове нападат камионите.
„ Хуманитарната фондация за Газа “, която се поддържа от Израел и Съединени американски щати, пък разпределя пакетите с помощи единствено в южната и централната част на крайбрежната линия. Разпределителните центрове отварят порти спорадично, а очевидци настояват, че израелската войска съвсем всеки ден стреля по хора, търсещи помощ. От армията обаче съвсем не разясняват тези случаи, написа по-нататък в репортажа на AРД.
Търсенето на храна е ежедневна задача
В северната част на линията, където живее Мохамед, има дребни пунктове за разпределяне на храна, ръководени от локални организации. Денят на 12-годишното дете съвсем напълно минава в търсене на храна и вода. Момчето съвсем не приказва за нищо друго, на учебно заведение не е стъпало от 21 месеца.
„ Първото нещо, което вършим, е да проверим дали кухнята за небогати е отворена. След като се събудя, донасям вода от цистерна и по-късно отивам в кухнята с тенджера. Понякога нося храна, от време на време не. След това играя с другари, почивам и дремя. А на идващия ден всичко се повтаря “, споделя Мохамед на AРД.
Бащата на Мохамед Мунзир Ал-Дарби е със строшен крайник. Затова задачата да се върви до конвоите, раздаващи храна, е поета от Мохамед. „ Искам войната да свърши, децата да се върнат на учебно заведение и да имат благополучен живот “, споделя бащата.
Планове за времето след преустановяване на огъня
Надеждите за преустановяване на огъня в Газа са огромни, само че доста от хората не имат вяра войната скоро да завърши. Мохамед въпреки всичко се надява: " Ще съм доста благополучен, в случай че това стане, тъй като тогава ще мога да получавам храна от кухнята и вода. Ще мога да си играя и да вървя където си желая, без да се опасявам, че ще ме гръмнат ".
Момчето към този момент има проекти за времето, откакто бъде оповестено помирение: желае да отиде при доктор, с цел да получи медикаменти за татко си. И, несъмнено, храна и вода.
Автор: Бьорн Даке ARD
