Как ме взеха в робство
Мохамад Ариф седи на пода в дребната си барака. Тя се намира в Харипур, Северен Пакистан, площта ѝ е тъкмо девет кв.м. В нея има единствено два " първокласни " предмета: един лампов тв приемник и един видеокасетофон. Мохамад всеки ден пъха вътре една и съща касета и гледа все един и същи филм. И до през днешния ден го мъчат травматичните мемоари от младежките му години, когато бил похитен от трима души. Те го замъкнали на непознато място, където Мохамад им робувал в продължение на години. Най-напред седмици наред го изтезавали, по-късно го принудили да работи в каменна кариера по 16 часа дневно, без отмора. Ако някой посмеел да си вземе малко отдих - незабавно отнасял тежък побой. При това работният ден даже не се бил най-голямото зло. " Нощем ни завързваха с вериги. Хвърляха ни за ястие някакви останки, които даже куче не би докоснало - варварска работа ", споделя Ариф, който е прекарал в иго огромна част от живота си.
Търговията с хора е международен проблем
Между 600 000 и 800 000 души по света годишно стават жертва на същата робска орис, сочи статистиката на Организация на обединените нации. Около 70 % са дами, близо половината - деца. Използват ги доста постоянно и като полови робини и плебеи. Според някои оценки, общо по света сега сред 20 и 40 милиона души са принудени да упражняват рабски труд. В Пакистан управляващите се пробват да прекратят тази процедура: вкарват по-строги санкции, усилват преследването. Все още обаче случаите на подчиняване са всеобща процедура, споделя правозащитникът Шахид Акрам Абаси: " В Пакистан това се случва в по-отдалечените области, където съвсем няма инфраструктура, а образованието е сериозен проблем. Похитителите отвличат хора и след това желаят откуп. Обикновено впрягат жертвите си в рабски труд ".
Малцина съумяват да се спасят
Така се случило и с Мохамад Ариф. " Помещенията, в които живеехме, бяха препълнени с хора като мен. Явно бяха избирали основно млади мъже, които могат да поставят тежък физически труд ", напомня си той. След като изкарал доста години при най-ужасни условия, към този момент желал единствено едно - да почине. Но като по знамение съумял да избяга: когато една заран го карали с лодката към каменоломната, той скочил през борда и се избавил с плуване. " Стреляха по мен, само че за благополучие не ме улучиха. Плувах часове наред, преди да посмея да изляза на брега. Там положителни хора ми помогнаха и съумях да се върна в родното си място. " Малцина обаче имат неговия шанс. Статистиката сочи, че по-малко от един % от жертвите на похищения съумяват да избягат. За останалите стартира същинска каторга, от която надали в миналото ще се измъкнат.
" Чувствам се ни жив, ни починал "
Можем ли да се надяваме, че поробването на хора скоро ще изчезне? Едва ли. Трафикантите на плебеи печелят прекомерно добре. Според правозащитната организация " Human Rights First ", годишният оборот на този " бизнес " възлиза на цели 130 милиарда евро. " Тъй че търговията с хора надали в миналото ще бъде ликвидирана. А жертвите и отсега нататък ще бъдат основно хора, чийто живот така и така е задоволително тежък ", споделя Шахид Акрам Абаси. След като се завръща в родното си село, Мохамад Ариф години наред се пробва да преодолее контузията. Жена му, която в продължение на 10 години го мислела за мъртъв, от дълго време е сключила различен брак. Ариф оцелява някак, работейки като надничар. " Чувствам се ни жив, ни починал. Похитителите ограбиха живота ми ", установи той.
Търговията с хора е международен проблем
Между 600 000 и 800 000 души по света годишно стават жертва на същата робска орис, сочи статистиката на Организация на обединените нации. Около 70 % са дами, близо половината - деца. Използват ги доста постоянно и като полови робини и плебеи. Според някои оценки, общо по света сега сред 20 и 40 милиона души са принудени да упражняват рабски труд. В Пакистан управляващите се пробват да прекратят тази процедура: вкарват по-строги санкции, усилват преследването. Все още обаче случаите на подчиняване са всеобща процедура, споделя правозащитникът Шахид Акрам Абаси: " В Пакистан това се случва в по-отдалечените области, където съвсем няма инфраструктура, а образованието е сериозен проблем. Похитителите отвличат хора и след това желаят откуп. Обикновено впрягат жертвите си в рабски труд ".
Малцина съумяват да се спасят
Така се случило и с Мохамад Ариф. " Помещенията, в които живеехме, бяха препълнени с хора като мен. Явно бяха избирали основно млади мъже, които могат да поставят тежък физически труд ", напомня си той. След като изкарал доста години при най-ужасни условия, към този момент желал единствено едно - да почине. Но като по знамение съумял да избяга: когато една заран го карали с лодката към каменоломната, той скочил през борда и се избавил с плуване. " Стреляха по мен, само че за благополучие не ме улучиха. Плувах часове наред, преди да посмея да изляза на брега. Там положителни хора ми помогнаха и съумях да се върна в родното си място. " Малцина обаче имат неговия шанс. Статистиката сочи, че по-малко от един % от жертвите на похищения съумяват да избягат. За останалите стартира същинска каторга, от която надали в миналото ще се измъкнат.
" Чувствам се ни жив, ни починал "
Можем ли да се надяваме, че поробването на хора скоро ще изчезне? Едва ли. Трафикантите на плебеи печелят прекомерно добре. Според правозащитната организация " Human Rights First ", годишният оборот на този " бизнес " възлиза на цели 130 милиарда евро. " Тъй че търговията с хора надали в миналото ще бъде ликвидирана. А жертвите и отсега нататък ще бъдат основно хора, чийто живот така и така е задоволително тежък ", споделя Шахид Акрам Абаси. След като се завръща в родното си село, Мохамад Ариф години наред се пробва да преодолее контузията. Жена му, която в продължение на 10 години го мислела за мъртъв, от дълго време е сключила различен брак. Ариф оцелява някак, работейки като надничар. " Чувствам се ни жив, ни починал. Похитителите ограбиха живота ми ", установи той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ