Могиланската могила във Враца е паметник без аналог на територията

Могиланската могила във Враца е монумент без аналог на територията на антична Тракия и България, сподели за Българска телеграфна агенция археологът Александра Петрова. Тя показа довечера в Регионалния исторически музей (РИМ) – Враца тематиката „ Могиланската могила във Враца – 60 години по-късно “ като част от програмата на тазгодишните обичайни зимни четения на музея. Петрова беше началник на избавителните разкопки, извършени на могилата през 2025 година

Пред публиката археологът наблюдава какво се е случвало с обекта от откриването му през 1965 година до през днешния ден. По думите ѝ самият монумент съставлява част от акропола на тракийско населено място, към който принадлежат и други могили, ситуирани в границите на Враца, само че унищожени с разрастването на града.

Според изследвания на проф. Нарцис Торбов, които Петрова цитира, тракийското населено място е зародило още в края на ранножелязната ера – през VI век прочие Хр., в местността „ Градище “, като укрепен стратегически пост, контролиращ пътя към медните рудници в Балкана, над днешното село Згориград. Селището се свързва с племето трибали, населявало земите сред реките Искър и Морава.

Заради богатите находки, открити в гробниците през 60-те години на предишния век, се приема, че в Могиланската могила са заровени представители на трибалския династичен дом. Първите изследвания на мястото стартират инцидентно през 1965 година поради градежа на жилищни блокове и не престават през 1966 година под управлението на Богдан Николов от музея във Враца. Сред откритите тогава находки са златен тракийски венец, златни обеци, сребърен наколенник с позлата, каляска, конска екипировка и други

Шестдесет години след първите изследвания, през 2025 година, поради почнал градеж на жилищна постройка, напомни Александра Петрова.

„ Първо изчерпахме културния слой, който е обвързван с късния интервал на обитаване на терена - от османския интервал и от XIX и XX век. Тези късни вкопавания са нарушили един феодален некропол, който е бил вкопан в насипа на Могиланската могила. И надлежно средновековният некропол е нарушил културния слой на могилата. От нея успяхме да открием една гробна структура, такава примитивна, за която може да се каже, че е гробница от тракийския интервал, само че е ограбена незнайно по кое време, като имаме фрагментиран човешки костен материал от нея “, изясни археологът.

Открити са и пет уреди, свързани с поменалния ритуал - по този начин наречените тризни, от които са извадени забавни мостри - вносна първокласна керамика както трапезна, по този начин и тара керамика, т.е. амфори. Самият могилен комплекс е бил ограден от една камена стена, построена от блокове бигур и речен варовик, като фасадата била стъпаловидна.

„ Датировката на целия комплекс върви в четвърти век преди новата епоха. Всъщност местонамирането на тези мостри може да послужи за прецизиране на вътрешната последователност на гробния комплекс, тъй като по този начин би трябвало да се преглежда Могиланска могила - като гробен комплекс, който е квалифициран и построен. И в тия рамки са правили погребалните обреди на представители на трибалския владетелски жанр. Тоест това, което ние сме намерили, е също това, което намира и Богдан Николов. Просто имахме шанса в този момент да го документираме по нов метод, да го проучим със модерни способи “, изясни археологът, допълвайки, че изследването не е завършило и се надява да продължи.

По думите ѝ на този стадий няма изясненост по кое време и по какъв начин това ще се случи.