Могат ли облаците да се превърнат в катализатор на война?
Могат ли облаците да се трансфорат в катализатор на война? Страните по света от десетилетия манипулират тези бели маси, носещи се във въздуха – една процедура, която би могла да сътвори или да подклади международни геополитически напрежения при климатичните промени.
Измислена през 40-те години на предишния век, техниката за засяване на облаците съставлява изпращане в тях посредством аероплан, дрон или оръдие на субстанция, да вземем за пример сребърен йодит, с цел да се благоприятства образуването на дъжд.
Първо основана за битка против сушите, техниката се употребява и против горските пожари или за понижаване на размера на градоносните зърна. През 2008 година Китай употребява технологията, с цел да се опита да попречи на дъжда да се изсипва върху обектите, на които се организираха Олимпийските игри в Пекин.
Засяването на облаци се трансформира в същинско оръжие, когато Съединени американски щати го използваха в границите на интервенцията „ Попай “, с цел да забавят напредъка на противниковите сили през Виетнамската война. В отговор на това Организация на обединените нации сътвори през 1976 година спогодба, която не разрешава техниките за модифициране на околната среда за военни или за враждебни цели.
Но използването на конвенцията е доста лимитирано, споделя Марин де Гулиелмо Вебер, изследователка от Института за стратегически проучвания към Военното учебно заведение и директорка по научните въпроси в Мониторинговия център „ Отбрана и климат “.
" Конвенцията е основана на концепцията за съзнателно деяние, т.е. в случай че една страна провокира метеорологично-климатична смяна на територията на нейна съседка, като в същото време споделя, че не е имала желание да прави това, нейната отговорност отпада “, споделя изследователката.
„ Трудно е за научната общественост да откри връзката сред естествени бедствия и климатични промени. Представете си, че би трябвало да припишете отговорността на даден феномен на техниките за смяна на времето. Отговорността на една страна ще бъде съвсем невъзможна за доказване “, споделя експертката.
Друго предизвикателство произтича от повишаването на недоверието по отношение на научните институции, илюстрирано да вземем за пример от бюджетните съкращения, осъществени от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп в американските научни организации, споделя също по този начин специалистката.
В подтекст на извънредно интензивно интернационално комплициране от време на време тайните теории надвиват , прибавя тя.
Така да вземем за пример през 2024 година вследствие на исторически наводнения, станали в Южна Бразилия и в Обединените арабски емирства, хиляди консуматори на интернет упрекнаха научната общественост, че е провокирала поройни дъждове посредством засяването на облаците, отричайки климатичните промени.
Засяването на облаците може в този подтекст да поддържа повсеместна параноя. Сега към 50 страни правят интервенции за метеорологични промени по света.
Китай, огромен вложител в техниките за засяване на облаци, работи интензивно в тази тенденция на тибетското плато, споделя Марин де Гуилиелмо Вебер. Тя изследва самодейността „ Водна река “, подета през 2018 година от Пекин, с цел да се откри решение на дефицита на вода и да се укрепи хранителната сигурност на страната.
Но това може да повлияе на водните запаси на страните по-надолу, като да вземем за пример Индия, споделя изследователката.
" Ако една страна научи, че нейната съседка трансформира времето, тя ще бъде изкушена незабавно да я упрекна поради някоя суша “, споделя експертката.
Така да вземем за пример през 2018 година по подобен мотив се разгоря напрежение сред Израел и Иран , когато ирански военачалник упрекна Йерусалим, че „ краде облаци “, с цел да попречи на дъжда да вали над Иран, в миг, в който Ислямската република страдаше от сериозна суша. Тези обвинявания в последна сметка бяха опровергани от ръководителя на иранската метеорологична работа.
" Ако той не го беше оспорил, имаше риск хората, които имат фактически огромен проблем със сушата да се активизират против Израел “, споделя френският юрист и интелектуалец Матийо Симоне. През 2022 година той учредява Световния ден на облаците, точно с цел да притегли вниманието на хората върху юридически вакуум по отношение на тях. Според Симоне облаците би трябвало да бъдат обсъждани като общо богатство и нито една страна не би трябвало да може да взема решение сама какво ще прави с облаците .
Тази година Симоне се надява, че ще се конкретизира концепцията му облаците да бъдат включени в международното завещание на ЮНЕСКО.
По БТА
Измислена през 40-те години на предишния век, техниката за засяване на облаците съставлява изпращане в тях посредством аероплан, дрон или оръдие на субстанция, да вземем за пример сребърен йодит, с цел да се благоприятства образуването на дъжд.
Първо основана за битка против сушите, техниката се употребява и против горските пожари или за понижаване на размера на градоносните зърна. През 2008 година Китай употребява технологията, с цел да се опита да попречи на дъжда да се изсипва върху обектите, на които се организираха Олимпийските игри в Пекин.
Засяването на облаци се трансформира в същинско оръжие, когато Съединени американски щати го използваха в границите на интервенцията „ Попай “, с цел да забавят напредъка на противниковите сили през Виетнамската война. В отговор на това Организация на обединените нации сътвори през 1976 година спогодба, която не разрешава техниките за модифициране на околната среда за военни или за враждебни цели.
Но използването на конвенцията е доста лимитирано, споделя Марин де Гулиелмо Вебер, изследователка от Института за стратегически проучвания към Военното учебно заведение и директорка по научните въпроси в Мониторинговия център „ Отбрана и климат “.
" Конвенцията е основана на концепцията за съзнателно деяние, т.е. в случай че една страна провокира метеорологично-климатична смяна на територията на нейна съседка, като в същото време споделя, че не е имала желание да прави това, нейната отговорност отпада “, споделя изследователката.
„ Трудно е за научната общественост да откри връзката сред естествени бедствия и климатични промени. Представете си, че би трябвало да припишете отговорността на даден феномен на техниките за смяна на времето. Отговорността на една страна ще бъде съвсем невъзможна за доказване “, споделя експертката.
Друго предизвикателство произтича от повишаването на недоверието по отношение на научните институции, илюстрирано да вземем за пример от бюджетните съкращения, осъществени от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп в американските научни организации, споделя също по този начин специалистката.
В подтекст на извънредно интензивно интернационално комплициране от време на време тайните теории надвиват , прибавя тя.
Така да вземем за пример през 2024 година вследствие на исторически наводнения, станали в Южна Бразилия и в Обединените арабски емирства, хиляди консуматори на интернет упрекнаха научната общественост, че е провокирала поройни дъждове посредством засяването на облаците, отричайки климатичните промени.
Засяването на облаците може в този подтекст да поддържа повсеместна параноя. Сега към 50 страни правят интервенции за метеорологични промени по света.
Китай, огромен вложител в техниките за засяване на облаци, работи интензивно в тази тенденция на тибетското плато, споделя Марин де Гуилиелмо Вебер. Тя изследва самодейността „ Водна река “, подета през 2018 година от Пекин, с цел да се откри решение на дефицита на вода и да се укрепи хранителната сигурност на страната.
Но това може да повлияе на водните запаси на страните по-надолу, като да вземем за пример Индия, споделя изследователката.
" Ако една страна научи, че нейната съседка трансформира времето, тя ще бъде изкушена незабавно да я упрекна поради някоя суша “, споделя експертката.
Така да вземем за пример през 2018 година по подобен мотив се разгоря напрежение сред Израел и Иран , когато ирански военачалник упрекна Йерусалим, че „ краде облаци “, с цел да попречи на дъжда да вали над Иран, в миг, в който Ислямската република страдаше от сериозна суша. Тези обвинявания в последна сметка бяха опровергани от ръководителя на иранската метеорологична работа.
" Ако той не го беше оспорил, имаше риск хората, които имат фактически огромен проблем със сушата да се активизират против Израел “, споделя френският юрист и интелектуалец Матийо Симоне. През 2022 година той учредява Световния ден на облаците, точно с цел да притегли вниманието на хората върху юридически вакуум по отношение на тях. Според Симоне облаците би трябвало да бъдат обсъждани като общо богатство и нито една страна не би трябвало да може да взема решение сама какво ще прави с облаците .
Тази година Симоне се надява, че ще се конкретизира концепцията му облаците да бъдат включени в международното завещание на ЮНЕСКО.
По БТА
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ