Могат ли машините да вършат нещо, което трябва да се

„ Могат ли машините да правят нещо, което би трябвало да се опише като мислене, само че което е доста друго от това, което прави човек? “. Този въпрос е заложен от английския математик Алън Тюринг в есе от 1950 година, озаглавено „ Компютърни машини и разсъдък “. В своята публикация той разказва способ, който през днешния ден познаваме като „ тест на Тюринг “, за установяване дали един компютър е кадърен да мисли като човек.

Тюринг, който постоянно е считан за изобретател на изкуствения разсъдък, не е първият човек, който си показва машини, мислещи и настоящи като хора. Романът на Мери Шели от 1818 година „ Франкенщайн “ слага доста въпроси за етичните разклонения на изкуственото основаване на живот, до момента в който пиесата на Карел Чапек " R.U.R. " , която за първи път излиза на сцената през 1921 година, измисля термина „ робот “ , с цел да опише хуманоидните същества, които трагично завладяват света в неговото научнофантастично произведение.

Древните гърци обаче са се занимавали със същата концепция преди повече от 2000 години. Както Адриен Мейър, преподавателка по класическа история в Станфордския университет, твърди в книгата си от 2018 година " Gods and Robots: Myths, Machines and Ancient Dreams of Technology " , доста преди изобретенията с часовников механизъм от Средновековието и автоматизацията в съвременна Европа от епохата на Индустриалната гражданска война, концепциите за основаване на неестествен живот – и опасенията по отношение на възпроизвеждането на природата – са били изследвани в гръцките легенди.