Могат ли любовницата и настоящата съпруга да бъдат приятелки? Или

...
Могат ли любовницата и настоящата съпруга да бъдат приятелки? Или
Коментари Харесай

Любовница написа писмо до съпругата на общия им мъж

Могат ли любовницата и актуалната брачна половинка да бъдат приятелки? Или са безконечни врагове? Ето по какъв начин разказва своята истина дамата "от другата страна " пред законната брачна половинка:

"Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска вътрешен глас не съумява да засече даже явни сигнали, изключително когато титулярката е прекомерно влюбена, доверчива или отегчена.

А и ти надали вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и ненадейно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват единствено във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки. Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен, едвам когато любовта като досадна муха закръжи към идилията на сякаш неангажиращия секс.

В началото, до момента в който ловуват, женените мъже нормално крият халките си - изваждат ги едвам по-късно, като вълшебен талисман срещу влюбване. Не че помага…

Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем елементарна жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като съдбовна хубавица с безупречен маникюр, мъждив взор и сатенено долни дрехи - магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и пъклен секси.

Мила, огледай се – какъв брой такива дами си виждала заран в трамвая? Образът на дамата вамп несметно обитава рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето единствено на кино – за наставление на прелюбодейците. Всъщност имам няколко непотребни кг, целулит, гнусен Постановление на Министерски съвет, изяждам по цялостен шоколад, когато съм в стрес, рева на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И даже не съм руса.

Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам. Може би откакто е потопен в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал потребност просто ей по този начин, да отстреля нещо - да си напомни по какъв начин става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжага и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които към момента не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи.

Ти към този момент не си плячка за него, ти си от дълго време превзета и маркирана територия. Ти си публиката, която към този момент не му ръкопляска, тъй като знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата чорба, майката на децата му - опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му.

Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната отмора, написаният скришом sms и най-новият скалп, висящ на колана му. Ти си очевидецът на живота му и обещанието, че няма да остарее самичък. Аз съм признакът на неговата персонална независимост и право на полово многообразие. Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме съвсем всяка жена, която наподобява относително обичайно и е най-малко минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че тъкмо аз попаднах в обсега му в този миг. Не съм безсрамник, реалист съм.

Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто от време на време объркват хормоналната си еуфория с обич. Любовницата е вълнуваща единствено до момента в който не му пречи да си я измисля. Когато стане действителен човек от плът и кръв, се трансформира в евентуална брачна половинка. И е време за нова държанка.

Аз също не бях влюбена в него – или най-малко не е това думата. Просто ме притегли и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го върша, нито е моя работа да оглеждам авансово ръцете му за следи от халка. Не съм желала да ти го лишавам, в противен случай, харесваше ми, че е женен - за мен това значи безвреден.

Аз съм жена-единак, не обичам прекомерно обвързващите връзки, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той в действителност беше подобен. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се опасява, какво желае. Знаех по кое време ще си тръгне. Добре, признавам, че от време на време ми доставяше наслаждение самото чувство за власт над него – властта да го накарам да се отхвърли от обета пред олтара. Да се отхвърли от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, само че това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки различен – на негово. Усещането за цялостен надзор над него ме опиянява, само че и ме натъжава.

Понякога скрито жадувам за мъж, който най-малко един път да ме изненада – да устои или най-малко да не се съобщи толкоз елементарно. Но на тях им е извънредно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те вземат решение – само че в действителност вземам решение аз.

Между другото изневярата въобще не е запазена марка единствено на женените. Неженените също изневеряват на пакост и нито бракът, нито неналичието му са някаква отбрана против сходно злощастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то постоянно и неведнъж. Та в случай че това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като пострадала. Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме суматоха, че го изгубвам, първото, което си помислих, беше "ама нали сподели, че ме обича, тогава защо…!? "

Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, тъй като са спрели да те обичат. Ти да вземем за пример, като толкоз обичаш обичаната си чанта на Армани, за какво си купуваш нова?!

Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, само че си била уверена, че тъкмо твоят брачен партньор няма да го направи - 'той не е подобен човек'.

Ще ти го кажа - няма моногамни хора. Има единствено доста влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива какъв брой е моногамен, толкоз по-полигамна му става душата. Просто хората сме по този начин устроени, че сега, в който обявим нещо за неразрешено, почваме да го желаеме. А самото предпочитание, даже да не е употребявано, към този момент е тип невярност.

Или може би ти ще се почувстваш добре, в случай че схванеш, че той жадно точи лиги след други дами, само че си стиска ципа и ти е 'верен' от боязън, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката?

Не, към този момент не се срещаме. В началото споделяше, че не може без мен, беше като захласнат. Почти чувах по какъв начин адреналинът клокочи из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня граблив искра на гладен котарак. После последователно взе да става все по-зает, да го викат "по неотложност ", "да ремонтира жилището "...

Женените мъже имат непогрешим инстинкт към опасността от "усложнения " и знаят по кое време тъкмо да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без пояснения. Може би не желае да изгори всички мостове, с цел да съм му подръка, в случай че през някой дъждовен следобяд в офиса още веднъж му доскучае. Понякога ми звъни протоколно да ме пита по какъв начин съм – надали го интересува, просто не желае да се усеща неприятен и безмилостен.

Не, не се пробвам да ти ставам другарка – и двете знаем, че това би било двуличен метод взаимно да се направляваме. Исках единствено да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш персонално от мен. И да схванеш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се сътворяваме и съществуваме една посредством друга.

Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, с цел да откриеш следите ми. Аз пък постоянно се укривам и вардя и в никакъв случай не му звъня на мобилния вечер. Аз съм дамата в сянка, дамата без име, неговата доза самочувствие и твоят призрачен сън.

Съпругата и любовницата – безконечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и прегрешението – водиме война от епохи, нали? Но той разчита точно на това, разбираш ли? Нашата война е монумент на мъжкото му его, женските ни страхове и негово леговище. Затова недей да ме мразиш, апелирам те. Нямаш визия какъв брой елементарно можем да си заменяем местата… "

АННА
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР