НСИ брои 6,9 млн. жители, а ЦИК - 6,7 млн. избиратели
Могат ли да се изчистят описите за вота от мъртви души
Над 1 200 000 деца до 18 години изпадат от сметките
Българските жители са към 8,3 милиона
Данните на ЦИК и Национален статистически институт за броя на българите се разминават с 1 милион души. Това стана ясно от последната оповестена статистика на Национален статистически институт, съгласно която към 31 декември 2020 година у нас живеят 6 916 548 души, от които децата под 15 години са близо 1 млн., а малолетни сред 15 и 18 години са над 200 000. Тоест – пълнолетните у нас са 5 702 595, а съгласно ЦИК българските жители, имащи право на глас за парламентарните избори за 45-то Народно заседание са 6 732 316. Разминаването е с 1029721.
За същото разминаване „ Труд “ писа и на на 16 февруари т.г. – месец и половина преди парламентарния избор под заглавието -->. Гласуването мина, новите депутати са определени, в този момент въпросът е дали те ще могат да решат задачата по този начин, че да изчистят от изборните описи 1 млн. мъртви души, а дружно с тях и всевъзможни подозрения за операции. Освен това през септември и октомври е планувано броене на популацията, което също може да помогне за избистряне на картината.
Експерти обясниха, че данните на ЦИК се отнасят до всички български гласоподаватели, живеещи и по света и у нас, до момента в който Национален статистически институт регистрира единствено популацията на територията на страната. Неофициално се счита, че нашенците зад граница са към 1,4 млн., от които децата до 18 година са към 450 000. Ако този брой се прибави към 6,9 млн. души в страната, излиза наяве че българите сега са към 8,3 млн.
Живеещите в чужбина пълнолетни български жители попадат в описите у нас по непрекъснат адрес. Но единствено когато става дума за парламентарни избори и за президент. Част от тях отпадат, защото не дават отговор на критериите за уседналост на вота за Европейски парламент и за локални избори. Такива два избора бяха извършени през май и октомври 2019 година и при тях ЦИК разгласи надлежно с над 400 000 и с над 500 000 имащи право на глас по-малко, в сравнение с за изборите на 4 април т.г.
В случай, че се одобри гласоподаване по пощата или по интернет, може да се стигне до още по-големи разминавания и сигурно до нарушавания на тайната на вота и търговия с гласове, предизвести проф. Михаил Константинов, който предлага решение посредством дейна регистрация.
По данни на ЦИК
Към 4 април 2021 година
6 732 316 души са имащите право на глас на изборите за 45-то Народно заседание.
Към 26 май 2019 година
6 355 633 души са имащите право на глас на изборите за Европейски парламент.
Към 27 октомври 2019 година
6 227 901 души имат право на глас в локалните избори.
По данни на Национален статистически институт
Към 31 декември 2020 година
Населението на България е 6 916 548. В съпоставяне с 2019 година е намаляло с 34 934 души, т.е. – през 2019 година то е било 6 951 482-ма души.
Децата до 15 години в страната са 999 014, или 14,4% от общия брой на популацията, като по отношение на 2019 година този дял остава неизменен.
Децата, родени през 2004 (69 886), 2005 (71 075) и 2006 (73 978) година са общо 214 939.
Професор Михаил Константинов пред Труд “:Може да се стигне елементарно до единно число на гласуващите
„ Това разминаване в данните на ЦИК и Национален статистически институт разколебава доверието на хората в изборния развой. Всеки си споделя: „ Висят описи с 6,7 млн. имена на гласоподаватели, а те са 5,7 млн. души “. Предлагал съм от 25 години и не преставам да предлагам просто решение на казуса – посредством дейна регистрация “, сподели пред „ Труд “ проф. Михаил Константинов. Според него до единно число на гласоподавателите в България може да се стигне, в случай че се вземат описите от последните парламентарни избори на 4 април.
„ Вижда се кои гласоподаватели са се подписали и те се вкарват в лист на хората, които са действително гласуващи в България. Всеки, който желае да взе участие на идващите избори има право да се запише в допълнение по електронен път или посредством общината. Така описът ще нараства с добавени имена. Ако някой желае да гласоподава и има изборни права – може да отиде и в комисията, която да го добави в листата. Във Франция, където работи този модел, гласоподавателят отпада от вота, в случай че не удостовери една година, че желае да гласоподава. У нас може да приемем някакъв по-мек вид за отпадане, само че при всички случаи посредством дейна регистрация ще можем да имаме действително число на гласоподавателите “, изясни проф. Константинов.
Над 1 200 000 деца до 18 години изпадат от сметките
Българските жители са към 8,3 милиона
Данните на ЦИК и Национален статистически институт за броя на българите се разминават с 1 милион души. Това стана ясно от последната оповестена статистика на Национален статистически институт, съгласно която към 31 декември 2020 година у нас живеят 6 916 548 души, от които децата под 15 години са близо 1 млн., а малолетни сред 15 и 18 години са над 200 000. Тоест – пълнолетните у нас са 5 702 595, а съгласно ЦИК българските жители, имащи право на глас за парламентарните избори за 45-то Народно заседание са 6 732 316. Разминаването е с 1029721.
За същото разминаване „ Труд “ писа и на на 16 февруари т.г. – месец и половина преди парламентарния избор под заглавието -->. Гласуването мина, новите депутати са определени, в този момент въпросът е дали те ще могат да решат задачата по този начин, че да изчистят от изборните описи 1 млн. мъртви души, а дружно с тях и всевъзможни подозрения за операции. Освен това през септември и октомври е планувано броене на популацията, което също може да помогне за избистряне на картината.
Експерти обясниха, че данните на ЦИК се отнасят до всички български гласоподаватели, живеещи и по света и у нас, до момента в който Национален статистически институт регистрира единствено популацията на територията на страната. Неофициално се счита, че нашенците зад граница са към 1,4 млн., от които децата до 18 година са към 450 000. Ако този брой се прибави към 6,9 млн. души в страната, излиза наяве че българите сега са към 8,3 млн.
Живеещите в чужбина пълнолетни български жители попадат в описите у нас по непрекъснат адрес. Но единствено когато става дума за парламентарни избори и за президент. Част от тях отпадат, защото не дават отговор на критериите за уседналост на вота за Европейски парламент и за локални избори. Такива два избора бяха извършени през май и октомври 2019 година и при тях ЦИК разгласи надлежно с над 400 000 и с над 500 000 имащи право на глас по-малко, в сравнение с за изборите на 4 април т.г.
В случай, че се одобри гласоподаване по пощата или по интернет, може да се стигне до още по-големи разминавания и сигурно до нарушавания на тайната на вота и търговия с гласове, предизвести проф. Михаил Константинов, който предлага решение посредством дейна регистрация.
По данни на ЦИК
Към 4 април 2021 година
6 732 316 души са имащите право на глас на изборите за 45-то Народно заседание.
Към 26 май 2019 година
6 355 633 души са имащите право на глас на изборите за Европейски парламент.
Към 27 октомври 2019 година
6 227 901 души имат право на глас в локалните избори.
По данни на Национален статистически институт
Към 31 декември 2020 година
Населението на България е 6 916 548. В съпоставяне с 2019 година е намаляло с 34 934 души, т.е. – през 2019 година то е било 6 951 482-ма души.
Децата до 15 години в страната са 999 014, или 14,4% от общия брой на популацията, като по отношение на 2019 година този дял остава неизменен.
Децата, родени през 2004 (69 886), 2005 (71 075) и 2006 (73 978) година са общо 214 939.
Професор Михаил Константинов пред Труд “:Може да се стигне елементарно до единно число на гласуващите
„ Това разминаване в данните на ЦИК и Национален статистически институт разколебава доверието на хората в изборния развой. Всеки си споделя: „ Висят описи с 6,7 млн. имена на гласоподаватели, а те са 5,7 млн. души “. Предлагал съм от 25 години и не преставам да предлагам просто решение на казуса – посредством дейна регистрация “, сподели пред „ Труд “ проф. Михаил Константинов. Според него до единно число на гласоподавателите в България може да се стигне, в случай че се вземат описите от последните парламентарни избори на 4 април.
„ Вижда се кои гласоподаватели са се подписали и те се вкарват в лист на хората, които са действително гласуващи в България. Всеки, който желае да взе участие на идващите избори има право да се запише в допълнение по електронен път или посредством общината. Така описът ще нараства с добавени имена. Ако някой желае да гласоподава и има изборни права – може да отиде и в комисията, която да го добави в листата. Във Франция, където работи този модел, гласоподавателят отпада от вота, в случай че не удостовери една година, че желае да гласоподава. У нас може да приемем някакъв по-мек вид за отпадане, само че при всички случаи посредством дейна регистрация ще можем да имаме действително число на гласоподавателите “, изясни проф. Константинов.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ