Моето верую е стремеж към духа на автора, но чрез моята индивидуалност, казва пианистът Иван Дреников, който днес навършва 80 години
Моето верую е блян към духа на създателя, само че посредством моята характерност, споделя пианистът Иван Дреников, който през днешния ден навършва 80 години.
ДАВА ПЪРВИЯ СИ КОНЦЕРТ В ЗАЛАТА НА СОФИЙСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ НА 12 ГОДИНИ
Иван Дреников е роден на 28 декември 1945 година в София в семейство на музиканти. Баща му, Петко Дреников, е концертмайстор на Софийската филхармония в продължение на 30 години, майка му е пианистката Жана Даскалова, брат му е композиторът Андрей Дреников (1950-2023).
Иван Дреников стартира музикалното си обучение в ранна възраст, първо при Възкресия Вълчанова, а по-късно е ученик и на Панчо Владигеров. Първите си творби записва на 10-годишна възраст в Радио „ София “ – това са клавирните пиеси „ Сюити за дървената кукла “, „ Десет миниатюри “, „ Соната за пиано “, „ Пиеси за цигулка и пиано “. Дава първия си концерт в залата на Софийската консерватория на 12-годишна възраст и незабавно е припознат от публиката като огромен гений – очаквания, които бъдещето удостоверява. На 13 години е първата му среща със руския композитор Арам Хачатурян, който също е очарован от композициите му.
През 1958 година Иван Дреников получава специфичната премия на Първия републикански фестивал на художествената самоинициатива за пиано и композиции.
През 1964 година приключва Музикалното учебно заведение в София, а по-късно и Българската държавна консерватория (днес Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “) при Панка Пелишек.
ПЪТЯТ ДО РИМ
През същата година е почетен с трета премия на интернационалния конкурс „ Феручо Бузони “ в Болцано, Италия. Тогава сп. „ Епока “ го назовава „ изобретение на годината “. Това му донася и двугодишна стипендия в Италия и той отпътува за Рим, с цел да специализира в консерваторията „ Санта Чечилия “ при Силвестри и Виченцо Витале.
Кариерата му продължава да се развива стремително. На 20-годишна възраст печели най-големите интернационалните награди, работи с най-хубавите български и европейски професори.
През 1965 година Иван Дреников печели първа премия от състезанието на Софийската филхармония, а през 1966 година - Голямата премия на интернационалния конкурс за пианисти „ Ф. П. Нелия “ в Енна, Сицилия.
През 1968 година той печели стипендия „ Готфрид декор Хердер “, с цел да специализира във Виенската музикална академия при Рихард Хаузер, само че отсрочва заминаването си до 1970 година, с цел да учи при световноизвестния пианист Артуро Бенедети Микеланджели. Специализира и в Париж при Алексис Вайсенберг.
Четири години подред, всяко лято Иван Дреников взе участие в курсовете за италианска музика във Венеция. Той е първият български пианист в тези курсове.
За къс интервал от време името на Иван Дреников се утвърждава на концертните сцени в София, Букурещ, Москва, Рим, Берлин, Лайпциг, Цюрих, Париж, Прага, доста градове на Съединени американски щати, Мексико, Португалия, Япония, Куба и други Концертирал е и в Южна Америка, Азия и Австралия.
На 18 февруари 1977 година Иван Дреников дава взаимен концерт с Борис Христов в залата на римската консерватория „ Санта Чечилия “.
РЕПЕРТОАРЪТ
Пианистът въодушевено пресъздава произведения на Бах, Бетовен, Моцарт, Прокофиев, Брамс, Шуман и доста други. Той съумява да навлезе в спецификата на създателя, да вдъхне собствен живот на творбата, да разгърне своята артистичност в разнородни и богати форми на изява.
Иван Дреников основава креативен контакти с композитори като Тихон Хренников, Нане Вернер Хенце, Луиджи Далапикола, Луиджи Ноно, както и с всичките си учители. Някои от тях са му посветили свои произведения.
Сред тези композитори е и Васил Казанджиев, който дефинира Дреников като „ наша национална горделивост и неувяхваща популярност “.
Иван Дреников е измежду най-честите интерпретатори на творбите на Панчо Владигеров и един от обичаните му възпитаници. В неговия репертоар влизат концертите 3 и 4, клавирните пиеси оп. 60 и 64, а клавирните си пиеси oп. 65 огромният български композитор написа особено за Дреников. Опус 69, наименуван „ Четири стенописи “, също е отдаден на пианиста.
В интервала 1978-1992 година Иван Дреников е щатен солист, академична категория, на Софийската филхармония, а от 1992 година до 1993 година на Симфоничния оркестър на Българското национално радио (БНР), на филхармониите на Пловдив, Плевен, Русе и Варна. Той е формален представител и музикален шеф за България на Асоциирания ръб на Кралските музикални учебни заведения (ABRSM), Англия, от 2003 до 2005 година, както и президент на фондация „ Поклонници на Микеланджели”.
УСПЕХИТЕ
Иван Дреников е журирал на интернационалните клавирни състезания в Съединени американски щати, Италия, Япония и България. Негови плочи и дискове са издавани от над 10 компании. Записът му на първия концерт на Брамс от 1992 година се продава в 55 страни.
След като покорява европейските и международни музикални върхове, проф. Иван Дреников се завръща в България, с цел да предава майсторството си на новите генерации български музиканти. Преподава поредно в Нов български университет, в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, в Националното музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “ и в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “. Провежда и майсторски класове.
Иван Дреников е почетен със званието „ Заслужил актьор “ (1979) и е най-младият „ Народен актьор “ (1986) – едвам 40-годишен. Носител е на една от най-престижните международни награди „ Златният стрелец “ - Рим, Италия (1980), на премията на Министерството на културата „ Златен век “ - щемпел на цар Симеон Велики, и грамота за принос в развиването на българската просвета (2015). На 30 октомври 2025 година е почетен с премията „ Златен век “ - звезда на Министерство на културата за важен принос в развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство. За принос в изпълнителското изкуство е приет с премия и от ЮНЕСКО.
/ВСР
/СЗ/ДС/отдел „ Справочна “/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Енциклопедия България, т.7, с.638; Голям енциклопедия България, т.5, с.1859; Кой кой е в Б-я, с.253; Сп. „ Българска музика “, бр. 5 от 1977 година, „ Работническо дело “, от 24 май 1986;/БТА/ВИНФ,21.12.95; https://glas.bg/novini/pianistat-prof-ivan-drenikov-lilaviiat-tsviat-e-uzhasno-89251; https://www.bta.bg/bg/news/lik/973434-kontsertite-po-vladigerovski-prodalzhavat-s-uchastieto-na-pianista-ivo-varbano; https://old-news.bnr.bg/hristobotev/post/100900549/pianistat-ivan-drenikov-talantliviat-chovek-vinagi-e-dobrojelatelen-kam-drugite; https://www.bta.bg/bg/news/lik/572064-otide-si-kompozitorat-andrey-drenikov; https://www.bta.bg/bg/news/lik/998295-ministerstvoto-na-kulturata-otlichi-36-tvortsi-artisti-chitalishtni-i-nauchni-
ДАВА ПЪРВИЯ СИ КОНЦЕРТ В ЗАЛАТА НА СОФИЙСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ НА 12 ГОДИНИ
Иван Дреников е роден на 28 декември 1945 година в София в семейство на музиканти. Баща му, Петко Дреников, е концертмайстор на Софийската филхармония в продължение на 30 години, майка му е пианистката Жана Даскалова, брат му е композиторът Андрей Дреников (1950-2023).
Иван Дреников стартира музикалното си обучение в ранна възраст, първо при Възкресия Вълчанова, а по-късно е ученик и на Панчо Владигеров. Първите си творби записва на 10-годишна възраст в Радио „ София “ – това са клавирните пиеси „ Сюити за дървената кукла “, „ Десет миниатюри “, „ Соната за пиано “, „ Пиеси за цигулка и пиано “. Дава първия си концерт в залата на Софийската консерватория на 12-годишна възраст и незабавно е припознат от публиката като огромен гений – очаквания, които бъдещето удостоверява. На 13 години е първата му среща със руския композитор Арам Хачатурян, който също е очарован от композициите му.
През 1958 година Иван Дреников получава специфичната премия на Първия републикански фестивал на художествената самоинициатива за пиано и композиции.
През 1964 година приключва Музикалното учебно заведение в София, а по-късно и Българската държавна консерватория (днес Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “) при Панка Пелишек.
ПЪТЯТ ДО РИМ
През същата година е почетен с трета премия на интернационалния конкурс „ Феручо Бузони “ в Болцано, Италия. Тогава сп. „ Епока “ го назовава „ изобретение на годината “. Това му донася и двугодишна стипендия в Италия и той отпътува за Рим, с цел да специализира в консерваторията „ Санта Чечилия “ при Силвестри и Виченцо Витале.
Кариерата му продължава да се развива стремително. На 20-годишна възраст печели най-големите интернационалните награди, работи с най-хубавите български и европейски професори.
През 1965 година Иван Дреников печели първа премия от състезанието на Софийската филхармония, а през 1966 година - Голямата премия на интернационалния конкурс за пианисти „ Ф. П. Нелия “ в Енна, Сицилия.
През 1968 година той печели стипендия „ Готфрид декор Хердер “, с цел да специализира във Виенската музикална академия при Рихард Хаузер, само че отсрочва заминаването си до 1970 година, с цел да учи при световноизвестния пианист Артуро Бенедети Микеланджели. Специализира и в Париж при Алексис Вайсенберг.
Четири години подред, всяко лято Иван Дреников взе участие в курсовете за италианска музика във Венеция. Той е първият български пианист в тези курсове.
За къс интервал от време името на Иван Дреников се утвърждава на концертните сцени в София, Букурещ, Москва, Рим, Берлин, Лайпциг, Цюрих, Париж, Прага, доста градове на Съединени американски щати, Мексико, Португалия, Япония, Куба и други Концертирал е и в Южна Америка, Азия и Австралия.
На 18 февруари 1977 година Иван Дреников дава взаимен концерт с Борис Христов в залата на римската консерватория „ Санта Чечилия “.
РЕПЕРТОАРЪТ
Пианистът въодушевено пресъздава произведения на Бах, Бетовен, Моцарт, Прокофиев, Брамс, Шуман и доста други. Той съумява да навлезе в спецификата на създателя, да вдъхне собствен живот на творбата, да разгърне своята артистичност в разнородни и богати форми на изява.
Иван Дреников основава креативен контакти с композитори като Тихон Хренников, Нане Вернер Хенце, Луиджи Далапикола, Луиджи Ноно, както и с всичките си учители. Някои от тях са му посветили свои произведения.
Сред тези композитори е и Васил Казанджиев, който дефинира Дреников като „ наша национална горделивост и неувяхваща популярност “.
Иван Дреников е измежду най-честите интерпретатори на творбите на Панчо Владигеров и един от обичаните му възпитаници. В неговия репертоар влизат концертите 3 и 4, клавирните пиеси оп. 60 и 64, а клавирните си пиеси oп. 65 огромният български композитор написа особено за Дреников. Опус 69, наименуван „ Четири стенописи “, също е отдаден на пианиста.
В интервала 1978-1992 година Иван Дреников е щатен солист, академична категория, на Софийската филхармония, а от 1992 година до 1993 година на Симфоничния оркестър на Българското национално радио (БНР), на филхармониите на Пловдив, Плевен, Русе и Варна. Той е формален представител и музикален шеф за България на Асоциирания ръб на Кралските музикални учебни заведения (ABRSM), Англия, от 2003 до 2005 година, както и президент на фондация „ Поклонници на Микеланджели”.
УСПЕХИТЕ
Иван Дреников е журирал на интернационалните клавирни състезания в Съединени американски щати, Италия, Япония и България. Негови плочи и дискове са издавани от над 10 компании. Записът му на първия концерт на Брамс от 1992 година се продава в 55 страни.
След като покорява европейските и международни музикални върхове, проф. Иван Дреников се завръща в България, с цел да предава майсторството си на новите генерации български музиканти. Преподава поредно в Нов български университет, в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, в Националното музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “ и в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “. Провежда и майсторски класове.
Иван Дреников е почетен със званието „ Заслужил актьор “ (1979) и е най-младият „ Народен актьор “ (1986) – едвам 40-годишен. Носител е на една от най-престижните международни награди „ Златният стрелец “ - Рим, Италия (1980), на премията на Министерството на културата „ Златен век “ - щемпел на цар Симеон Велики, и грамота за принос в развиването на българската просвета (2015). На 30 октомври 2025 година е почетен с премията „ Златен век “ - звезда на Министерство на културата за важен принос в развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство. За принос в изпълнителското изкуство е приет с премия и от ЮНЕСКО.
/ВСР
/СЗ/ДС/отдел „ Справочна “/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Енциклопедия България, т.7, с.638; Голям енциклопедия България, т.5, с.1859; Кой кой е в Б-я, с.253; Сп. „ Българска музика “, бр. 5 от 1977 година, „ Работническо дело “, от 24 май 1986;/БТА/ВИНФ,21.12.95; https://glas.bg/novini/pianistat-prof-ivan-drenikov-lilaviiat-tsviat-e-uzhasno-89251; https://www.bta.bg/bg/news/lik/973434-kontsertite-po-vladigerovski-prodalzhavat-s-uchastieto-na-pianista-ivo-varbano; https://old-news.bnr.bg/hristobotev/post/100900549/pianistat-ivan-drenikov-talantliviat-chovek-vinagi-e-dobrojelatelen-kam-drugite; https://www.bta.bg/bg/news/lik/572064-otide-si-kompozitorat-andrey-drenikov; https://www.bta.bg/bg/news/lik/998295-ministerstvoto-na-kulturata-otlichi-36-tvortsi-artisti-chitalishtni-i-nauchni-
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ