Хубчев: Моля се всеки ден да има утре
Моето верую е - апелирам се всеки ден да има на следващия ден, показа от Франкфурт в изявление пред БНР желязната петица на звездния народен тим по футбол на България и някогашен народен селекционер Петър Хубчев.
" Трябва да демонстрираме по-голямо примирение, да не сме арогантни в живота и във всичко, което вършим. Трябва да сме по-смирени, да си знаем мястото и повече труд да влагаме ", предложи той и даде за образец мненията за българското състезание.
" Ние се изричаме като надали не международни първенци и то такива имена… към този момент не ги помня ", добави той. Бившият централен бранител води най-голямата битка- против подлата диагноза рак.
В изявлението за предаването " РадиоТочка " на БНР се чуваше пролетното чуруликане на птички. " В момента съм в една гора, парк, до които пребивавам близо във Франкфурт - и се разхождам ", показа той. И за следващ пък потвърди, за какво е " желязната петица ":
" Няма смисъл да се окайвам и обезверявам. Имам един единствен излаз, то е да продължа да извършвам това, което лекарите ми споделят и да имам шанс. "
И признава, че е имал шанса да попадне на положителните места за лекуване на онкологичното заболяване - университетската клиника във Франкфурт.
Хубчев благодари на фамилията си за силата, поддръжката и грижите към него. А за благотворителния търг, за дребните жестове на хората от родното му село Гложене, на читалището, на хората, които провеждат акция, на община Тетевен - той показа:
" Малките жестове са най-голямата поддръжка. Имам страхотни другари и родственици. Стилиян Петров и брачната половинка му ни помогнаха извънредно доста в първите дни, откакто чух диагнозата. В миг, в който не знаехме какво да вършим. Послушах Стилиян и разгласих болестта си, макар че в началото не желаех ", показа Петър Хубчев.
За внуците си споделя, че това е най-великото чувство - да гледа по какъв начин 3 – 4-годишните деца играят, " в този момент разбрах за какво внуците се обичат повече от децата ". Признава, че се тормози за бъдещето на деца и внуци.
" Не ми харесват доста от нещата, само че не мога да трансформира нищо, ще се стремим да ги възпитаме по най-хубавия метод, по който ние сме възпитани ", споделя той.
Хубчев разяснява и триумфите на родния футбол от Съединени американски щати 1994 година и европейското състезание през 1996 година и счита, че по-късно футболът ни е траял по инерция. За образец даде по какъв начин тимове във втора Бундеслига играят домашен мачове пред 50 000 – 60 000 фенове.
А за хазарта споделя, че са потребни като спонсори. И хората, които уреждат мачове са други, не са от хазартния бизнес: " Мое персонално мнение е, ще се осмеля да го кажа, че хората, занимаващи се с хазарт, не са хората, които уреждат мачовете тук или там, други са хората. Хазартът като спонсор оказва помощ, само че те не са хората, които вредят на футбола. За мен са други хора към футбола. " Хубчев показа, че няма физическа опция да се върне като треньор.
