Захари Карабашлиев: Програмата по религия е на крачка от широката руска душа“
Моето чувство е, че този план за религиозно обучение напълно не идва от една достоверна любов и интерес към българското, към родното. Той идва от другаде. И въпреки нещо да ме кара да мисля, че натискът върху българската ни държавност и нематериалност е извънредно мощен, че “мачът към този момент е свирен ", че учебниците евентуално са написани (дали не са и към този момент напечатани!?), аз съм задължен да кажа какво мисля. В този си тип тази стратегия няма място в българските държавни учебни заведения.
Това написа във Facebook профила си българският публицист Захари Карабашлиев, откакто от МОН разгласиха програмата на новия предмет " Добродетели и религии/етика ".
Публикуваме целия му разбор без редакторска интервенция:
Седнах и изчетох плана на МОН за въвеждане програмата “религия " в учебните заведения. Споделям няколко наблюдения:
За деца в 1 клас се планува проучване на " Бог — извор на вярата ", “Чудотворец " и т.н… хрумвания, които изискват някакво нереално мислене, а в тази възраст детето още развива това, то към момента мисли в конкретика (доколкото си припомням от Пиаже.) " Молитвата като диалог с Бога " —
това е метафизична идея, която надвишава мисленето на 7-годишните.
При 3-4 клас към този момент се минава към морално-богословските " Страх Божи ", " Смирение ", " Покаяние " – термини от аскетическата традиция, мъчно разбираеми за деца. Както " Грях ", “Покаяние ", " Прошка " в набожен подтекст – комплицирани духовни концепции, изискващи избран вид мислене.
При 5-7 клас се включват профилирани теологични понятия като " Триединство ", " Боговдъхновеност ", " Схизма ", " Апостолска последователност ", включително " Обратна вероятност в иконата " – профилирани концепции от богословието, та чак и иконографията.
При 8-12 клас съставителите на учебника са се развихрили: " Апофатично и катафатично богопознание " (това са термини от академичното богословие, с които аз самия съм незапознат), “трихотомично схващане на индивида ", “Исихазъм и обожение " – изобщо
концепции, изучавани в богословските факултети.
Няколко извода:
- Въпреки заявената неконфесионалност (това всички наясно ли са какво е?!), програматa е “православно християнство ". В нея децата учат " християнските полезности като основа на европейската цивилизация ". Къде остана античната философия? Общочовешките добродетели, за които приказват и Сократ и Платон и Аристотел, а по-късно Марк Аврелий, или пък Сенека? За Буда, дзен-будизъм и Конфуций да не приказваме. И до момента в който православното християнство се преглежда “отвътре ",
на всички останали религии се гледа като на екзотични практики.
(Най-фрапиращата липса ще загатна най-сетне.)
- Забелязвам оценъчен език — по отношение на протестантството, по отношение на всякаки “разколи " “секти " като " отделили се и трансформирали учението ", т.е. допуска се отклоняване от само “правилното " обучение.
- В програмата е
явно въздействието на съветската религиозно-философска традиция.
Павел Флоренски е категорично упоменат като главен ориентир в религиозната хармония. Неговата теургична (богодейна) идея за изкуството е проблематична за светско обучение, защото преглежда изкуството не като естетически, а като набожен феномен. Мисля, че не се загатват категорично Николай Бердяев (когото аз като студент четях), само че въздействието му се вижда, концепциите за " креативната независимост " и " личността като облик Божи " отразяват неговото въздействие, дружно с това на Соловьов, както и “метафизиката на сърцето " (!?) в програмата отразява концепциите на Борис Вишеславцев, а и изобщо необятната " философия на сърцето "!? (На една крачка сме от “широката съветска душа "!)
- Тук не видях нищо от толстоизма, ницшеанството, също Кант (а те също са надълбоко свързани всеки по собствен метод с християнството). Дори Свети Франциск от Асизи и неговата грижа за бедните, за всяко живо създание, природата - възгледи трансформирали радикално западното християнство…
- Тук е явна една
избрана православно-руска версия на християнските обичаи,
която дава сериозен културно-идеологически уклон в програмата. Маскирана е ненапълно добре, само че е там.
С две думи: мисля, че в програмата са налице фундаментални проблеми, които я вършат изцяло несъответствуваща за светско обучение:
възрастовата некомпетентност, която разгледах нагоре. Тя вкарва нереални теологични понятия в несъобразена за учениците възраст.въпреки заявената индиферентност, програмата демонстрира систематично желание към православното християнствометодологическа променчивост - тя смесва разказвателен, исторически и теологичен метод, което я прави изцяло объркващаидеологизация — основава се на съветска религиозно-философска традиция.
В умозаключение:
Мисля, че програмата е по-скоро приспособен и олекотен образователен проект за православна семинария, понапудрен с малко повърхностна информация за други религии. Само колкото непохватно да прилича някакъв предмет за светско обучение. Но
тази проекто-програма е несъвместима с правилата на светското обучение
и на процедура нарушава конституционното разделяне сред черква и страна в просветителната система.
И в този момент, нещо фрапиращо:
След деликатен обзор на цялата стратегия по " Религия " от 1-ви до 12-ти клас, би трябвало да посоча един извънредно любопитен факт: богомилството изцяло отсъства от програмата!
Точна по този начин. В тази стратегия не е упомената и дума за единственото автентично българско религиозно-социално придвижване от X век, което:
Възниква в българските земи;Създава неповторима теологическа система;Оказва въздействие върху духовната история на цяла Европа и международното християнство;И е незаобиколима част от българското културно завещание.
Отсъствието на богомилството като българска религиозна традиция не е инцидентно. Високомерното подминаване на богомилството лишава учениците от опцията да научат повече за тази значима страна от българската културна еднаквост, да осмислят българския принос към европейската религиозна история.
П.С.: Доколкото разбирам ще са нужни и сред 2500 и 5000 нови учители.
Това написа във Facebook профила си българският публицист Захари Карабашлиев, откакто от МОН разгласиха програмата на новия предмет " Добродетели и религии/етика ".
Публикуваме целия му разбор без редакторска интервенция:
Седнах и изчетох плана на МОН за въвеждане програмата “религия " в учебните заведения. Споделям няколко наблюдения:
За деца в 1 клас се планува проучване на " Бог — извор на вярата ", “Чудотворец " и т.н… хрумвания, които изискват някакво нереално мислене, а в тази възраст детето още развива това, то към момента мисли в конкретика (доколкото си припомням от Пиаже.) " Молитвата като диалог с Бога " —
това е метафизична идея, която надвишава мисленето на 7-годишните.
При 3-4 клас към този момент се минава към морално-богословските " Страх Божи ", " Смирение ", " Покаяние " – термини от аскетическата традиция, мъчно разбираеми за деца. Както " Грях ", “Покаяние ", " Прошка " в набожен подтекст – комплицирани духовни концепции, изискващи избран вид мислене.
При 5-7 клас се включват профилирани теологични понятия като " Триединство ", " Боговдъхновеност ", " Схизма ", " Апостолска последователност ", включително " Обратна вероятност в иконата " – профилирани концепции от богословието, та чак и иконографията.
При 8-12 клас съставителите на учебника са се развихрили: " Апофатично и катафатично богопознание " (това са термини от академичното богословие, с които аз самия съм незапознат), “трихотомично схващане на индивида ", “Исихазъм и обожение " – изобщо
концепции, изучавани в богословските факултети.
Няколко извода:
- Въпреки заявената неконфесионалност (това всички наясно ли са какво е?!), програматa е “православно християнство ". В нея децата учат " християнските полезности като основа на европейската цивилизация ". Къде остана античната философия? Общочовешките добродетели, за които приказват и Сократ и Платон и Аристотел, а по-късно Марк Аврелий, или пък Сенека? За Буда, дзен-будизъм и Конфуций да не приказваме. И до момента в който православното християнство се преглежда “отвътре ",
на всички останали религии се гледа като на екзотични практики.
(Най-фрапиращата липса ще загатна най-сетне.)
- Забелязвам оценъчен език — по отношение на протестантството, по отношение на всякаки “разколи " “секти " като " отделили се и трансформирали учението ", т.е. допуска се отклоняване от само “правилното " обучение.
- В програмата е
явно въздействието на съветската религиозно-философска традиция.
Павел Флоренски е категорично упоменат като главен ориентир в религиозната хармония. Неговата теургична (богодейна) идея за изкуството е проблематична за светско обучение, защото преглежда изкуството не като естетически, а като набожен феномен. Мисля, че не се загатват категорично Николай Бердяев (когото аз като студент четях), само че въздействието му се вижда, концепциите за " креативната независимост " и " личността като облик Божи " отразяват неговото въздействие, дружно с това на Соловьов, както и “метафизиката на сърцето " (!?) в програмата отразява концепциите на Борис Вишеславцев, а и изобщо необятната " философия на сърцето "!? (На една крачка сме от “широката съветска душа "!)
- Тук не видях нищо от толстоизма, ницшеанството, също Кант (а те също са надълбоко свързани всеки по собствен метод с християнството). Дори Свети Франциск от Асизи и неговата грижа за бедните, за всяко живо създание, природата - възгледи трансформирали радикално западното християнство…
- Тук е явна една
избрана православно-руска версия на християнските обичаи,
която дава сериозен културно-идеологически уклон в програмата. Маскирана е ненапълно добре, само че е там.
С две думи: мисля, че в програмата са налице фундаментални проблеми, които я вършат изцяло несъответствуваща за светско обучение:
възрастовата некомпетентност, която разгледах нагоре. Тя вкарва нереални теологични понятия в несъобразена за учениците възраст.въпреки заявената индиферентност, програмата демонстрира систематично желание към православното християнствометодологическа променчивост - тя смесва разказвателен, исторически и теологичен метод, което я прави изцяло объркващаидеологизация — основава се на съветска религиозно-философска традиция.
В умозаключение:
Мисля, че програмата е по-скоро приспособен и олекотен образователен проект за православна семинария, понапудрен с малко повърхностна информация за други религии. Само колкото непохватно да прилича някакъв предмет за светско обучение. Но
тази проекто-програма е несъвместима с правилата на светското обучение
и на процедура нарушава конституционното разделяне сред черква и страна в просветителната система.
И в този момент, нещо фрапиращо:
След деликатен обзор на цялата стратегия по " Религия " от 1-ви до 12-ти клас, би трябвало да посоча един извънредно любопитен факт: богомилството изцяло отсъства от програмата!
Точна по този начин. В тази стратегия не е упомената и дума за единственото автентично българско религиозно-социално придвижване от X век, което:
Възниква в българските земи;Създава неповторима теологическа система;Оказва въздействие върху духовната история на цяла Европа и международното християнство;И е незаобиколима част от българското културно завещание.
Отсъствието на богомилството като българска религиозна традиция не е инцидентно. Високомерното подминаване на богомилството лишава учениците от опцията да научат повече за тази значима страна от българската културна еднаквост, да осмислят българския принос към европейската религиозна история.
П.С.: Доколкото разбирам ще са нужни и сред 2500 и 5000 нови учители.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ