Той я целуваше всеки ден преди работа, но този път целувката беше някак различна
Мое е задължението да взимам децата следобяд от детската градина и постоянно засичам този възрастен господин – прибира внука си.
Винаги ми е предписание усещане какъв брой доброта и грижовност има в погледа му, когато види внука си.
Като характерен актуален мъж нямам доста време да задълбочавам връзката с непознати, само че с него някак ми беше доста елементарно да приказвам за всичко и за нищо за дребното време, в което чакахме децата да излязат от урока по фехтовка.
Попитах я къде е дядо му, а тя сподели – „ Наложи се да влезне в болница в петък. Твърдеше че всичко е наред, само че целувката му не беше такава, каквато е нормално ”. Примигнах на парцали, само че единствено пожелах бързо излекуване.
Миналият понеделник обаче не пристигна да вземе внука си. Дойде баба му – жена на възрастта на майка ми, само че в нея имаше нещо по-различно.
Сега в сряда се появи. Блед, само че ме увери, че всичко е наред. Аз не устоях и го попитах какво е имала поради с отговора за целувката.
Очите му светнаха и той лукаво ме погледна –
„ Ами, нали знаеш, мъжете имат две отговорности – да целунат жена си преди работа и да разсмеят домашните с нещо заран ”.
Не, не знаех.
Тези мъжки отговорности някак ми бяха убягнали измежду отговорностите да нося пари, да обезпечавам почивките ни, да проследявам за техническия обзор на колата.
Гледайки умният ми взор, той продължи:
„ Жената е сензитивно създания, само че няма по какъв начин да разбере, че я обичаш, в случай че не й го показваш всеки ден. Каквото и да става, заран я целувай и й казвай нещо благо. Дори да ти е ядосана, даже през вчерашния ден да си бил най-голямото магаре, даже през днешния ден да не ти е ден, целуни я. Тя може да се врътне по-късно, да се намуси, но истината е, че ще й стане прелестно. А след това й направи комплимент – с цел да разбере, че си й в мислите. Защото мъжкият разум обича дилемите, само че не помни каква е силата на нежните. Бъди непрекъснат в това си обвързване. ”
Още мигам сепнато – та аз съм мъж на 38 и не съм научил това обикновено предписание.
„ След това, отиди при децата на закуска. Кажи им нещо радостно, похвали ги, поглези ги, погрижи се да видиш усмивката на лицата им ”. Чак тогава седни да закусваш или напряко излез за работа. Но в никакъв случай не си позволявай да пропуснеш едно от тези две неща. Защото каквото и да се случи денем пред теб, даже да е писано да е последният ти ден, ще знаеш, че жена ти е обгрижена, а децата ви усмихнати ”.
