Тайни от архивите: Гола и красива българка в „Декамерон” на Бокачо СНИМКИ
Модното след Десети ноември име Реститута е вградено в популярния епос “Декамерон” на италианския класик Джовани Бокачо. Реститута, в превод Възвърната, ни отпраща към XIV век, когато е живяла очарователна госпожица от семейството Болгаро. Героинята с българска жила се появява в Шеста новела от Петия ден на ренесансовото четиво.
Илюстрация от ренесансовия епос. Реститута Болгаро е последната вдясно
Книгата на Бокачо е обитаема с исторически персони. По страниците се срещат поети, художници, духовници и владетели, които са документирани в хрониките на тогавашна Италия.
Хубавицата е щерка на Марино Болгаро, отбелязва създателят в новелата. Той бил най-влиятелният мъж на остров Иския в Тиренско море. Благодарение на него сицилианският крал Федериго II държал под скиптъра си стратегическото парче земя на входа на Неаполитанския залив.
Известни са четирима съвременници на Бокачо с името Марино Болгаро. Единият получил пенсия за заслуги през 1328 година Другият бил офицер, близък на краля към 1341 година Следващият Болгаро се загатва в архивите отново като боен през 1343 година По същото време имало още един Марино Болгаро, който бил шамбелан (дворцов управител) на крал Роберто д’Анжу.
Роберто владее Сицилия близо столетие след Федериго, който в действителност е немският император Фридрих II. Неговият шамбелан е бащата на българката от “Декамерон”. Това е постоянно срещан прийом у Бокачо. Писателят взема “на заем” името на собствен съвременник и го вгражда в някоя остаряла история.
Реститута е потомка на прабългари от VII век, когато дружината на Алцек се заселва в Италия. Около 660 година Велика България се разпада под ударите на хазарите. Част от племето е покорено, останалите поемат в разнообразни направления. Ордата на хан Аспарух намира леговище в местността Онгъл сред Долен Днепър и делтата на Дунав.
Друга група прабългари се насочва към Централна Европа. Тя се заселва в Панония, а по-късно трайно се настанява в Керамийското поле (сега Битолско-Прилепското). Около 662-663 година дружината на вожда Алцек идва в региона Равена, Северна Италия. После се реалокира на юг в региона Беневенто. Алцек се подчинява на лангобардския крал и е провъзгласен за гасталд (областен управител).
Беневенто е покрай Неапол, чийто залив се пази от остров Иския на Марино Болгаро. В съседство е остров Прочида, където пък живеел младежът Джани, написа Бокачо. Той безумно се влюбил в Реститута, тя също му посветила сърцето си. Веднъж обаче сицилианци отвлекли девойката.
Като се разхождала по брега, на Болгаро налетели неколцина момци от разбойническия остров. Сатирите тръгнали от Неапол и фрегата им ги чакала с опънати платна. “Въпреки че Реститута се дърпала и крещяла, те я сграбчили, качили я на кораба и потеглили”, споделя Бокачо.
Похитителите стигнали в Калабрия и седнали да разделят плячката. Всеки упорствал той да има чаровната Болгаро. За да не се изпокарат, момците решили да я подарят на сицилианския крал. По това време той бил още млад и “обичал тия работи”, отбелязва мераците му Бокачо.
Федериго харесал подаръка, само че сега не бил добре със здравето и заповядал да настанят Реститута в чертога Ла Куба. Докато се съвземе, за девойката да се поставят специфични грижи, наредил кралят.
“Декамерон” е документ за нравите на епохата и евентуално тази новела е освен това от елементарна преживелица. Джовани Бокачо е бил осведомен човек. Може би има мигане от двореца в кралство Сицилия към оня в царство България.
Джовани Бокачо
Разказът тече по време на чумата през 1348 година Тогава у нас се вихри дворцов скандал, заслужен за “Декамерон”.
Търновска легенда гласи, че един път цар Иван Александър зърнал в реката гола еврейката Сара. Бил пронизан от Купидон и бясно се влюбил в нея. Владетелят зарязал жена си Теодора и отишъл под второ венчило с любовницата. За да унизи някогашната кралица, при кръщението в православната религия еврейката си избрала името Теодора. Три дни яли, пили и се веселили сватбарите през 1349 година
Стореното от Иван Александър не се побира в нормите на Средновековието. В онази ера монархът можел да има харем от метреси, само че не посягал поради тях на осветения от църквата брак. При това с жена не от знатно коляно, а от простолюдието.
Ликовете на Иван Александър и Сара са изографисани в Лондонското четвероевангелие. Ренесансов акт виждат в дързостта на българския цар някои историци. Те въодушевено прибавят този епизод към причините, че сме били крачка напред пред Флорентинското Възраждане, чийто деятел е и Джовани Бокачо.
Когато схванал, че обичаната му е отвлечена, Джани се вмъкнал в покоите на краля, продължава описа си създателят на “Декамерон”. Една нощ той скришом се мушнал в постелята й. “Сетне двамата се прегърнали – написа Бокачо – и вкусили с най-голямо наслаждение от оная висша приятност, която ни предлага любовта; и откакто се насладили нееднократно един на различен, заспали незабелязано, както се били прегърнали.”
В това време обаче и Федериго се сетил за прелестите на девойката. Влязъл в нейната стая и като видял в ложето различен, едвам се сдържал да не ги намушка с кинжала. После се овладял и измислил по-изтънчено наказване – да ги изгори на клада. На другия ден Реститута и Джани били вързани голи в центъра на града.
“Като научили за станалото – споделя Бокачо, – всички поданици на Палермо – и мъже, и дами – хукнали към площада, с цел да видят двамата любовници; мъжете се спирали да огледат девойката и хвалели нейната съвършена хубост и снага, до момента в който дамите от своя страна се тълпели пред младежа, изказвайки възхищението си от красивото му лице и вярно телосложение.”
Двамата влюбени били избавени от адмирал Руджери дел’Ория. Той отишъл при краля и му разкрил кои в действителност желае да изпепели: “Младежът е наследник на Ландолфо от Прочида, роден брат на месер Джани от Прочида, с помощта на който ти стана крал и владетел на тоя остров; девойката пък е щерка на Марино Болгаро, с помощта на който ти си към момента стопанин на Иския.” Тези думи отървали Реститута и Джани от кладата.
“Декамерон” води класацията на скандалните книги в международната литература. Заради пикантните епизоди тя е незаконно четиво няколко епохи. На остарели години даже Бокачо се опасява от своето произведение. “Да не се дава “Декамерон” на дами, тъй като, слушайки тия новели, те ще ме одобряват за замърсен сводник!”, заръчва той в писмо до собствен другар.
През XVI век Тридентийският събор слага новелите в Индекса на неразрешените книги. След този акт дебелият том е неизбежна жертва на кладите.
Служител на Инквизицията хвърля “Декамерон” на кладата
През нашето Възраждане из печата се мяркат преправени фрагменти от “Декамерон”, без да се загатва, че са от рисковата книга. След Освобождението цензурата продължава да бди.
През 1896-1900 година в Сливен се появява първото издание на ренесансовия епос. Екземпляр от този двутомник не е непокътнат. Целият тираж е погубен от блюстители на морала, прецизира в. Труд.
Илюстрация от ренесансовия епос. Реститута Болгаро е последната вдясно
Книгата на Бокачо е обитаема с исторически персони. По страниците се срещат поети, художници, духовници и владетели, които са документирани в хрониките на тогавашна Италия.
Хубавицата е щерка на Марино Болгаро, отбелязва създателят в новелата. Той бил най-влиятелният мъж на остров Иския в Тиренско море. Благодарение на него сицилианският крал Федериго II държал под скиптъра си стратегическото парче земя на входа на Неаполитанския залив.
Известни са четирима съвременници на Бокачо с името Марино Болгаро. Единият получил пенсия за заслуги през 1328 година Другият бил офицер, близък на краля към 1341 година Следващият Болгаро се загатва в архивите отново като боен през 1343 година По същото време имало още един Марино Болгаро, който бил шамбелан (дворцов управител) на крал Роберто д’Анжу.
Роберто владее Сицилия близо столетие след Федериго, който в действителност е немският император Фридрих II. Неговият шамбелан е бащата на българката от “Декамерон”. Това е постоянно срещан прийом у Бокачо. Писателят взема “на заем” името на собствен съвременник и го вгражда в някоя остаряла история.
Реститута е потомка на прабългари от VII век, когато дружината на Алцек се заселва в Италия. Около 660 година Велика България се разпада под ударите на хазарите. Част от племето е покорено, останалите поемат в разнообразни направления. Ордата на хан Аспарух намира леговище в местността Онгъл сред Долен Днепър и делтата на Дунав.
Друга група прабългари се насочва към Централна Европа. Тя се заселва в Панония, а по-късно трайно се настанява в Керамийското поле (сега Битолско-Прилепското). Около 662-663 година дружината на вожда Алцек идва в региона Равена, Северна Италия. После се реалокира на юг в региона Беневенто. Алцек се подчинява на лангобардския крал и е провъзгласен за гасталд (областен управител).
Беневенто е покрай Неапол, чийто залив се пази от остров Иския на Марино Болгаро. В съседство е остров Прочида, където пък живеел младежът Джани, написа Бокачо. Той безумно се влюбил в Реститута, тя също му посветила сърцето си. Веднъж обаче сицилианци отвлекли девойката.
Като се разхождала по брега, на Болгаро налетели неколцина момци от разбойническия остров. Сатирите тръгнали от Неапол и фрегата им ги чакала с опънати платна. “Въпреки че Реститута се дърпала и крещяла, те я сграбчили, качили я на кораба и потеглили”, споделя Бокачо.
Похитителите стигнали в Калабрия и седнали да разделят плячката. Всеки упорствал той да има чаровната Болгаро. За да не се изпокарат, момците решили да я подарят на сицилианския крал. По това време той бил още млад и “обичал тия работи”, отбелязва мераците му Бокачо.
Федериго харесал подаръка, само че сега не бил добре със здравето и заповядал да настанят Реститута в чертога Ла Куба. Докато се съвземе, за девойката да се поставят специфични грижи, наредил кралят.
“Декамерон” е документ за нравите на епохата и евентуално тази новела е освен това от елементарна преживелица. Джовани Бокачо е бил осведомен човек. Може би има мигане от двореца в кралство Сицилия към оня в царство България.
Джовани Бокачо
Разказът тече по време на чумата през 1348 година Тогава у нас се вихри дворцов скандал, заслужен за “Декамерон”.
Търновска легенда гласи, че един път цар Иван Александър зърнал в реката гола еврейката Сара. Бил пронизан от Купидон и бясно се влюбил в нея. Владетелят зарязал жена си Теодора и отишъл под второ венчило с любовницата. За да унизи някогашната кралица, при кръщението в православната религия еврейката си избрала името Теодора. Три дни яли, пили и се веселили сватбарите през 1349 година
Стореното от Иван Александър не се побира в нормите на Средновековието. В онази ера монархът можел да има харем от метреси, само че не посягал поради тях на осветения от църквата брак. При това с жена не от знатно коляно, а от простолюдието.
Ликовете на Иван Александър и Сара са изографисани в Лондонското четвероевангелие. Ренесансов акт виждат в дързостта на българския цар някои историци. Те въодушевено прибавят този епизод към причините, че сме били крачка напред пред Флорентинското Възраждане, чийто деятел е и Джовани Бокачо.
Когато схванал, че обичаната му е отвлечена, Джани се вмъкнал в покоите на краля, продължава описа си създателят на “Декамерон”. Една нощ той скришом се мушнал в постелята й. “Сетне двамата се прегърнали – написа Бокачо – и вкусили с най-голямо наслаждение от оная висша приятност, която ни предлага любовта; и откакто се насладили нееднократно един на различен, заспали незабелязано, както се били прегърнали.”
В това време обаче и Федериго се сетил за прелестите на девойката. Влязъл в нейната стая и като видял в ложето различен, едвам се сдържал да не ги намушка с кинжала. После се овладял и измислил по-изтънчено наказване – да ги изгори на клада. На другия ден Реститута и Джани били вързани голи в центъра на града.
“Като научили за станалото – споделя Бокачо, – всички поданици на Палермо – и мъже, и дами – хукнали към площада, с цел да видят двамата любовници; мъжете се спирали да огледат девойката и хвалели нейната съвършена хубост и снага, до момента в който дамите от своя страна се тълпели пред младежа, изказвайки възхищението си от красивото му лице и вярно телосложение.”
Двамата влюбени били избавени от адмирал Руджери дел’Ория. Той отишъл при краля и му разкрил кои в действителност желае да изпепели: “Младежът е наследник на Ландолфо от Прочида, роден брат на месер Джани от Прочида, с помощта на който ти стана крал и владетел на тоя остров; девойката пък е щерка на Марино Болгаро, с помощта на който ти си към момента стопанин на Иския.” Тези думи отървали Реститута и Джани от кладата.
“Декамерон” води класацията на скандалните книги в международната литература. Заради пикантните епизоди тя е незаконно четиво няколко епохи. На остарели години даже Бокачо се опасява от своето произведение. “Да не се дава “Декамерон” на дами, тъй като, слушайки тия новели, те ще ме одобряват за замърсен сводник!”, заръчва той в писмо до собствен другар.
През XVI век Тридентийският събор слага новелите в Индекса на неразрешените книги. След този акт дебелият том е неизбежна жертва на кладите.
Служител на Инквизицията хвърля “Декамерон” на кладата
През нашето Възраждане из печата се мяркат преправени фрагменти от “Декамерон”, без да се загатва, че са от рисковата книга. След Освобождението цензурата продължава да бди.
През 1896-1900 година в Сливен се появява първото издание на ренесансовия епос. Екземпляр от този двутомник не е непокътнат. Целият тираж е погубен от блюстители на морала, прецизира в. Труд.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ