Защо е правилно сутрин да мечтаем и да визуализираме, а не нощем
Модните инста-гурута и екзотерични книги и лекции се пробват да обяснят, че е задоволително да желаяме нещо, да го произнесем на глас пред Вселената и фантазиите ни ще се осъществен. " Това е погрешно ”, отсича известният психолог Марк Бартън и показва лайфхак по какъв начин е вярно и резултатно да правим процедурата.
Първо той прецизира, че нощем преди лягане или до момента в който заспиваме е неуместно време да насочваме послания за бъдещи сбъдвания. Проблемът е чисто биохимичен.
Когато споделяме фантазиите си, ние отделяме допамин. Това е упоителен хормон, който ни води до еуфория. Вредно е, в случай че го отделяме преди лягане, тъй като това ще навреди на съня ни и даже при събъждане на другата заран ще бъдем унили, с натежали глави и мисли, отрицателни, а оттова има една крачка до депресията, следвана от деградацията.
Особено в студения сезон, в който сме сега, който в допълнение натоварва душeвността и физиката поради пониженото количество естествена светлина.
Взривяването на този хормон е значимо да се прави във време, когато това може да ни повлияе положително и да се насочим от мисли към предприемане на действителни дейности, с цел да получим реализация на мечтите/желанията.
Те са хрумвания и съставляват първия стадий от нашия проект за сбъдване. За да станат фантазиите действителност, вторият стадий е да съберем нужната информация по какъв начин можем да ги изпълним в действителността.
На тази база, на третия стадий би трябвало да подредим целите си в живота по този начин, че да отворим път за реализацията на въпросните фантазии. Това става във тип на проект/конкретен проект.
Четвъртият стадий, откакто първо сме сложили задачата, след това сме се уведомили по какъв начин същински да я реализираме, а по-късно сме и начертали пътна карта за сбъдване, пристъпваме към съответните дейности да превърнем мечтаното в фактически.
Ако разчитаме единствено на отправени послания и просто очертаване и даже непрекъснато гледане с визуализации на " карта/плакат/квадрат на желанията ”, както е фешън са се поучава, се слагаме в заплаха за това, което учените назовават " хормонална взаимозависимост ”. Тя не е доста по-различна от зависимостта към алкохол или опиати.
Същото важи и за друга фешън процедура – афирмацията, която работи с метода на мащехата на Снежанка и огледалцето, което сякаш я убеждава в личното й схващане, че е най-красива на света.
Всъщност самоубеждаването/самоутвърждаването съгласно специалиста не е действителен и пълностоен когнитивен инструмент, а може да бъде вероятно единствено помощно средство. То нито е универсално, нито постоянно работи, нито може да му се разчита за някакви чудеса и вълшебства.
(Image: Yuganov Konstantin/Shutterstock)
Първо той прецизира, че нощем преди лягане или до момента в който заспиваме е неуместно време да насочваме послания за бъдещи сбъдвания. Проблемът е чисто биохимичен.
Когато споделяме фантазиите си, ние отделяме допамин. Това е упоителен хормон, който ни води до еуфория. Вредно е, в случай че го отделяме преди лягане, тъй като това ще навреди на съня ни и даже при събъждане на другата заран ще бъдем унили, с натежали глави и мисли, отрицателни, а оттова има една крачка до депресията, следвана от деградацията.
Особено в студения сезон, в който сме сега, който в допълнение натоварва душeвността и физиката поради пониженото количество естествена светлина.
Взривяването на този хормон е значимо да се прави във време, когато това може да ни повлияе положително и да се насочим от мисли към предприемане на действителни дейности, с цел да получим реализация на мечтите/желанията.
Те са хрумвания и съставляват първия стадий от нашия проект за сбъдване. За да станат фантазиите действителност, вторият стадий е да съберем нужната информация по какъв начин можем да ги изпълним в действителността.
На тази база, на третия стадий би трябвало да подредим целите си в живота по този начин, че да отворим път за реализацията на въпросните фантазии. Това става във тип на проект/конкретен проект.
Четвъртият стадий, откакто първо сме сложили задачата, след това сме се уведомили по какъв начин същински да я реализираме, а по-късно сме и начертали пътна карта за сбъдване, пристъпваме към съответните дейности да превърнем мечтаното в фактически.
Ако разчитаме единствено на отправени послания и просто очертаване и даже непрекъснато гледане с визуализации на " карта/плакат/квадрат на желанията ”, както е фешън са се поучава, се слагаме в заплаха за това, което учените назовават " хормонална взаимозависимост ”. Тя не е доста по-различна от зависимостта към алкохол или опиати.
Същото важи и за друга фешън процедура – афирмацията, която работи с метода на мащехата на Снежанка и огледалцето, което сякаш я убеждава в личното й схващане, че е най-красива на света.
Всъщност самоубеждаването/самоутвърждаването съгласно специалиста не е действителен и пълностоен когнитивен инструмент, а може да бъде вероятно единствено помощно средство. То нито е универсално, нито постоянно работи, нито може да му се разчита за някакви чудеса и вълшебства.
(Image: Yuganov Konstantin/Shutterstock)
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ