Алкохолът ни изолира от външния свят и ни помага да проникнем в своята същност - АМЕДЕО МОДИЛИЯНИ
МОДИЛИЯНИ ВМЕСТО ДА ПРОДАВА СВОИТЕ ПРЕКРАСНИ РИСУНКИ, ГИ ПОДАРЯВАШЕ. И СИГУРНО ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА ПО-КЪСНО ТОЗИ МЪДРЕЦ ПРИДОБИ СЛАВАТА НА БЕЗУМЕЦ. – Жан Кокто
Роденият на 12 юли 1884-та в Италия, именуван „ анатемосан “ художник, само че същински модернист и авангардист, Амедео Модиляни посвети късия си живот в търсене на човешката същина.
Безредие, страдалчество и болежка, доста хубост, алкохол и дрога основават към създателя аура на „ анатемосан дух “ още до момента в който е жив.
А след гибелта му отново те способстват за основаването на мит, който и до момента хвърля сянка върху личността му, неговото изкуство и трагичната му орис.
Алкохолът ни изолира от външния свят и ни оказва помощ да проникнем в своята същина. Интересува ме човешкото създание. Образът е висшето създание на природата и аз си послужвам с него без отдих!
Първоначално бива повлиян от Тулуз-Лотрек и Пол Сезан , след това от кубистите, обичайното африканско и камбоджанско изкуство.
И въпреки да е непосредствен другар с Пикасо , споделя:
Не ми приказва за кубистите, те търсят единствено външните средства, без да се грижат за душата, която ги употребява. Геният би трябвало да проникне в нея неотложно.
Скоро основава своя неповторим жанр, като рисува с изключителна експедитивност и акуратност фигури с изящни дълги шии и екзотични бадемови очи.
1917 година е основна за Модилиани : през лятото той се среща с 19-годишната студентка Жан Ебютерн , която изоставя ученето и фамилията си, с цел да стане негова обичана и двамата изживяват една от най-трагичните любовни истории в цялата история на изкуството.
На 3 декември е открита първата му независима галерия в галерията „ Берт Вайл “.
Началникът на парижката полиция е скандализиран от голите тела и подрежда изложбата да бъде закрита едвам няколко часа след откриването й.
На 29 ноември 1918 Жан Ебютерн ражда щерка, която кръщават на нея. Любимата му е главната тема в картините му.
Тя също е надарен художник, въпреки и прекомерно млада, от картините й е видно, че Модиляни я е обичал, освен тъй като е била грациозна с извънредно чисти сини очи, само че и тъй като е била художник с голяма сензитивност.
Към края на 1919 година Модилиани се разболява от туберкулозен менингит и отслабналият му организъм не устоя. Умира на 24 януари 1920 година в Париж, на 35-годишна възраст.
На погребението му в Пер Лашез участва голяма част от артистичната общественост от Монмартър и Монпарнас. За нас, с изключение на великите му картини, остава и заветът му:
Пази свещено всичко, което може да въздигне и развълнува твоя ум… Стреми се да предизвикваш и да обезсмъртяваш тези плодородни тласъци, тъй като те могат да тласнат мозъка към максимума на неговата креативна мощ.
Ние другите имаме разнообразни права от естествените хора, тъй като ние имаме разнообразни потребности, което ни слага над – това би трябвало да бъде казано и отстоявано – тяхната тленност. Наш дълг е в никакъв случай да не бъдем претопени от саможертвения огън. Твоят същински дълг е да съхраняваш фантазията си. Красотата също има някои мъчителни отговорности: те, обаче, създават най- величествените достижения на душата.
Животът е подарък: от малцината за множеството, от тези, които знаят и имат за тези, които не знаят и нямат.
След неговата гибел, бременната в осмия месец Жан Ебютерн е отведена в дома на родителите си, само че два дни по-късно, обезумяла, се самоубива, като се хвърля от петия етаж.
Едва 10 години по-късно семейството ѝ разрешава тя да бъде заровена в гробището Пер Лашез до обичания й.
Малката им щерка Жан е осиновена от сестрата на Модиляни във Флоренция.
Десетилетия по-късно тя ще напише биография на своя татко: „ Модиляни: човек и мит “.
Наскоро един от портретите на Жан Ебютерн , нарисуван от Модилиани бе платен на рекордната цена от 31,3 милиона $.
