Великите европейци - Амедео Модилиани
Модилиани си рисува малко чудноват автопортрет, като се изобразява с едно синьо и едно черно око. Питат го за какво, откакто очите му в действителност не са разнообразни, а той: „ С едното око художникът би трябвало да гледа света към себе си, а с другото – света вътре в себе си ”. Няма метод човек, който знае това, да е просто елементарен художник, нали?
One step at a time
След единствено 35 години наличие в отсамното и към този момент съвсем 100 години в отвъдното, истината за живота и творчеството на Амедео Модилиани е по този начин преплетена с мита за живота и творчеството на Амедео Модилиани, че даже самичък той мъчно ще ги разграничи. Художникът Лудвиг Мейднер, го назовава „ последният представител на същинската бохема ”. Днес жадната за развлечение аудитория може би възприема това като нещо доста сантиментално. Да прекараш половината си живот по кръчмите, другата половина - с красиви девойки в леглото, а третата – в ателието, където повърхностно твориш скъпите си гениални картини, май се възприема като нещо за завиждане. Не се лъжете, „ същинска бохема ” в действителност значи, че животът ти е в непрекъсната рецесия, че живееш в самотност, скептицизъм, обезсърчение, заболявания, болежка и бедност. Какъв гений би трябвало да има човек, с цел да оцелее креативен, до момента в който минава през всичко това – двоен, троен, петорен по отношение на естественото? Никой не може да каже, само че аз и не се пробвам - просто желая да припомня, че бохемата не е нещо елементарно. А постоянно и не е по никакъв начин прелестно.
One step at a time
Амедео Модилиани е роден през 1884 година в Ливорно – морски град със свободни нрави и по-толерантно отношение към чужденците. И по майчина, и по бащина линия, родът е от сефарадските евреи, т.е., с корени някъде в Испания. Но татко му е роден и израснал в Италия, а майка му – във Франция. Това преплитане на култури и езици е доста потребно за момчето, което, както го разказва майка му, „ от време на време е капризно, само че въобще не му липсва просветеност ”. Дядо му го учи на четене и литература. От майка си попива френски дух, който по-късно му оказва помощ да се впише без проблеми в парижките артистични среди.
В родната Италия пък пораства, потопен в духа на Ренесанса и класическата древност. Това е основа за персоналния му живописен жанр, който във времето на „ огромните изми ” му оказва помощ да бъде създател хем съвременен, хем самостоятелен от течения, групи и прокламации. Не всичко е цветя и рози в детството на Модилиани обаче. И не е единствено относителната беднотия, в която живее изначало. В един миг татко му, Фламинио, минен инженер и търговец на метали, банкрутира. Семейството е нападнато от кредитори, само че нероденият още Модилиани ненапълно го избавя. Работата е там, че съгласно тогавашния закон, кредиторите не могат да вземат нищо от леглото на бременна жена или родилка. И до момента в който мама Йожени се кани да роди за четвърти път, всички по-ценни фамилни движимости са струпани на леглото. После тя прави учебно заведение, занимава се с преводи и има задоволително средства, с цел да изучи сина си и да го поддържа в Париж.
Още от дете обаче огромният проблем на Модилиани са заболяванията. Той кара първо плеврит, след това тиф, от който оцелява, а на 16 хваща и туберкулоза. Тогава пък мама Йожени го хваща за ръчичка и го повежда на обиколка на юг, пътешестване, което има трайни последици за бъдещето на Амедео.
Jolly great time, 3.40
Като дете Модилиани учи в къщи, а защото геният му за изобразяване е очеваден, отива в школата на Джулиелмо Микели, най-хубавият художник в Ливорно и един от така наречените „ мачийоли ”, група италиански художници, въодушевени от френските импресионисти. Но Модилиани не си пада доста по пейзажите, интересува го най-много индивидът и той учи също портрет и голо тяло. Разбира се, упражненията му върху голото тяло не са единствено и чисто университетски. Както написа един негов биограф: „ Когато не рисува голи тела, той е непрекъснато ангажиран да съблазнява съседските слугини ”.
Освен с основите на рисуването, Микели среща ученика си и с философията на Ницше и Шопенхауер. „ Тъй рече Заратустра ” се трансформира в настолна книга за младия художник, дружно с поезията на Бодлер, Верлен, някои трудове на Лотреамон. В началото на новия XX век, по време на пътуването с майка си, Модилиани учи в „ Свободното учебно заведение за проучване на голото тяло ” към Академията за изящни изкуства във Флоренция, както и в „ Кралската академия за изящни изкуства ” във Венеция. Доколкото е известно, на Капри младият красавец претърпява първата си по-сериозна любовна история с някаква английска туристка. Жените, дружно с рисуването, са неговата съществена житейска пристрастеност.
После във Венеция пък той за първи път се среща с изкуството да се пуши хашиш, друга пристрастеност, която развива до последна степен в Париж и която, за по-голяма цялост на чувството – или на пропадането - съчетава с големи количества алкохол.
Orchestre Moulin Rouge, 5.35
Модилиани идва в Париж през 1906 и се хвърля в бохемския живот. Той е учтив и се носи като благородник, с което впечатлява, става другар с водещи фигури от авангарда - Грис, Пикасо, Кокто, Аполинер, Бранкузи. Те го одобряват като собствен, въпреки че той не се причислява към нито една група и държи на независимостта си. Не е изключение, че аристократичният му външен тип контрастира с мизерните условия, в които Модилиани живее и работи. Казват, че месечните пари от майка му биха стигали за порядъчен живот, в случай че не бяха скъпите удоволствия на пиенето и дрогата. Случва се, и то не един път, художникът да се качи на масата в ресторанта и да се съблече гол, с цел да го изхвърлят, преди да е пристигнала сметката. Изпаднал в делириум, от време на време танцува гол по улиците, спи в канавките, става нападателен и налита да се бие, въпреки постоянно да излиза надвит, въобще – другарството с Модилиани не е за хора със слаби нерви.
Мнозина обаче го ценят и му оказват помощ, тъй като, даже още преди геният му да е цъфтящ изцяло, виждат - или най-малко усещат - какъв брой огромен създател е той. Проблемът на Модилиани обаче не е самият алкохол и дрогата, казусът е, че той умира и знае, че умира. Туберкулозата го разяжда, а по това време лекарство няма. Нещо повече – защото заболяването е мощно заразна, обществото незабавно изолира туберкулозните. Смята се, че посредством абсента и хашиша Модилиани в действителност се пробва да прикрие признаците на туберкулозата. Разбира се, това пък в допълнение редуцира живота му и този безразсъден кръг се затваря, когато художникът е едвам на 35.
Рудолф Берже
Модилиани рисува все по-трескаво и продава рисунките си на инцидентни туристи за пет до 50 франка. През 1910 той се заема със статуя и прави страхотни неща, повлияни ненапълно от приятеля му Бранкузи, от африканското и камбоджанското изкуство. Но камъкът е безценен, а обработката е противопоказна за слабите му бели дробове, по тази причина художникът се връща към живописта.
В последните 7-8 години от живота си в действителност той основава тези изумителни платна с голи и облечени женски тела, проточили дълги лебедови шии, които в наши дни го вършат един от най-скъпо продаваните художници. Разбира се, дамите обожават Модилиани. Те безусловно го преследват, подчиняват му се, търпят капризите и тежкия му темперамент. Първата му същинска огромна обич идва през 1910. Да, идва от Русия и се споделя Ана Ахматова. Прочутата поетеса преди малко се е омъжила за убития след това от болшевиките стихотворец Николай Гумильов, двамата са в Париж на сватбено странствуване и тя лудва по италианеца. Общата им пристрастеност е поезията, той рисува скици на голата и облечена Ана, а 50 години по-късно, малко преди гибелта си, тя написа, че Модилиани си остава най-забележителния мъж, който в миналото е срещала. Следва дълга и сложна садо-мазо обич на художника с британката Беатрис Хейстингс. Но дамата, която той в действителност обича и с която прекарва последните си 2.5 години, се споделя Жан Ебютерн. Двамата се срещат в една художествена школа и заживяват дружно, макар тежките възражения на нейното строго католическо семейство. Жан ражда щерка, на път е да роди и второ дете, когато през 1920 Модилиани умира в страдания. Два дни по-късно бременната в деветия месец Жан се хвърля от петия етаж и умира, тъй като не може да си показа живота без своя Амедео.
Междувременно Модилиани се сприятелява с полския стихотворец и търговец на творби на изкуството Леполод Зборовски, който провежда първата му и единствена независима галерия с тридесетина платна в жанра „ ню ”, голо тяло. Изложбата е обществен скандал и няколко часа след откриването префектът на Париж персонално заповядва закриването ѝ. Не, че тогавашната аудитория не е виждала голи женски тела - само че да се изобразяват моделите с необръснати пубисни косми, както прави Модилиани, се приема за изключително непристойно, напряко грозна порнография.
Разбира се, през днешния ден същите тези картини на великия художник звучат по напълно различен метод. Фактът обаче е, че той по този начин и в никакъв случай не съумява да се порадва на заслужената популярност, която идва съвсем незабавно след гибелта му. Буквално в идващите часове мнозина познавачи и ценители се хвърлят да изкупуват де що намерят картина на Модилиани, от тези, които той приживе продава за 5 до 50 франка на всеки, който просто съжали и подкрепи жалкия алкохолик.
Морис Ивон
One step at a time
След единствено 35 години наличие в отсамното и към този момент съвсем 100 години в отвъдното, истината за живота и творчеството на Амедео Модилиани е по този начин преплетена с мита за живота и творчеството на Амедео Модилиани, че даже самичък той мъчно ще ги разграничи. Художникът Лудвиг Мейднер, го назовава „ последният представител на същинската бохема ”. Днес жадната за развлечение аудитория може би възприема това като нещо доста сантиментално. Да прекараш половината си живот по кръчмите, другата половина - с красиви девойки в леглото, а третата – в ателието, където повърхностно твориш скъпите си гениални картини, май се възприема като нещо за завиждане. Не се лъжете, „ същинска бохема ” в действителност значи, че животът ти е в непрекъсната рецесия, че живееш в самотност, скептицизъм, обезсърчение, заболявания, болежка и бедност. Какъв гений би трябвало да има човек, с цел да оцелее креативен, до момента в който минава през всичко това – двоен, троен, петорен по отношение на естественото? Никой не може да каже, само че аз и не се пробвам - просто желая да припомня, че бохемата не е нещо елементарно. А постоянно и не е по никакъв начин прелестно.
One step at a time
Амедео Модилиани е роден през 1884 година в Ливорно – морски град със свободни нрави и по-толерантно отношение към чужденците. И по майчина, и по бащина линия, родът е от сефарадските евреи, т.е., с корени някъде в Испания. Но татко му е роден и израснал в Италия, а майка му – във Франция. Това преплитане на култури и езици е доста потребно за момчето, което, както го разказва майка му, „ от време на време е капризно, само че въобще не му липсва просветеност ”. Дядо му го учи на четене и литература. От майка си попива френски дух, който по-късно му оказва помощ да се впише без проблеми в парижките артистични среди.
В родната Италия пък пораства, потопен в духа на Ренесанса и класическата древност. Това е основа за персоналния му живописен жанр, който във времето на „ огромните изми ” му оказва помощ да бъде създател хем съвременен, хем самостоятелен от течения, групи и прокламации. Не всичко е цветя и рози в детството на Модилиани обаче. И не е единствено относителната беднотия, в която живее изначало. В един миг татко му, Фламинио, минен инженер и търговец на метали, банкрутира. Семейството е нападнато от кредитори, само че нероденият още Модилиани ненапълно го избавя. Работата е там, че съгласно тогавашния закон, кредиторите не могат да вземат нищо от леглото на бременна жена или родилка. И до момента в който мама Йожени се кани да роди за четвърти път, всички по-ценни фамилни движимости са струпани на леглото. После тя прави учебно заведение, занимава се с преводи и има задоволително средства, с цел да изучи сина си и да го поддържа в Париж.
Още от дете обаче огромният проблем на Модилиани са заболяванията. Той кара първо плеврит, след това тиф, от който оцелява, а на 16 хваща и туберкулоза. Тогава пък мама Йожени го хваща за ръчичка и го повежда на обиколка на юг, пътешестване, което има трайни последици за бъдещето на Амедео.
Jolly great time, 3.40
Като дете Модилиани учи в къщи, а защото геният му за изобразяване е очеваден, отива в школата на Джулиелмо Микели, най-хубавият художник в Ливорно и един от така наречените „ мачийоли ”, група италиански художници, въодушевени от френските импресионисти. Но Модилиани не си пада доста по пейзажите, интересува го най-много индивидът и той учи също портрет и голо тяло. Разбира се, упражненията му върху голото тяло не са единствено и чисто университетски. Както написа един негов биограф: „ Когато не рисува голи тела, той е непрекъснато ангажиран да съблазнява съседските слугини ”.
Освен с основите на рисуването, Микели среща ученика си и с философията на Ницше и Шопенхауер. „ Тъй рече Заратустра ” се трансформира в настолна книга за младия художник, дружно с поезията на Бодлер, Верлен, някои трудове на Лотреамон. В началото на новия XX век, по време на пътуването с майка си, Модилиани учи в „ Свободното учебно заведение за проучване на голото тяло ” към Академията за изящни изкуства във Флоренция, както и в „ Кралската академия за изящни изкуства ” във Венеция. Доколкото е известно, на Капри младият красавец претърпява първата си по-сериозна любовна история с някаква английска туристка. Жените, дружно с рисуването, са неговата съществена житейска пристрастеност.
После във Венеция пък той за първи път се среща с изкуството да се пуши хашиш, друга пристрастеност, която развива до последна степен в Париж и която, за по-голяма цялост на чувството – или на пропадането - съчетава с големи количества алкохол.
Orchestre Moulin Rouge, 5.35
Модилиани идва в Париж през 1906 и се хвърля в бохемския живот. Той е учтив и се носи като благородник, с което впечатлява, става другар с водещи фигури от авангарда - Грис, Пикасо, Кокто, Аполинер, Бранкузи. Те го одобряват като собствен, въпреки че той не се причислява към нито една група и държи на независимостта си. Не е изключение, че аристократичният му външен тип контрастира с мизерните условия, в които Модилиани живее и работи. Казват, че месечните пари от майка му биха стигали за порядъчен живот, в случай че не бяха скъпите удоволствия на пиенето и дрогата. Случва се, и то не един път, художникът да се качи на масата в ресторанта и да се съблече гол, с цел да го изхвърлят, преди да е пристигнала сметката. Изпаднал в делириум, от време на време танцува гол по улиците, спи в канавките, става нападателен и налита да се бие, въпреки постоянно да излиза надвит, въобще – другарството с Модилиани не е за хора със слаби нерви.
Мнозина обаче го ценят и му оказват помощ, тъй като, даже още преди геният му да е цъфтящ изцяло, виждат - или най-малко усещат - какъв брой огромен създател е той. Проблемът на Модилиани обаче не е самият алкохол и дрогата, казусът е, че той умира и знае, че умира. Туберкулозата го разяжда, а по това време лекарство няма. Нещо повече – защото заболяването е мощно заразна, обществото незабавно изолира туберкулозните. Смята се, че посредством абсента и хашиша Модилиани в действителност се пробва да прикрие признаците на туберкулозата. Разбира се, това пък в допълнение редуцира живота му и този безразсъден кръг се затваря, когато художникът е едвам на 35.
Рудолф Берже
Модилиани рисува все по-трескаво и продава рисунките си на инцидентни туристи за пет до 50 франка. През 1910 той се заема със статуя и прави страхотни неща, повлияни ненапълно от приятеля му Бранкузи, от африканското и камбоджанското изкуство. Но камъкът е безценен, а обработката е противопоказна за слабите му бели дробове, по тази причина художникът се връща към живописта.
В последните 7-8 години от живота си в действителност той основава тези изумителни платна с голи и облечени женски тела, проточили дълги лебедови шии, които в наши дни го вършат един от най-скъпо продаваните художници. Разбира се, дамите обожават Модилиани. Те безусловно го преследват, подчиняват му се, търпят капризите и тежкия му темперамент. Първата му същинска огромна обич идва през 1910. Да, идва от Русия и се споделя Ана Ахматова. Прочутата поетеса преди малко се е омъжила за убития след това от болшевиките стихотворец Николай Гумильов, двамата са в Париж на сватбено странствуване и тя лудва по италианеца. Общата им пристрастеност е поезията, той рисува скици на голата и облечена Ана, а 50 години по-късно, малко преди гибелта си, тя написа, че Модилиани си остава най-забележителния мъж, който в миналото е срещала. Следва дълга и сложна садо-мазо обич на художника с британката Беатрис Хейстингс. Но дамата, която той в действителност обича и с която прекарва последните си 2.5 години, се споделя Жан Ебютерн. Двамата се срещат в една художествена школа и заживяват дружно, макар тежките възражения на нейното строго католическо семейство. Жан ражда щерка, на път е да роди и второ дете, когато през 1920 Модилиани умира в страдания. Два дни по-късно бременната в деветия месец Жан се хвърля от петия етаж и умира, тъй като не може да си показа живота без своя Амедео.
Междувременно Модилиани се сприятелява с полския стихотворец и търговец на творби на изкуството Леполод Зборовски, който провежда първата му и единствена независима галерия с тридесетина платна в жанра „ ню ”, голо тяло. Изложбата е обществен скандал и няколко часа след откриването префектът на Париж персонално заповядва закриването ѝ. Не, че тогавашната аудитория не е виждала голи женски тела - само че да се изобразяват моделите с необръснати пубисни косми, както прави Модилиани, се приема за изключително непристойно, напряко грозна порнография.
Разбира се, през днешния ден същите тези картини на великия художник звучат по напълно различен метод. Фактът обаче е, че той по този начин и в никакъв случай не съумява да се порадва на заслужената популярност, която идва съвсем незабавно след гибелта му. Буквално в идващите часове мнозина познавачи и ценители се хвърлят да изкупуват де що намерят картина на Модилиани, от тези, които той приживе продава за 5 до 50 франка на всеки, който просто съжали и подкрепи жалкия алкохолик.
Морис Ивон
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ