Модернизирането на старите компютърни системи е въпрос, който плаши повечето

Модернизирането на старите компютърни системи е въпрос, който плаши множеството организации
(снимки: CC0 Public Domain)

Легендарният вложител Уорън Бъфет в миналото бе споделил: „ Само когато приливът се отдръпна можем да забележим кой е плувал гол в морето ” . Е, пандемията подейства като мощен отлив, който разкри зависимостта на редица държавни управления от застаряващи ИТ системи.

През пролетта на 2020 година програмистите на Cobol се оказаха изключително скъпи. Този остарял програмен език беше сякаш пропуснат, когато избухна пандемията Covid-19 и се наложи голям брой остарели ИТ системи да бъдат „ пипнати ”, с цел да отреагират на неочакваните процеси, предизвикани от обществените въздействия на пандемията. Редица системи за доходи, обществени помощи и други услуги в Съединени американски щати и по света трябваше да бъдат актуализирани незабавно.

Тежестта на „ антикварните ” ИТ

Правителствата не са единствените, които се борят с тежестта на „ антикварни ” ИТ. Също толкоз елементарно е да се намерят остарели ИТ системи в самолетни компании, банки, застрахователни компании и други търговски субекти. Те разчитат на старите си ИТ, борят се всекидневно със програмен продукт или хардуер, които към този момент не се поддържат от доставчиците или имат голям брой недостатъци. Престарелите системи са все по-мощен извор на проблеми, уязвими са за хакерски атаки и стават все по-трудни и по-скъпи за поддръжка.

През 2010 година корпорациите и държавните управления по света са похарчили към 35 трилиона $ за ИТ артикули и услуги, отбелязва Spectrum, издание на IEEE. От тази сума към три четвърти – за поддръжка на съществуващи ИТ системи! Това е извод, до който голям брой анализатори доближават – към ¾ от ИТ бюджетите се разходват единствено за това съществуващите ИТ системи да не престават да работят, а не за нещо ново.

На повърхността наподобява, че технологиите напредват лудо: смарт телефоните ни познават усета ни за музика, гласовите асистенти ни дават отговор на запитвания рационално и свястно, навигационните системи ни направляват в пътешествията. Но в това време пречиствателни станции за отпадъчни води, електрически мрежи, центрове за надзор на въздушното придвижване, телекомуникационни компании и държавна администрация зависят от стотици хиляди „ невидими ” ИТ системи, които образуват друга, скрита инфраструктура – инфраструктура от престарели ИТ системи.

Най-често на такива „ антики ” се разчита за ръководство на заплати, поръчки и други Въпреки че тези системи ръководят на практика всеки аспект от нашия живот, ние не мислим за тях, тъй като в по-голямата си част те просто действат. Не ни хрумва даже, че се нуждаят от непрекъснато внимание и все по-големи вложения.

Въпреки че поддръжката и ремонтът са от главно значение за връзката ни с технологиите, те са „ въпроси, за които е за предпочитане да не се мисли ”, споделя английският историк Дейвид Еджъртън в своето знаменателно изследване „ Шокът от остарялото: Технологии и световна история от 1900 година ”.

В резултат на това поддръжката на технологиите „ живее в полумрачен свят, мъчно видим във формалните сметки, които обществата си вършат ”. Разбира се, невидимостта на престарелите ИТ системи е един тип удостоверение за триумфа на тези системи. Освен, несъмнено, когато се срутен.

Няма публична формулировка за престаряла ИТ система, само че нормално се схваща сериозна система, която по някакъв метод е отживяла. Остаряването се състои в някое от следните неща:

Как да модернизираме една остаряла компютърна система е въпрос, който грози съвсем всяка организация. Като се имат поради многото проблеми, подбудени от престарелите ИТ системи, звучи разумно модернизацията да значи доста понижаване на проблемите. Но това решение не е толкоз просто, колкото наподобява.

Очевидно е, че онаследената система, която е сериозна за ежедневните интервенции, не може да бъде сменена или усъвършенствана без огромни разтърсвания. В резултат, управлението е склонно да отсрочва модернизацията. В множеството дни нищо не върви пагубно неправилно – и по тази причина „ античната ” система си остава.

Милиони жертви

Милиони хора всекидневно стават жертва на остарели ИТ системи – те претърпяват фрустрацията и неудобството от боравенето с антиките. Пример в доста случаи са банковите ИТ. Невъзможността да се дават дадени съвременни улеснения постоянно е резултат от остарели ИТ системи.

Летящите със аероплан също постоянно страдат от старостта на ИТ системите на самолетните компании. Сривовете при тях са „ класика ”, а решеният им от време на време лишават много дни – за потребителите цената е анулирани полети и скъсани нерви.

Пробивите в киберсигурността най-често са рожба на престарели ИТ системи. Когато не са добре поддържани, когато нямат „ кръпки ” и обновления – старите ИТ системи елементарно стават жертва на офанзиви. Престарелите софтуери са и отворена врата за виртуални офанзиви с изнудване (ransomware). Не е инцидентно, че сходни офанзиви бяха отправени към градски управляващи и общини в Съединени американски щати и по света – бандитите разчитат точно на престарелия програмен продукт.

Дори и да няма сривове и пробиви в сигурността, организациите би трябвало да се оправят с непрестанно възходящите разноски за действието и поддръжката на унаследените ИТ. Например, скорошен отчет на Службата за отчетност на държавното управление на Съединени американски щати откри, че от 90 милиарда $, които държавното управление на Съединени американски щати е изразходвало за ИТ през фискалната 2019 година, близо 80 % са отишли за употреба и поддръжка на съществуващи системи. При някои ведомства цялото финансиране е единствено за поддръжката. С други думи, нито стотинка не е дадена за рационализация.

Проблемът се усложнява от това, че хардуерът, на който могат да работят остарелите системи, е все по-стар, от ден на ден се „ чупи ”. Приложенията и системите, които употребяват по-стари езици за програмиране, зависят от труда на програмисти, познаващи тези по-стари езици – програмисти, които стават все по-редки и затова по-скъпи. Случаят с Cobol тази пролет е индикативен.

Първа стъпка към решението

Първата стъпка към отстраняването на сходен огромен проблем е да признаем, че имаме проблем. Някъде има искрици на вяра, че това стартира да се случва.

Вече всички схващат, че ИТ са неизбежният път и че те подтикват нововъведенията в организацията. Вече е видно и, че технологиите са решаващи за радикалната смяна в бизнес моделите, някои от които изцяло изчезват. Компаниите, подвластни от престарелите ИТ системи, няма да могат да се конкурират на пазара, няма да могат да смогнат да обезпечават предстоящите по-добри услуги и затова „ ще се окажат принудени да влязат в серпантина на самоунищожението ”, неспособни да излязат от нея.

Промените към този момент се случват в банковата промишленост. Съществуващите организации изпитват компликации да се конкурират с нови банкови бизнеси, които влагат по-голямата част от своите ИТ бюджети за основаване на нови услуги, вместо да поддържат „ одъртели ” системи. Някои нови компании оферират да вземем за пример единствено мобилно банкиране посредством облачни решения като Amazon Web Services – и оскъдни разноски за друга инфраструктура. Класическите банки мъчно се конкурират с това.

Модернизацията, несъмнено, е нелека задача. Престаралата система би трябвало да се подмени с новата бързо, с цел да не страдат клиентите. Същевременно би трябвало да бъде обвързвана с доста други системи, които предприятието употребява. Тази интеграция лишава време.

Как да се отървем от престарелите ИТ?

Най-добрият метод да се оправим с остарелите ИТ е в никакъв случай да не оставяме системите да престареят. Време е софтуерът да се преглежда „ като трайна дарба, която би трябвало да се поддържа и непрестанно да се развива през целия си витален цикъл ”. Това включва опцията да тестваме, интегрираме и обновяваме софтуерните системи за къси интервали от време и на непрекъсната основа.

Ето какво значи това на процедура. В момента създаването на програмен продукт, интервенциите и поддръжката се смятат за обособени действия. Но в случай че обединим тези действия в една интегрирана активност – употребявайки това, което се назовава DevOps – то софтуерът непрекъснато ще е „ в развой на разработка ”, непрестанно и последователно ще се усъвършенства, тества и внедрява, от време на време даже доста пъти дневно.

DevOps е единствено един от методите да предотвратим превръщането на главните ИТ системи в „ дъртофелници ”. Американската организация за напреднали проучвателен планове в региона на защитата (DARPA) изследва различен, евентуално по-ефективен метод, признавайки дълголетието на ИТ системите, откакто бъдат внедрени. Програмата за създаване на адаптивни софтуерни системи Building Resource Adaptive Software Systems (BRASS) се пробва да измисли по какъв начин да изградим „ дълготрайни софтуерни системи, които могат динамично да се приспособяват към измененията в ресурсите, от които зависят, и към средата, в която работят ”, съгласно мениджъра на програмата Сандип Неема.

Създаването на такива безконечни системи ще изисква метод „ от нулата ” към софтуерния дизайн. Навярно такива системи биха разчитали значително на изкуствен интелект, който да открива и прави забележими интервенциите и взаимоотношенията на приложението с други приложения и системи. По този метод измененията в ресурсите или взаимоотношенията с други системи, които регистрират доста систематични отводи или неефективни интервенции, могат да бъдат интензивно ръководени, преди да зародят проблеми.

Целта е да можем да актуализираме или надграждаме приложенията, без да е нужна обширна интервенция от човек-програмист, сподели Неема. По този метод новото потомство програмен продукт може да „ изкупи разноските за поддръжка ”.